Решение № 660 от 13.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 660 гр. Благоевград, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100008 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** офис сграда ****, представляван от ***, чрез пълномощник юрисконсулт *** против С. В. М., ЕГН **********, с адрес село ***.

Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

1) иск за сумата от 301,58 лв. - главница по Договор за паричен заем № 391143, сключен на 23.01.2020 г., вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване;

2) иск за сумата от 8,40 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 20.02.2020 година до 21.05.2020 година, и

3) иск за сумата от 149,32 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от 21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2022г.

За претендираните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл.

47, ал. 5 ГПК.

Ищецът твърди, че:

- между „Сити кеш“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и ответника С. В. М., като заемополучател, е бил сключен на 23.01.2020 г. Договор за паричен заем № 391143;

- по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 350 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 27,61 лв., като общата сума била в размер на 377,61 лв.;

- кредитополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 17 равни седмични погасителни вноски в размер на 22,21 лв. всяка, с краен падеж на целия заем - 21.05.2020г.;

- кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите се парични суми;

- с подписване на 04.03.2021 г. на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 04.03.2021 г., „Сити кеш“ ООД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответника С. В. М., произтичащи 1 от процесния договор за потребителски заем;

- ответникът е бил уведомен за така извършената продажба на вземането чрез изпращането на уведомително писмо от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащ като пълномощник на предишния кредитор („Сити кеш“ ООД);

- алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление;

- задълженията на ответника към настоящия момент били както следва: 301,58 лв. главница по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване; 8,40 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 20.02.2020 година до 21.05.2020 година и 149,32 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от 21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2022г.

- за посочените вземания на 26.08.2022г. по ч. гр. д. № 1769/2022г. по описа на РСБлагоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1023, която била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

В депозирана на 03.08.2023 година молба от процесуалния представител на ищцовото дружество е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът С. В. М. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 301,58 лв. - главница по Договор за паричен заем № 391143, сключен на 23.01.2020 г., вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 8,40 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 20.02.2020 година до 21.05.2020 година.

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 149,32 лв. - лихва за забава по договор за кредит за периода от 21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2022г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1023 от 26.08.2022 г. по ч. гр. д. № 1769/2022 г. на Районен съд - гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищцовото дружество за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:

Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 - 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба 2 обстоятелства и представените доказателства.

Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:

Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.

Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.

Второ. На ответника С. В. М. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й и същият е бил редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на исковата молба.

Същевременно в проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от ищеца писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между ответника и „Сити кеш“ ООД по силата на процесния договор за кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема; наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна, и уведомяване на длъжника за извършената цесия; наличието на уговорка, постигната между цедента и ответника, в качеството им на страни по твърдения договор за паричен заем, за дължимост от страна на ответника на договорна лихва; размер на претендираната договорна лихва и настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя за заплащането на последната; наличието на главен дълг, произтичащ от процесния заемен договор и наличието на уговорка, според която задължението за главница става изискуемо на определена дата, или наличието на отправена покана до длъжника, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същите се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.

В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Относно разноските:

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело.

Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи (25 лв. - държавна такса; 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и 125 лв. - държавна такса за исковото производство и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал.

8, изр. 2 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ; отговорността за разноски на ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:

-75 лв. - общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, - 225 лв. - общ размер на разноските, дължими за исковото производство.

Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд - гр.

Благоевград, Гражданско отделение, Осми състав

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че С. В. М., ЕГН **********, с адрес село *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** офис сграда ****, представляван от ***, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1023 от 26.08.2022г., издадена по ч. гр. д. № 1769/2022 г. на Районен съд - гр. Благоевград, а именно:

- сумата от 301,58 лв. /триста и един лева и петдесет и осем стотинки/ - главница по Договор за паричен заем № 391143, сключен на 23.01.2020 г., вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 28.07.2022 г. до окончателното погасяване;

- сумата от 8,40 лв. /осем лева и четиридесет стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от 20.02.2020 година до 21.05.2020 година, и - сумата от 149,32 лв. /сто четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ - лихва за забава по договор за кредит за периода от 21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2022г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГП, С. В. М., ЕГН **********, с адрес село *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. *** офис сграда ****, представляван от ***, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:

- сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - представляваща общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1769/2022г. на РС - гр. Благоевград), и - сумата от 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/ - представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 8/2023г. на РС - гр. Благоевград).

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд - гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.