Решение № 1424 от 02.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1424 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20245300501400 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Ю. С. Ч., ЕГН **********, от гр. **********, чрез адв. Б. П., против Решение № 1685 /15.04.2024г., постановено по гр.д.№ 8232/2023г. на Районен съд – Пловдив, VIII гр.с., с което е осъдена да заплати на СУ *************, представлявано от *********, сумата в размер на 560, 21 лв., получена от ответницата без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 06.06.2023 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски в размер на 802,30 лв.; както и е оставено без уважение направеното от ответницата възражение за прихващане в размер на 80 лв. от присъдената на ищеца сума в размер на 560, 21 лв., представляваща неизплатено на ответницата от ищеца допълнително трудово възнаграждение за работа по „Модела 1:1“. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция, респ. да се уважи направеното искане за 1 прихващане.

Въззиваемата страна ************, представлявано от **********, е депозирала писмен отговор, с който е направено искане за потвърждаване на решението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от ********* против Ю. С. Ч. е заведена искова молба, с която посочва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, учредено с ТД № 1341/13.9.2019г. Първоначално Ч. е заемала длъжността „*******“ ******, а с ДС към ТД от 29.08.2022, считано от 01.09.2022г., е заемала длъжността *******“. ТПО е прекратено по взаимно съгласие, считано от 06.02.2023г., като ответникът е депозирал Молба вх.№ 1165-УР-22/6.2.2023, на която база работодателят издава Заповед за прекратяване на ТПО № РД-11-853/6.2.2023г. По време на съществуване на ТПО е имало нормално изпълнение и от двете страни, като при прекратяването му работодателят е изплатил на Ч. всички дължими суми.

При същия работодател работи и М. Н. Ф., която за работата си през м. Февруари 2023г. е трябвало да получи нетно трудово възнаграждение в размер на 560,21лв. по своята банкова сметка.

Поради техническа грешка, обаче, служител на работодателя е превел дължимата сума на М. Н. Ф. от 560,21лв. вместо по сметката на Ф., по сметка на Ч.

При откриване на грешката, което е станало почти незабавно, Ч. неколкократно е поканена устно и писмено да възстанови недължимо платената сума, което тя не е сторила и към момента.

Процесното трудово възнаграждение е изработено и се дължи на Ф., за положения от нея труд и няма нищо общо с това на Ч., която е получила своята сума с друго платежно нареждане от същата дата.

Изтъква, че от платежното нареждане референция 369788870 е видно, че адресат на сумата е Ф. и сумата неправилно е преведена по чужд IBAN за период, в който Ч. вече не е била служител и при получаването му Ч. по 2 никакъв начин не е добросъвестна, тъй като е наясно, че се касае за чуждо трудово възнаграждение, към което тя няма отношение. Поддържа се, че е налице изначална липса на основание за плащане, още в момента на извършването му, като служителят Ч. е наясно, че подобни суми нито е изработила, нито се дължат, а собствените си суми е получила с платежно нареждане референция ********от същата дата.

Към исковата молба прилага трудов договор № 1341/13.9.2019г.;

Допълнително споразумение към ТД от 29.08.2022г., считано от 01.09.2022г.;

Молба с вх.№ 1165-УР-22/6.2.2023г., с резолюция на директора от 6.2.2023г., Заповед за прекратяване на ТПО № РД-11-853/6.2.2023г. по взаимно съгласие, Фиш за заплатата на Ч. за 885,26лв., Платежно нареждане с референция 369788777 от дата 13.3.2023г., с което дължимата сума е преведена по банковата сметка на ответника Ч.; Фиш за заплатата на М. Ф. за 560,21лв., Платежно нареждане референция 369788870 от дата 13.3.2023, от което е видно, че получател на сумата е М. Н. Ф., но IBAN-ът е на Ч., със справка за погрешното им изплащане по сметката на Ч., Кореспонденция между работодателя и Ч., с която е канена да върне недължимите суми, Отчет по сметката на ищеца за 13.3.2023г. от 4 страници, като на стр.2 е преводът от 885,26лв в полза на Ч., а на стр.3 е преводът от 560,21лв., предназначен за М.

Ф., но преведен по погрешната банкова сметка на Ч.

Ответникът Ю. С. Ч. е депозирала Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция изцяло. Възразява, че ищецът ********“ дължи неизплатено възнаграждение спрямо нея за работа по „модела 1:1“.

Посочва, че има проведено необходимото обучение. Притежава сертификати за завършено ниво 1 и ниво 2 на посоченото обучение. Отговаря на изискванията, които са въведени, за да бъде изплатено необходимото възнаграждение затова. Допълнително възнаграждение за работа по „Модела 1:1“ възлиза на сумата точно в размер на 560, 21 лв. В тази връзка, ответницата предявява срещу ищеца СУ „********“ - гр. П., възражение за прихващане за сумата от 560, 21 лв. срещу вземането, което ищецът, претендира от нея до пълното погасяване на същите.

По направено искане от ответницата с Писмения отговор по чл.131 от ГПК, от ищеца СУ „***********“ са приложени изисканите за прилагане по делото - Извадка от Вътрешни правила за работната заплата /ВПРЗ/, в които 3 чл.27 ал.5 се отнася за заплащане на работа по „Модел 1:1“; Уведомление изх.

№ 480-1 -асд-08/24.3.2023г. от Директора на ********* до Ч. относно допусната техническа грешка при превод на работна заплата, както и Уведомление от счетоводителя В. Й.; Доклад № 1160-УР-22/26.01.2023, ведно с издадената на основание този доклад Заповед № РД-10-883/13.2.2023г. и Фиш за заплата на Ч. за м. Януари, 2023г., от който е видно изплащането на 80 лв. по „Модел 1:1“; Доклади за работата по „Модел 1:1“ за други периоди за сравнение: Доклад вх.№ 826-УР-22/15.12.2022 (от който е видна грешката copy- paste в доклад 1160, както и че няма отчетена работа на Ч. за периода 15.09. 2022 - 31.12.2022 г.) и Доклад вх. № 1813-УР- 22/5.4.2023 г., касаещ м.

Февруари 2023 г., от който е видно, че през този месец също няма отчетена работа на Ч., а след това тя е напуснала; Справки от админа на домейн SOUDANOV.ORG към Google за направените публикации от Ю. Ч. в Google Classroom - което е и предмет на работата по „Модела 1:1“, с вх. № 1776-УР22/4.4.2023г. и с вх. № 37-УР-22/25.9.2023г.; Формуляр нов проект за иновация за „Модел 1:1“, отнасящ се за учебна година 2022 - 23г.

Ищецът СУ“**********“ е приложил и Становище с вх.№

86228/26.09.2023г., с което не признава направеното възражение за прихващане, тъй като училището няма задължения към Ю. Ч.. Действително, Ч. имала проведено обучение за работа по „модела 1:1“, проведено в сградата на училището от външен специалист, в случая от Центъра за творческо обучение - официален представител на Google for Education за България.

Изпитът, обаче, се провеждал в онлайн среда от тях и в училището няма налични сертификати на Ю. Ч. за завършено ниво 1 и ниво 2 по посоченото обучение. Поддържа се, че Ч. не е работила по „Модел 1:1“, респ. няма възнаграждение, което да се дължи. Ч. е психолог и е изпълнявала длъжността „*******г“, не е преподавала на ученици, няма и часове, съответно тя няма функции по „Модел 1:1“. Ч. не само не е имала часове и не е разработвала дидактически материали по съответния ред, но не е и подавала подобни доклади и не е правила подобни искания. Не е представила и сертификати. Въпреки това, в доклад № 1160-УР-22/26.01.2023, ръководителят ИКТ е подал справка, че Ч. е работила по „Модел 1:1“ за сумата от 80 лв., които са били изплатили със заплатата за м. Януари 2023г. Докладът касае м. Януари 2023г., макар че в него е посочен друг период поради фактическа грешка на докладващия, като наличието на Ч. с тази сума от 80 лв. е също 4 фактическа грешка на докладващия. Макар и да е била изплатена тази сума, няма пречка училището да предяви тази сума като недължимо платена, което към момента не е сторено. Докладът е представен преди края на м. Януари 2023г., защото от 26.01.2023 г. е била обявена грипна ваканция. Когато ищецът констатирал недължимо платената на Ю. Ч. сума за трудово възнаграждение в размер на 560,21лв. и неколкократно я поканили да върне тази сума, изискали справка от админа на домейн SOUDANOV.ORG към Google за направените публикации от Ю. Ч. в Google classroom, което е и предмет на работата по „Модел 1:1“. Изпратена била справка, че Ч. няма такива публикации.

В хода на производството са допуснати и приети СТЕ и ССЕ. Със заключението на в.л. инж. С. М. са направени констатации, че макар Ч. да е преминала обучение за работа по „Модел 1:1“ и да е получила Сертификат от „Гугъл“, същата не е работила по този модел, и доколкото е изпълнявала при ищеца длъжността „**********“, тя не е преподавала на ученици, нямала е часове и не е изпълнявала функции по този модел. Със заключението на в.л. Б.

Д. са направени констатации, че начислената сума 885,26 лв. е дължима на Ч. от ищеца за задължения във връзка с прекратеното трудово правоотношение.

Размерът на нетното трудово възнаграждение на М. Ф. е в размер на 560,21 лв.

На ответницата Ч. са били изплатени 80 лв. за работа по „Модела 1:1“ за м.Януари, 2023г.

Районният съд, за да постанови обжалваното решение, излага основни съображения, че се е установило за ищеца, че погрешно е превел по сметката на ответницата полагащо се на колежката

М. Ф. нетно трудово възнаграждение за месец февруари, 2023 г. в размер на 560, 21 лв., а до приключване на устните състезания по делото ответницата не е ангажирала доказателства, от които да се установява, че е заплатила тази получена от нея без основание сумата на ищеца. Предвид обстоятелството, че на ответницата не се е полагало допълнително трудово възнаграждение за работа по „Модела 1:1“, Районният съд е направил извод, че направеното възражение за прихващане за сумата 80 лв. е неоснователно и затова следва да се остави без уважение.

С въззивната жалба на Ю. С. Ч. са въведени възражения срещу направените правни изводи, че не била преподавала на ученици, тъй като това не отговаряло на истината. Позовава се на заключението на ССЕ, според което 5 тя е провеждала по 30 учебни часа седмично с деца със СОП. Тези часове са отчетени по съответния ред в училището.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. От приложените по делото документи се е установява, че ответницата Ч. е работила в СУ“********“ до 06.02.2023г., когато със Заповед № РД-11-853 е прекратено трудовото правоотношение по взаимно съгласие, на осн.325 ал.1 т.1 от КТ. От съдържанието на заповедта е видно, че е разпоредено да се изплатят дължимите обезщетения по чл.224 ал.1 от КТ /за неползван годишен отпуск/ и по чл.56 ал.7 от ВПРЗ /за облекло/. По тази фактология няма спор между страните. Основен спорен въпрос по делото е дали ответницата дължи на ищеца претендираната сума в размер на 560,21 лв., за което се твърди с исковата молба, че по поради техническа грешка е било изплатено на нея вместо на нейната колежка от училището М. Ф. От приложеното Платежно нареждане с референция 369788870/13.03.2023г. е видно, че адресат на сумата е лицето М. Н. Ф., но при изписване на IBAN е допусната техническа грешка, тъй като е вписан IBAN на Ю. С. Ч.. По делото е представен и Отчет по сметката на СУ“********“, изготвен от IBank, от който е видно, че на стр.2 е записан в полза на лицето Ч. сумата 885,26 лв., а в полза на Ф. сумата 560,21 лв. Ч. не оспорва, че е получила както полагащите се обезщетения, съгласно Заповед № РД-11-853/06.02.2023г., така и процесната сума от 560,21 лв., за която възразява, че я прихваща като дължима като допълнително възнаграждение по „Модела 1:1“. С приетото заключение, изготвено от в.л. инж. С. М., обаче, са направени технически изводи, че няма данни Ч. да е изпращала единствения открит файл, който има връзка с програмата.