Решение № 513 от 26.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 26.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 6-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ангелова при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Гражданско дело № 20221100113097 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 22 а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на Е. К. за връщане на детето Д. К., родено на **** г. в Палермо, Италия, в държавата по обичайното му местопребиваване – Италия.

Твърди, се че с ответницата А. С. В. са родители на детето Д., което е италиански гражданин. Позовава се на удостоверение за гражданство, постоянен адрес и семейно положение, издадено от община Карини, провинция Палермо, според което детето Д. има италианско гражданство и адресна регистрация в гр. Палермо, като на същия адрес са регистрирани неговите родители – молителят Е. К. (с посочена професия моряк) и ответницата А. В. (без занятие). Посочено е, че родителите на малолетния живели съвместно в гр. Карини до месец март 2022 г., а на 25.03.2022 тя отпътувала за България, заедно с детето, като впоследствие отказала да се върне с детето в Италия. Твърди се, че ответницата останала да живее за постоянно в Република България с детето, без съгласието на бащата за това, а опитите му да я убеди да се върне с Д. в дома им в Италия останали без успех. Поради това, молителят сезирал Министерството на правосъдието на Италия, Департамент за младежка престъпност и общност, в качеството й на 1

Централен орган за Италия, с искане за предприемане на действия за връщане на детето по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г. (наричана по-нататък в решението Хагската конвенция или ХК). Той твърдял, че е налице родителско отвличане извършено от майката под формата на незаконно задържане на детето Д. К. в държава (България), различна от държавата по обичайното му местопребиваване (Италия). Сочел, че детето е родено и постоянно живяло в Италия, където живеели и неговите родители. Д. К. имал италианско гражданство и обичайно местопребиваване в Италия. Съобразно това, към родителската отговорност за него било приложимо италианското право, като отвличането на детето било осъществено в нарушение на правото за упражняване на родителските права на молителя, които той упражнявал ефективно. Позовава се на чл. 316, ал. 4 от Гражданския кодекс на Италия, според който ако припознаването на детето, родено извън брак, е извършено от родителите, упражняването на родителските права принадлежи и на двамата, както и на чл.

316, ал. 1 от същият нормативен акт, според който родителите по взаимно съгласие определят обичайното местопребиваване на детето. Счита се, че от наведените твърдения може да се направи извод, че е налице отвличане на детето Д. под формата на незаконното му задържане в Република България от майката, което е в нарушение на правото на упражняване на родителски права от страна на молителя, който упражнявал същите ефективно и непосредствено, предвид приложимото в случая италианско законодателство. Бащата не дал съгласието си за промяна на обичайното местопребиваване на детето си, нито приемал задържането му на територията на Република България, решение за което ответницата взела сама, без неговото съгласие и в разрез с правото му да определя местонахождението на детето. Сочи се също, че е спазен едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 от ХК, като съдът следва да постанови незабавно връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване без да изследва приспособяването му към семейната и социалната среда в Република България.

В хода на съдебното дирене, чрез Министерство на правосъдието, в качеството му на Централен орган по Хагската конвенция, както и чрез пълномощника си по делото, молителят поддържа молбата и пледира съда да постанови решение, с което разпореди връщането на детето Д. К. в държавата по обичайното му местопребиваване –Република Италия, като излага подробни съображения. Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 96880/24.10.2023 г.

2

Ответницата А. С. В. не е подала писмен отговор.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си по делото, оспорва молбата и фактическите твърдения на молителя. Твърди, че нито в Италия, нито в България бащата проявявал особен интерес към детето, а поради професията на моряк физически отсъствал през почти целия живот на малолетния. Той не плащал издръжка за детето в последната една година (изявленията са направени в открито съдебно заседание на 16.01.2023 г.), а през месец август 2022 г. упражнил домашно насилие над ответницата в присъствието на детето, за което имало подаден сигнал до карабинерите в гр. Палермо, а впоследствие, поради продължаващ телефонен тормоз от молителя над нея и детето, бил заведен и сигнал до Комисията за защита на детето в централния орган в гр. Рим.

Поддържала също, че детето страда от тежко хронично заболяване с епилептични припадъци, като се нуждае от постоянна грижа на специалист невролог, каквато майката осигурила след връщането си в страната в лицето на д-р Г. Щ., един от най-добрите невролози в България, като същият можел да извърши домашно посещение на детето в случай на криза по всяко време на денонощието, докато най-близкият специалист невролог в Италия отстоял на два часа полет, в Генуа, като детето не разполагало там със същите условия за лечение и наблюдение.

Счита, че връщането на детето в Италия, при настоящото му здравословно състояние, би го поставило в неблагоприятна ситуация с риск от физическото му увреждане. Оспорва и твърденията на молителя, че е отказала контакт на детето с бащата, като сочи, че последният и неговите родители присъствали на рождения ден на детето в България и в продължение на цяла седмица имали необезпокояван контакт с детето. Твърди също, че връщането на детето в страната е станало със съгласието на молителя, точно поради по-добрите възможности за неговото лекуване. Поддържа, че връщането на детето в Италия без майката би го поставило в риск неговото правилно физическо и психическо развитие, детето било доведено в страната и устроено тук със съгласието на молителя, а отделно от това, съществува риск за увреждане на детето при връщането му при молителя.

Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 97197/24.10.2023 г.

Контролиращата страна Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на молбата. Счита, че не е доказано обичайното местопребиваване на детето в Италия, предвид престоя му в страната през 2022 г., не е установено несъгласието на бащата с прехвърлянето на детето и устройването му в страната, а отделно от това, счита че е налице хипотезата на чл. 13 от ХК, като връщането на детето в държавата по обичайното му местопребиваване, без 3 майката, не е в негов интерес и би застрашило неговото емоционално, психическо и физическо развитие. Поради изложеното пледира за отхвърляне на молбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, изслушани са заключения на съдебно психологическа и съдебно неврологична експертизи.

Съдът, след анализ на доказателствата, доводите и становищата на страните в производството, приема за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са родители на детето Д. К., родено на **** г. в Палермо, Италия, за което бил съставен акт за раждане № 314, част 1, серия „А“, от 2020 г. при Службата по гражданска регистрация Карини, Италия. Това обстоятелство е безспорно между страните, а отделно от това се установява от представеното по делото извлечение от същия акт за гражданско състояние, както и от служебно изисканите справки „пълни данни“ от Национална база данни „Население“ касаещи ответницата и детето, от които също така се установява, че семейното положение на ответницата е „неомъжена“, същата е с регистриран адрес в гр.

Варна, ж. к. ****, който адрес бил посочен като нейн настоящ адрес от 12.02.1998 г. и постоянен такъв от 03.08.2006 г. Освен с малолетния си син същата е в родствени връзки с Й.Н.А., майка, С.В.А., баща, и В.С.В., пълнолетен брат.

Малолетният Д. е регистриран на адреса на майка си от 16.09.2022 г., български гражданин е, като за раждането му в страната също е съставен акт за раждане № 0366/16.09.2022 г. при Община Варна, гр. Варна, област Варненска.

Обстоятелствата относно раждането на детето Д. К. се установяват и от удостоверение за гражданство, постоянен адрес и семейно положение, издадено на 18.07.2022 г. от Община Карини, Служба по гражданска регистрация, гр.

Карини, Република Италия. Съгласно същият документ в националния регистър за местното население малолетния Д. К. бил вписан в семейния регистър заедно със страните.

Съгласно кръщелно свидетелство малолетният Д. К. получил свето кръщение на 03.10.2021 г. в енория „М. СС д.Г.И.д.Ф.“ към Архиепископия на Монреале, Република Италия.

Между страните няма спор, че известно време след раждането на детето, те живеели с него в едно домакинство, като работата на молителя (моряк) налагала той често и за продължителни периоди от време да отсъства от дома, през което време ответницата сама, но с помощта на близките на молителя, се грижела за детето. Не е спорно също, че с течение на времето отношенията между страните се 4 влошили, като те се разделили и започнали да обсъждат възможностите за отглеждане на детето от майката, изнасянето й от съвместно обитаваното до този момент жилище, както и участието на бащата в грижите и издръжката на детето и контактите помежду им. Последното обстоятелство се установява и от кореспонденция между страните-листове 59-61 от делото, която не се оспорва от молителя. От същата се установява, че към 03.03.2022 г. страните вече били разделени, като ответницата не разполагала с други доходи в Италия, освен обезщетение за безработица в размер на приблизително 400 евро месечно за срок от шест месеца, с които същата не можела да обезпечи най-елементарни условия на живот за себе си и за детето, а молителят, чиито доходи били около 3000 евро месечно, бил съгласен да осигурява за детето месечно 700 евро. Двамата обсъждали връщането на ответницата с детето в България, където тя можела да ползва жилище на своята майка и да му осигури лечение, без значителни разходи.

В тази връзка тя заявявала желание да заминат с детето за България в началото на април, докато намерят решение, което да ги устройва, а молителят, който не се противопоставял на това й намерение („отивай“), единствено искал да го изчакат да се върне от плаване, за да види детето.

Не е спорно също, че преди навършването на едногодишна възраст, при поставяне на ваксина, здравословното състояние на малолетния се влошило, като се наложило да потърсят спешна медицинска помощ, а след това били хоспитализирани за лечение на детето. От представената по делото значителна по обем медицинска документация, се установява, че детето страда от синдром „Стръдж-Вебер. Поради това, то било хоспитализирано за лечение, придружено от майка си, за периода 15.05.2021 г. до 24.05.2021 г. в Общинска болница Кристина Бенфрателли, Високоспециализирана болница от национално значение, Палермо, в Комплексна оперативна единица по невропсихиатрия; за периода 07.09.2021 г. до 14.02.2021 г. в Институт „Джанина Гаслини“, Високоспециализиран център по епилепсии при подрастващи, в Комплексна оперативна единици по Детска невропсихиатрия, Генуа, като бил повторно хоспитализиран в Институт „Джанина Гаслини“ Генуа и за периода от 23.01.2022 г. до 01.02.2022 г. Първоначалната хоспитализация на детето била през месец май 2021 г. (в Градска болница Палермо) поради критичен епизод-два дни след ваксиниране против менингококи възниква псевдокритична симптоматика с повръщане и треперене на четирите крайника с продължителност две минути, която се повтаряла през следващите часове. Извършена била компютърна томография и ангиография с лептоменингиална импрегнация, доказана с техниката FLAIR, свързана с 5 увеличение на периенцефалнитеи междухемисферните пространства. При ЕЕГ изследване установено фронтално-оперкуларно изменение вляво и центропариетално изменение вдясно в забавени последователности отзад вдясно.