Решение № 872 от 09.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110109584 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от Д. Ф. Д., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. Е. И., срещу „Л." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, с правно основание:

1. Главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 41717/25.06.2024 г.

2. Евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 41717/25.06.2024 г., съгласно която се дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като противоречаща на добрите нрави.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.06.2024 г. е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит № 41717, по силата на който й е предоставена заемна сума в размер на 400 лева при лихвен процент 36% и ГПР 42,58%. Съгласно договора кредитът следвало да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването му, с банкова гаранция или 1 поръчителство на физическо лице, одобрено от кредитора. При неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в размер на 0,9% от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска. Ищецът твърди, че неустойката е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като е загубила присъщата й обезпечителна функция, представлява скрито оскъпяване на кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поддържа, че неустойката не е включена в годишния процент на разходите (ГПР), поради което посоченият в договора ГПР от 42,58% не отговаря на действително приложимия, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д от ЗЗП. Твърди, че договорът е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като потребителят е заблуден относно действителния размер на задълженията си.

Излага се, че клаузата за неустойка противоречи на целта на Директива 2008/48/ЕО, тъй като прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на кредитоспособността върху самия длъжник. Поддържа се, че кредиторът е поел риск да отпусне необезпечен кредит, а поставянето на условие за обезпечение с кратък и неизпълним срок цели единствено начисляване на неустойката.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Л." ООД, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че договорът е валидно сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Потребителят бил подробно информиран чрез Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за всички условия на кредита, включително за неустойката, преди сключването на договора. Ответникът поддържа, че неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй като се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, т.е. не представлява известен разход към момента на сключването. Посочва се, че ГПР от 42,58% не надхвърля законовия лимит към датата на сключване. Твърди се, че неустойката е индивидуално договорена, ясно описана в договора и погасителния план, като потребителят е имал възможност да упражни право на отказ в 14-дневен срок или да предостави обезпечение и по този начин да избегне начисляването й. Изтъква се, че условията за предоставяне на обезпечение са напълно изпълними и разумни. Ответникът възразява срещу 2 допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като счита, че въпросите са изцяло правни и от компетентността на съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане са обективно евентуално съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК (главен иск) и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД (евентуален иск).

Безспорно е установено, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 41717 от 25.06.2024 г., по силата на който ищецът е получил 400 лева при лихвен процент 36% и ГПР 42,58%, като с клаузата в чл.

27, ал. 1 е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение до края на деня, следващ сключването на договора (банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, одобрено от кредитора), при неизпълнение на което задължение се дължи неустойка в размер на 0,9% дневно от стойността на усвоената сума. Безспорно е установено и обстоятелството, че неустойката не е включена като разход при формиране на ГПР по договора за кредит.

По приложимостта на ЗПК

Преди да пристъпи към разглеждане на предявените искове по същество, съдът следва да се произнесе по направеното от ответника възражение за неприложимост на ЗПК спрямо процесния договор. Ответникът поддържа, че договорът попада в изключението на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК, доколкото кредитът е за кратък срок. Настоящият съдебен състав не споделя това становище.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК предвижда, че законът не се прилага по отношение на договори за кредит, при които кредитът трябва да бъде погасен в срок, не по-дълъг от три месеца, и за ползването му се дължат незначителни разходи. Двете предпоставки са кумулативни — необходимо е да са налице едновременно и двете, за да намери приложение изключението.

Макар срокът за връщане на заетата сума да не надхвърля три месеца, в случая не сме изправени пред изключението на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК, тъй като не е налице другото кумулативно изискване — незначителност на дължимите разходи.

3

В ЗПК липсва легална дефиниция на понятието „незначителност", поради което същото следва да се тълкува според общоприетото значение на тази дума. Под „разходи" следва да се разбират всички разходи, попадащи в легалното определение, дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Последните в договора за кредит следва да се посочат като годишен процент от общия размер на кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В настоящия случай е очевидно, че разходите по кредита са в такъв размер, че не са незначителни според общоизползвания смисъл на това понятие — уговорена е лихва от 36%, а при неизпълнение на задължението за обезпечение неустойката от 0,9% дневно надвишава многократно главницата.

Следователно процесният договор за заем попада в приложното поле на ЗПК и има характеристиките на договор за потребителски кредит.

По главния иск — нищожност на договора

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит задължително се посочват лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът задължително трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя — настоящи или бъдещи — включително лихви, комисиони, такси и всякакъв вид възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора предвижда неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер на 0,9% за всеки ден от усвоената сума. Задължението за предоставяне на обезпечение е поето едновременно с подписването на договора и е негова неразделна съставна част. То не представлява евентуално или последващо задължение — договорената клауза е известна и предвидима за кредитора още към момента на сключване на договора.

Изискванията, на които следва да отговаря поръчителят, са изключително рестриктивни и в голяма степен труднопостижими за обикновения потребител — изисква се минимален осигурителен доход, безсрочен трудов договор, липса на кредитна история в ЦКР, редовно получавано възнаграждение за продължителен период и др. Банковата 4 гаранция е не по-малко затруднена, доколкото изисква безусловно и неотменимо задължение на лицензирана банка. При тези условия, изпълнението на задължението за обезпечение в срока по договора е обективно силно затруднено, а за значителна част от потребителите — практически невъзможно.

Следователно клаузата за неустойка по чл. 27, ал. 1 от договора по своята правна природа не изпълнява обезпечителна или санкционна функция, а представлява допълнително оскъпяване на кредита и скрит разход, чийто размер надвишава значително всяка разумна граница. Тя има характер на разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР. Неизвършването на това включване е довело до посочване в договора на некоректен ГПР, който не отразява действителните разходи по кредита и въвежда потребителя в заблуждение относно реалната цена на финансовата услуга.

Непосочването на коректен ГПР, включващ всички разходи по кредита, представлява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не съдържа някое от задължителните реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Въз основа на изложеното главният иск подлежи на уважаване, респективно не е налице процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуалния такъв. По разноските

Ищецът не е доказал извършването на разноски по делото, поради което такива не му се дължат.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по иска на Д. Ф. Д., ЕГН

**********, с адрес: ****, срещу „Л." ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, Договор за потребителски кредит № 41717/25.06.2024 г., сключен между страните, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6