Решение № 21 от 24.03.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Враца, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Търговско дело № 20221400900102 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба с вх. №3807/30.06.2022г. депозирана от П. П.

Ц. с ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат Р. М. П. - САК, против ЗД „БУЛ ИНС” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С. С.

П. и К. Д. К., с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер по 26000 лв., представляващо застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на настъпило ПТП на 25.08.2017г., около 18ч., в ***., ведно със законната лихва върху сумата от 26000.00 лв. от 03.07.2019г. до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер.

Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две експертизи - съдебно медицинска и съдебно-автотехническа и медицинска.

В депозираната искова молба се твърди, че на 25.08.2017г., около 18ч., в ***, П.

П. Ц., управлявайки мотоциклет „Дерби ГП-1-125“ с рег.№ ВР***В в посока към центъра на града, предприел маневра завой наляво, за да навлезе в бензиностанция „ОМВ“. В същия момент Е. Н. Д., управлявайки лек автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ“ с рег.№ ВР***ВР зад мотоциклета с несъобразени скорост на движение и дистанция спрямо същия, достигнала последния и блъснала с предната дясна част на автомобила лява странична част на мотоциклета. Вследствие така възникналото пътнотранспортно произшествие били причинени травматични увреждания на водача П. Ц..

По повод настъпилото ПТП е образувано д.п.№ 865/2017г. по описа на РУ - Враца (пр.пр.№ 2047/2017г. по описа на РП-Враца), като досъдебното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, е прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.04.2018г., на основание чл.343, ал.2 от НК - по искане на пострадалото лице.

1

Според изложеното в исковата молба деянието съставлява деликт по см. на чл.45 от ЗЗД, като вината на делинквента за възникване на вредоносния резултат се предполага (чл.45 ал.2 от ЗЗД). Или, налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: деянието на водача Е. Н. Д., неговата противоправност, вината на дееца и пряката причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, осъществено от последната и представляващо застрахователно събитие по сключената за лекия автомобил „Мерцедес А 160 ЦДИ“ с рег.№ ВР***ВР, застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите със „ЗД БУЛ ИНС“ АД, и получените от ищеца травми. резултат на пътнотранспортното произшествие П. П. Ц. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в продължителни физически болки и емоционални страдания, вследствие причинената му травма, предприетото лечение и настъпилия битов дискомфорт. След инцидента пострадалият е преведен от ЦСМП в МБАЛ “Христо Ботев“ - Враца, където са констатирани: силна палпаторна болка в областта на лява колянна става и фрактура на проксимален отдел на лява фибула, довела до трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за повече от 1 месец-средна телесна повреда по см.на чл.129, ал.2 вр.с ал.1 от НК. Пострадалият е освободен за продължаване на лечението му в амбулаторни условия с предписания за отбременяване на долен ляв крайник и приемане на медикаменти. Възстановителният процес след пътнотранспортното произшествие е възпрепятствал П. П. Ц. да живее пълноценно. Пострадалият е изпитвал интензивни физически болки и страдания, вследствие полученото травматично увреждане. Наред с изпитвания битов дискомфорт и ограничена възможност за самостоятелно придвижване, са възникнали и затруднения при посещаването на учебните занятия. Промененият начин на ежедневие е довело до отрицателни емоционални преживявания - гняв, тревога, раздразнителност и др., които пострадалият младеж е изпитвал през възстановителния период.

Към момента на възникване на непозволеното увреждане гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при „ЗД БУЛ ИНС” АД съгласно полица № BG/02/117001026066 със срок на валидност от 04.04.2017г. до 03.04.2018г.

Затова с молба вх.№ 209410/03.04.2019г., пострадалия поискал да бъде изплатено справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от пострадалия. По образуваната щета застрахователното дружество с уведомление изх.№ НЩ2745/04.04.2019г. изиска представянето на акт, с който се установява виновността на водача.

Правната възможност на увредените лица при пътнотранспортно произшествие да предявят пряк иск по съдебен ред за изплащане на обезщетение за претърпените от тях вреди е предвидена в чл.432, ал.1 от КЗ. Целта на законодателя е всяко такова лице в резултат виновно причинено от водач на МПС ПТП да получи от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети. За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка "ГО" следва да е налице виновно и противоправно деяние на водач на застраховано МПС, при което на трети лица да са нанесени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от деянието. Предвид настъпилото застрахователно събитие - описаното по-горе ПТП, при което е увреден П. П. Ц. и понесените от него щети, за последния възниква правен интерес да предяви осъдителен иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ответника.

В депозирания отговор ответникът е изложил становище, че предявения иск е изцяло неоснователен и го оспорва по основание и размер.

На първо място оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на 2

ПТП. Оспорва да е причинен деликт с описаното в исковата молба ПТП. Налице е случайно деяние за водача на л.а. „Мерцедес” с per. № ВР *** ВР - Е. Д. - по смисъла на чл. 15 НК.

Съгласно ППВС № 7/78 година т. 9, ответното дружество не носи отговорност, тъй като такава не носи застрахования водач. Отговорността на застрахователя е функционална.

Обусловена е от основанията за отговорността на самия застрахован.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Констативния протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Отделно от изложеното в КП за ПТП е посочено, че „причините са в процес на изясняване”. Експертизите от воденото ДП и постановлението на прокуратурата нямат доказателствена сила в настоящия процес. Без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца П. Ц.. Той е управлявал мотоциклет: без да има правоспособност за това, като нарушава чл. 150 ЗДП; извършва маневра ляв завой с подаден десен светлинен пътепоказател, като нарушава чл. 8 ЗДП и чл. 28 ЗДП; нарушава чл. 25 ЗДП, като преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Счита, че приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, във връзка с ППВС № 17/63 година на ВС, като според ответника приноса на пострадалия е равен на водача на автомобила. Също така твърди, че ищецът е паднал с мотора преди да настъпи удар между двете МПС, вследствие на което кракът му е бил затиснат от мотора, като така собственото му поведение става причина за настъпилата травма. Поведението на ищеца е било противоправно, но и поставящо го в превишен риск.

Намира исковата претенция за прекомерна и не отговаряща на икономическата конюнктура, вредата и разбирането за справедливост, установено в чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/68 година.

Представените медицински данни на името на П. П. Ц., удостоверяват, че вследствие на пътен инцидент на 25.08.2017г., същият е получил счупване на главичката на лявата малкопищялна кост (фибула), с последваща гипсова имобилизация. Няма представени данни как е протекъл оздравителния процес.Травмата е причинила трайно ограничение на движенията на левия долен крайник (повече от 30 дни), което по смисъла на чл.129 от НК представлява средна телесна повреда. Периода на нетрудоспособността за физически труд е около 2 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес. Няма представени данни за настъпили усложнения.

3

При така представените медицински данни и липсата на усложнения счита, че адекватна сума за обезщетение е около 10 000 лева, ако искът се докаже по основание и без де се отчита съпричиняване.

Прави и възражение за изтекла погасителна давност по отношение предявените претенции за главница и лихви.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е представена допълнителна искова молба, с която ищецът във връзка със заявеното от ответника, поддържа всички твърдения в исковата си молба.

Оспорва наведеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, релевирано с допуснати нарушения по чл.150 от ЗДвП, изтъкнато с твърдението, че пострадалият е управлявал мотоциклета без правоспособност за това; по чл.8 и 28 от ЗДвП, обосновано с възражението, че предприел маневра завой наляво с подаден десен светлинен показател и по чл.25 от ЗДвП, аргументирано с твърдението, че преди да предприеме съответната маневра, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, като съобрази тяхното положение, посока и скорост на движение.

Неоснователно е възражението за съпричиняване, обосновано с твърдението, че пострадалият е паднал с мотоциклета преди настъпване удара между двете МПС, вследствие което кракът му е бил затиснат от мотора.

Счита за неоснователни изтъкнатите доводи досежно завишеност на заявената искова претенция за репариране на претърпените неимуществени вреди от пострадалия.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност по отношение предявените вземания за обезщетение за неимуществени вреди и лихва за забава.

С депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът оспорва иска по основание и размер, като поддържа вече изложеното в отговора на исковата молба.

Поддържа възраженията си, че не е налице деликт и претенцията е прекомерно висока и не отговаря на принципа за справедливост. Поддържа възражението за съпричиняване на вредата от страна на ищеца П. Ц., по съображенията изложени в отговора на ИМ. Поддържа и твърдението, че ищецът е паднал с мотора преди да настъпи удар между двете МПС. Поддържа и възражението за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 967000-13847/29.08.2017г. се установява, че дежурните при РУ на МВР Враца са посетили ПТП, настъпилото на 25.08.2017г., около 18ч. в ***. В протокола са участниците в ПТП. За участник №1 е посочено МПС с рег. № ВР***В, Марка „Дерби“ модел „ГП-1-125“, собственост на П. Ц. П., управляван от П. П. Ц. с ЕГН **********, неправоспособен водач.

За участник №2 е посочено МПС с рег. № ВР***ВР, Марка „мерцедес“ модел „А 160 ЦДИ“, 4 собственост на В. С. Д., управлявано от Е. Н. Д. с ЕГН **********.