Решение № 62 от 25.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Бургас, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора Йорданка Цветанова Дачева-Толева (АПБургас) като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20212000600102 по описа за 2021 година С присъда №255 от 07.10.2020г. по НОХД №300/2020г. Бургаският окръжен признал подсъдимия М. Х. Х. за виновен в това, че на 06.04.2019г., по първокласен път I – 6 / София – Бургас /, в района на 461 км, при управление на собствения лек автомобил, марка „М.“, модел „Е 220 ЦДИ“, с рег. №* **** **, с посока на движение от гр. Карнобат към гр. Айтос, нарушил правилата за движение по чл.21, ал.1 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Г. К. К., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ , предл.1 вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНСЗ определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

На основание чл.343г от НК лишил подсъдимия М. Х. Х. от правото да управлява МПС за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил подс. М. Х. Х. да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР – Бургас сумата 940,80 лева и по сметка на Окръжен съд – Бургас сумата 1

90 лева, представляващи направени по делото разноски.

Постановената присъда е обжалвана от повереника на частните обвинители СЛ. Г. К., КР. В. Ч. и Н. КР. К. с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като счита същото за занижено. Заявява, че наложеното наказание лишаване от свобода не е съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца, с наличието само на едно смекчаващо обстоятелство – чистото съдебно минало на подсъдимия, както и с целите на специалната и генералната превенция. Счита, че деянието се отличава с особена дързост, като стореното се характеризира с изключителна тежест, както поради начина на извършване, така и поради вредоносния резултат – причинената смърт на Г. К., който не е допринесъл за осъществяване на произшествието. Акцентира на несъответност на наложеното наказание от четири години лишаване от свобода с целите на генералната превенция – да се въздейства възпиращо и предупредително върху другите членове на обществото. Изтъква общоизвестния факт на увеличения в последните години брой на пътнотранспортните произшествия с тежък резултат, като подчертава, че за да се постигнат целите на генералната превенция е оправдано налагане на повисоки по размер наказания за престъпленията по транспорта. Подчертава, че наложеното с първоинстанционната присъда наказание създава у пострадалите и обществото чувство за безнаказаност, за липса на справедливост, за липса на адекватно правораздаване и наказуемост на деянието, довело до този трагичен резултат – отнемане на човешки живот.

Счита, че при налагане на наказание за престъпление по транспорта с тежък резултат, както е в случая, следва да се държи сметка както за личността на дееца и специалната превенция, така и за причинените с деянието последици и за генералната превенция на наказанието. С оглед на това и при отчитане увеличения брой транспортни престъпления с тежък резултат, апелира наказателното правораздаване да бъде насочено към постигане релевантност на размерите на наказанията спрямо тежките инциденти на пътя. Изразява позиция, че наказанието следва да създава чувство за справедливост както у подсъдимия, така и у пострадалите и другите членове на обществото. Смята, че наказанието следва да възпитава у хората чувство на дълг към обществото, отговорност към живота на околните и страх от закона в смисъл на знание, че нарушаването на правилата води до сериозни и оправдани последици.

2

Позовава се практиката на ВКС и цитира Тълкувателно решение №1/1983г., т.7, на ОСНК на ВКС, с които върховната инстанция обръща внимание на съдилищата да не се проявява неоправдано снизхождение при определяне на наказанията, да се отчитат в достатъчна степен ръста и динамиката на престъпленията по транспорта, както и тежките общественоопасни последици. Изказва мнение, че ако тази превантивна функция на наказанието и резултата от него бяха „преследвани“ последователно от правораздавателните органи, може би виновният за настоящото ПТП водач не би допуснал толкова безотговорно нарушаване на правилата за движение по пътищата. Моли въззивният съд да измени присъдата, като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

Въззивна жалба срещу присъдата е подал и упълномощеният защитник на подс. М.Х. с оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Счита, че при определяне на това наказание съдът не е съобразил като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрата му личностна характеристика, допуснатите от него само две нарушения по ЗДП за повече от 10 години стаж като шофьор, липсата на употреба на алкохол и други упойващи вещества, както и отношението му към извършеното от него престъпление – искрено съжалява и се разкайва за стореното. Изразява становище, че при индивидуализацията на наказанието следва да се вземе предвид освен степента на обществена опасност на деянието, така и личностната характеристика на подсъдимия, като намира, че в конкретния случай целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без да се налага ефективно наказание лишаване от свобода. Моли въззивният съд да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода на три години и на основание чл.66 от НК отложи неговото изпълнение за изпитателен срок от пет години.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че както въззивната жалба на повереника на частните обвинители, така и тази на упълномощения защитник на подсъдимия са неоснователни. Отбелязва, че в хода на първоистанционното производство, което е разгледано по общия ред, не са допуснати съществени процесуални нарушения, изяснени са обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като съдът е достигнал до обосновани и 3 законосъобразни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието, посочено в обвинителния акт. Споделя дадената от съда оценка за недостоверност на тази част от обясненията на подсъдимия, с които твърди съпричиняване и принос за настъпилото ПТП от страна на пострадалия водач и водача на лек автомобил „О. А.“ – свид. М., тъй като въпросните обяснения противоречат на свидетелските показания и на заключението на автотехническата експертиза. Намира за правилен и обоснован извода на съда, че единствено и само подсъдимият има изключителна вина за настъпилото ПТП. Изразява съгласие с позицията на съда относно формата на непредпазливата вина небрежност, включително и с приетото, че по-тежкия вид „самонадеяност“ би утежнило положението на подсъдимия. Счита, че наложеното наказание лишаване от свобода е съобразено с високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, както и с баланса на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, които правилно са характеризирани и адекватно оценени. В противовес на доводите на защитника заявява, че съдът е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства и правилно не е отнесъл към тях липсата на употреба на алкохол и упойващи вещества от страна на подсъдимия, тъй като отсъствието на такива е условие за съставомерност на деянието по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК. За правилно намира и решението на съда за ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода предвид липсата на предпоставките за условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК.

В подкрепа на становището си за неоснователност на въззивната жалба на частните обвинители заявява, че обществените настроения не трябва да имат решаващо значение при индивидуализацията на наказанието, тъй като същото трябва да съответства на тежестта на престъплението и да е справедливо.

Приемайки, че с математическа точност, при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, е наложено наказание лишаване от свобода в средния предвиден размер – четири години лишаване от свобода, пледира въззивният съд да потвърди атакуваната присъда. Намира за правилно определено и справедливо наказанието от пет години лишаване от право да се управлява МПС, поради което предлага и в тази част съдебния акт да се потвърди.

Повереникът на частните обвинители СЛ. Г. К., КР. В. Ч. и Н. КР. К. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й по съображенията, изложени в нея. Намира наложеното от първата инстанция наказание 4 лишаване от свобода в размер на четири години за занижено, като смята, че с него не могат да се постигнат целите по чл.36 от НК. Твърди, че изключително високата степен на обществена опасност на престъплението не е намерила отражение при индивидуализацията на наложеното наказание лишаване от свобода. Изтъква, че тази степен на обществена опасност се определя от двете изключително груби нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия – двойно увеличение на максимално разрешената скорост – от 90 км/ч на 181 км/ч и изпреварване с навлизане в лентата за насрещно движение. Отстоява тезата относно субективната страна на деянието, като счита, че същото е извършено не при обикновена небрежност, а при самонадеяност, която е по-тежка форма на непредпазливост и обуславя налагане на по-високо по размер наказание. Изразява становище, че не се касае за изменение на обвинението в посока утежняване положението на подсъдимия в случай, че съдът, в отличие от отразената в обвинителния акт небрежност, приеме по-тежката форма на непредпазливост – самонадеяност.

Обосновава тази форма на вина с умишлено допуснатите от подсъдимия изключително груби нарушения на правилата за движение – двукратно надвишена скорост на движение и изпреварване с навлизане в лентата за насрещно движение. Споделя становището на прокурора, че липсата на употреба на алкохол и наркотични вещества не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като тяхното наличие би обосновало по-тежко наказуема правна квалификация на деянието. Категорично се противопоставя да бъдат ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите характеристични данни на подсъдимия и ангажиментите му към неговите болни баба и дядо. Подчертава, че при безразсъден механизъм на ПТП, от който е настъпил изключително тежък вредоносен резултат, както е в случая, никакви положителни характеристики не могат да пререлевират стореното от дееца. В подкрепа на това си становище се позовава както на цитираното в жалбата си Тълкувателно решение №1/1983г. на ОСНК на ВС, така и на актуална съдебна практика на ВКС. Обръща внимание, че изключителна вина за настъпилото ПТП има единствено и само подсъдимият, докато пострадалият водач и водачът на съседния автомобил не са допринесли за тежкия пътен инцидент. Като намира наложеното наказание лишаване от свобода за прекомерно снизходително и несъответно на целите, предписани с нормата на чл.36 от 5

НК, настоява да се измени първоинстанционната присъда в частта й досежно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири години, като същото се увеличи до максимално предвидения в приложимата за казуса норма размер на наказанието.

Частните обвинители СЛ. Г. К., КР. В. Ч. и Н. КР. К. се присъединиха към пледоарията на своя повереник и поискаха въззивният съд да уважи жалбата им, като увеличи размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

Упълномощеният защитник на подс. М.Х. поддържа въззивната жалба и моли за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода от четири години на три години, както и за отлагане на неговото изпълнение на основание чл.66 от НК. Изказва становище за съпричиняване на ПТП и принос за вредоносния резултат от страна на пострадалия водач и на водача на изпреварвания от подсъдимия автомобил „Опел“. Мотивира позицията си с факта на движение на автомобила на пострадалия без включени светлини, което е затруднило подсъдимия своевременно да го възприеме и да предприеме спиране, както и с факта на увеличение на скоростта на изпреварвания автомобил „Опел“ при вече предприета от подсъдимия маневра изпреварване. Категоричен е, че изпреварваният автомобил „Опел“ не се е движил с посочената от свидетелите скорост от 80 – 90 км/ч, а с много по-висока скорост, заради която подсъдимият, макар и да е управлявал автомобила си с двойно по-висока скорост от 180 км/ч, не е успял да завърши изпреварването. Смята, че при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода съдът не е отчел адекватно ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който не е осъждан, както и добрите му характеристични данни. Противопоставя се на твърденията на прокурора и на повереника на частните обвинители, че подсъдимият е недисциплиниран водач. В тази връзка изтъква, че за близо 12 години стаж като шофьор срещу подсъдимия е издадено само едно наказателно постановление през далечната 2009г., за което му е била наложена глоба от 50 лева за неправилно движение на заден ход, както и два фиша, датиращи от 2012г., за наложени глоби, съответно от 100 лева и 30 лева. Съобразявайки дългия период от време, изминал от налагането на санкциите, се позовава на изтекла давност относно понесената от подсъдимия административнонаказателна отговорност за допуснатите в миналото нарушения по ЗДП. Като приема, че не са налице отегчаващи вината обстоятелства, моли въззивният съд да измени обжалваната присъда, 6 като намали размера на наложеното наказание лишаване от свобода на три години или под този срок и да отложи неговото изтърпяване при условията на чл.66 от НК.