Решение № 375 от 28.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. Пловдив, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330112699 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Т. Н. К., подадена чрез неговия пълномощник адвокат И. В., срещу заповед за задържане за срок до 24 часа, издадена от ****т в група „****“ при РУ - Т. към ОДМВР – П. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт, като се твърди, че същият е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателят поддържа, че в заповедта липсват конкретни фактически основания, като посочената в нея информация е противоречива, логически невъзможна и не позволява на задържаното лице да разбере причините за ограничаване на свободата му. Оспорва се и пропорционалността на мярката, като се посочва, че задържането е извършено по време на законен митинг на ***, на който жалбоподателят е бил **** в качеството си на **** на организацията. Твърди се, че реалната цел на акта е била осуетяване на протеста, а не изпълнение на законовите правомощия на полицията. В хода на делото са представени писмени доказателства, включително медицинско удостоверение за нанесени увреждания при задържането и декларации, в които е отбелязано закъснялото запознаване с основанията за лишаване от 1 свобода.

След преценка на събраните по делото доказателства и анализ на законосъобразността на атакувания акт, съдът намира жалбата за изцяло основателна. На първо място, административният орган е допуснал драстично нарушение на изискването за форма и съдържание на акта, като не е посочил разбираеми и логически свързани фактически основания за задържането. В заповедта е вписано, че лицето е задържано за неизпълнение на разпореждане от дата **** г., като самото деяние е датирано към *** г.. Това създава обективна невъзможност за осъществяване на съдебен контрол и нарушава правото на защита, тъй като е логически изключено субектът да не изпълни разпореждане, издадено три месеца след твърдяното нарушение.

Допълнително основание за отмяна е липсата на яснота относно самото разпореждане, което жалбоподателят твърди, че не е изпълнил.

Доказателствата сочат, че представеното на лицето разпореждане на място няма регистрационен номер, докато в заповедта се цитира документ с конкретен номер, което създава неяснота за какъв точно акт става въпрос.

Съдът счита, че цифровото посочване на правната разпоредба на член 72 от ЗМВР не е достатъчно, ако липсва неговият словесен еквивалент, който да разясни на достъпен език защо свободата на гражданина е ограничена.

Процедурата по задържане е опорочена и поради неспазване на изискването за незабавност на информацията. От доказателствата по делото е видно, че заповедта е връчена на Т. К. три часа след фактическото му задържане и след като той вече е бил отведен в районното управление с белезници. Това противоречи на нормите на Конституцията на Република България и на Европейската конвенция за защита правата на човека, според които всяко задържано лице трябва да бъде информирано веднага за причините за неговия арест.

От съществено значение е и фактът, че задържането е извършено по време на упражняване на конституционното право на мирен протест. Липсата на доказателства за реално съзнателно пречене на орган на властта превръща задържането в репресивна мярка, която не съответства на целта на закона. При наличието на медицински доказателства за физически увреждания и предвид публичния характер на задържането, съдът приема, че е налице и непропорционалност на административната принуда. Поради изложените 2 съображения, административният акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен изцяло.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на Т. Н. К. направените по делото разноски.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед за задържане № ****/**** г., издадена от Г. Е. Е., ****т в група „****“ при РУ - *** ОДМВР – П., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за срок до 24 часа е задържан Т. Н. К..

ОСЪЖДА „****“ при РУ - *** ОДМВР – П. да заплати на Т. Н. К. направените по делото разноски в размер на 618,66 евро/ за адв. хонорар и платена ДТ/.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3