Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 45 от 03.08.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 3555/2021
Вид
Присъда № 45
Подписан
03.08.2021
В сила
19.08.2021
Състав
МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 3, ал. 1, т. 1, и ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 73, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
  • чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 354а, ал. 6 · Наказателен кодекс
  • чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 112, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 1 и сл. · Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към Присъда № 45/03.08.2021 г. по НОХД 3555/2021 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу М.Ч. */ с ЛНЧ: *, с който той е обвинен в това, че на 19.07.2021 година в гр.

Бургас, *, в маловажен случай, без надлежно разрешително, изискуемо, съгласно чл. 73, ал.

1 и чл. 30 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), и чл.

1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, държал в себе си високорисково наркотично вещество, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.

1, и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I от същата, както следва: КОНОП, с нетно тегло 5.846 грама (пет грама и осемстотин четиридесет и шест милиграма), със съдържание на основния наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол - 25,80 % , на стойност - 35,76 /тридесет и пет лева и седемдесет и шест ст./, като стойността е определена съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Ч. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия самопризнания.

Акцентирайки върху отегчаващите отговорността обстоятелства счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „Глоба“ в максималния размер от 1000 лева.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. К.К. - БАК, също пледира, че фактите по делото са установени по несъмнен начин, като се присъединява към становището на прокурора за доказаност на обвинението. Счита, обаче че наказанието следва да бъде определено към минимума, доколкото се касае за неголямо количество наркотично вещество, подсъдимият е млад човек и е оказал съдействие на разследващите.

Подсъдимият Ч. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, като в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че е осъзнал грешката си и повече няма да я повтаря.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М.Ч. */ с ЛНЧ: * е роден на ********** година в Руската Федерация.

Той е с постоянен адрес: гр. Несебър. * и с настоящ адрес: *. Ч. е руснак, гражданин на Руската Федерация, със статут на продължително пребиваващ в Република България 1 чужденец, неженен, със средно образование, студент в БСУ.

Ч. е неосъждан, но по НОХД № 4513/2020 г. на РС-Бургас , в сила от 18.11.2020 г. е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 НК.

На 19.07.2021 г. в сектор „Криминална полиция” при Второ РУ-Бургас била получена оперативна информация, че лицето * /*/- гражданин на Руската Федерация, със статут на продължително пребиваващ в Република България, носи в себе си наркотични вещества и след 13.00 часа ще се намира в района на ул. „Св.Патриарх Евтимий“ в гр.

Бургас, в близост до кооперацията на № 107.

Същия ден на място в посочения час отишли свидетелите * и * - служители в сектор „Криминална полиция“ при Второ РУ-Бургас. В 13.30 часа на адреса пристигнал подс. Ч., придружаван от св. * - украински гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в България, като двамата влезли във входа на жилищната кооперация на № 107. Почти веднага след тях във входа влезли и двамата полицейски служители, които установили, че заедно с подс. Ч. и св. * има и трето лице, а именно св. *. След като * се легитимирали със служебни полицейски карти и снели самоличността на тримата, ги попитали дали в себе си носят и съхраняват забранени от закона вещи. Свидетелите * и * заявили, че не носят такива, а подс.

Ч. извадил от десния джоб на панталона си свит на топка полиетилен. След като разгърнал полиетиленовата свивка, двамата полицейски служители видели, че вътре има суха, зелена растителна маса. На въпроса им какво е това, подсъдимият отговорил, че е марихуана. На място св. * извикал за съдействие полицейски авто-патрул, който отвел подс. Ч. в сградата на Второ РУ-Бургас за изясняване на случая. В полицейското управление подсъдимият доброволно предал полиетиленовата свивка, ведно с намиращата се в нея растителна маса, като потвърдил, в изготвения за целта протокол за доброволно предаване, че предадената суха, зелена растителна маса е марихуана, за негова лична употреба. При проведената беседа заявил, че е закупил наркотичното вещество от непознато за него лице.

По случая било образувано бързо производство № 434 ЗМ-357/2021 г. по описа на 02 РУ-Бургас, пор. № 1572/2021 г. по описа на РП-Бургас, като по него била назначена и изготвена физикохимична експертиза, от която станало ясно, че общото нетно тегло на цялата представена за изследване растителна маса е 5.846 ( пет грама и осемстотин четиридесет и шест милиграма) грама и се определя както коноп /канабис,марихуана/ със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол - 25,80 %.

Общата стойност на държаните от подс. Ч. 5,846 грама КОНОП (канабис, марихуана) възлизала на 35,76 /тридесет и пет лева и седемдесет и шест ст./, съгласно Приложение № 2 на Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

С постановление от 22.07.2021 г. Ч. бил привлечен в качеството на обвиняем, като в последвалия разпит заявил, че се възползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното 2 от подсъдимия Ч. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите * (л. 14 – 15 от ДП); * (л. 16 от ДП); * (л. 17 от ДП) и * (л. 18 от ДП).

От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 12 от съдебното производство); протокол за доброволно предаване (л. 19 от ДП) и писмо до ЦМУ (л. 27 - 28 от ДП).

От писмените доказателствените средства: протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 20 - 22 от ДП).

От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 23 - 26 от ДП).

От веществените доказателства: плик с опаковки на л. 29 от ДП.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.

Самопризнанията на подсъдимия Ч. се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.

373, ал. 3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

В случая доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на наркотични вещества.

На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното деяние на престъплението, вменено във вина на Ч., се изразява в „държане” на наркотично вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката наркотичното вещество – „коноп” се е намирало във владение на подсъдимия, който при надлежна покана, го в извадил от джоба си и в последствие го е предал на длъжностните лица, за което е бил съставен протокол за доброволно предаване. Това е напълно достатъчно за настоящия състав да приеме, че подсъдимият е упражнявал фактическата власт над веществото, което оБ.ва извод, че с поведението си той е „държал” наркотичното вещество, 3 осъществявайки горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необходимо да е налице винаги непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на ВКС, III н.о.).

На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената СФХЕ процесното вещество е „коноп /марихуана, канабис/“ с нетно тегло 5.846 със съдържание на активния наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол - 25,80 %.

Конопът няма легално производство и употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Това вещество е включено в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП.

Подсъдимият Ч. не е имал разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това поведението му се квалифицира като престъпление.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Ч. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в себе си, същият упражнява фактическа власт върху високорисковото наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева страна Ч. е искал именно това упражняване на фактическа власт.

Съдът счита, че деянието на Ч. правилно е квалифицирано като „маловажен случай“.

В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В настоящия случай количеството наркотично вещество не е голямо (малко под 6 грама) и е на стойност много под минималната работна заплата в страната. Количеството, качеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая, като не следва да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена 4 опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорискови наркотични вещества за лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на правнозащитения обект - обществените отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.