Решение № 904 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 904 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20261110201849 по описа за 2026 година

Настоящето производство е образувано като въззивно по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН по жалба на „*****“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу наказателно постановление (НП) СО-ЗУО-Ю-25-19-164 от 07.12.2025г. на зам. кмета на Столична община (СО), направление „Зелена система, екология и земеползване“, с което на основание чл.157, ал.4 и чл.134, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено на „*****“ ЕООД, ЕИК: ********* административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин лева) за административно нарушение на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО.

С жалбата се твърди, че не е посочена датата на нарушението, както и че описанието на нарушението е непълно и неясно. Намира същото за недоказано. Счита и че не е дадено точна, ясна и правилна правна квалификация на твърдяното нарушение. Намира санкцията за прекомерна, твърди, че е налице маловажен случай.

Жалбоподателят е редовно призван, представлява се от юрисконсулт Т., който пледира за отмяна на НП по посочените в жалбата съображения.

Наказващият орган се представлява от адв. П., която пледира за потвърждаване на НП, посочвайки, че нарушението е доказано, доколкото дейността на санкционираното ЮЛ включва продажба на плодове и зеленчуци.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

1

На 14.07.2025 г., около 14:00 ч., в ************ била извършена проверка от служители на Столичен инспекторат (свидетелите Д. и П.) на юридическото лице „*****“ ЕООД, извършващо търговска дейност на адреса чрез магазин за хранителни други стоки с наименование ***. Първоначално проверяващите влезли в търговската част на магазина, където разговаряли със слухтели и поискали да се срещнат с управителя на обекта във връзка с продължаване на проверката. Такъв бил уведомен за извършваната инспекция, но не се отзовал. Тогава свидетелите се отправили до задната част на магазина, където бил наличен служебен вход, рампа за разтоварване на стоки, като в непосредствена близост се намирали контейнери за отпадъци, ползвани от търговския обект в дейността му. Мястото, където се намирали контейнерите, било със свободен и неограничен достъп, не било оградено, имало експлоатирани сгради в непосредствена близост, като имало и отворена врата, чрез която се преминавало свободно и безпрепятствено. Контейнерите не били заключени или по друг начин не бил ограничен достъпът на случайни граждани до тях и тяхното използване.

При проверка в самите контейнери проверяващите установили, че в контейнера за битов отпадък са били изхвърлени и малко количество биоразградим отпадък – една ябълка, обелки от портокали и част от краставица в единия ъгъл на контейнера.

Свидетелят П. приел, че дружеството „*****“ ЕООД е извършило административно нарушение и съставил АУАН на дружеството № 25-19-164/31.07.2025 г., в който не посочил конкретно вида отпадък, а единствено, че юридическото лице - „*****“ ЕООД, е изхвърляло неопасни отпадъци - биоразградими, генерирани от дейността на юридическото лице, на неразрешени за това места - в контейнерите за битов отпадък, като квалифицирал нарушението като такова по чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО.

Въз основа на АУАН зам. кмет на СО по направление „Зелена система, екология и земеползване“ е издал обжалваното наказателно постановление (НП) СО-ЗУО-Ю-25-19-164 от 07.12.2025г., с което на основание чл.157, ал.4 и чл.134, ал.1, т.1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е наложено на „*****“ ЕООД, ЕИК: ********* административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин лева) за административно нарушение на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО.

.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства – констативен протокол, снимков материал, договор за събиране и транспортиране на неопасни отпадъци от 15.11.2024г., заповед от 22.02.2024г. на кмет на СО, длъжностна характеристика, заповед от 05.01.2024г., и другите, приобщени по реда на 2 чл.283 от НПК, както и от гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите яП. и Д..

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в корелация помежду си и подкрепени от събрания по делото писмен доказателствен материал и приложените снимки към протокола за извършената проверка. От показанията на свидетелите се установява извършването на проверката, нейния ход, констатации и конкретните действия на проверяващите.

Свидетелите възстановиха ясен спомен за събитията и съобщават точни и конкретни подробности по отношение на мястото на инспекцията, за проверявания търговски обект, разположението на контейнерите, достъпът до тях. От съобщеното се установи, че действително в контейнерите, предназначени за битов отпадък, е имал биоразградим отпадък, който по данни на свидетелите се е изразявал в ограничено количество плодове и зеленчуци или части от тях. Същите потвърдиха, че са възприели лично намиращите се в контейнерите и видими и на снимковия материал ябълка, част от краставица и обелки от портокал, като заявяват, че са били налични части от франзела. От показанията им също съдът установи, че контейнерите, макар и в близост до рампата на магазина, са били със свободен достъп в незаграден двор, в който имало и отворена и със свободен неограничен достъп врата, а в непосредствена близост до двора и до магазина имало и други функциониращи сгради. Видно от показанията на свидетеля Д., контейнерите не са били заключени или по друг начин да е бил ограничен достъпът на външни лица до тях.

В този смисъл не се установява с категоричност кои лица и дали същите са свързани с дейността на санкционираното ЮЛ, са изхвърлили биоразградимите отпадъци в контейнера, като свидетелите не твърдят да са възприели такива действия. С оглед пренебрежимото малко количество биоразградими отпадъци и липсата на каквито и да било данни те да са изхвърлени от служители на проверявания обект, е невъзможно да се направи връзка между тяхното изхвърляне и самия магазин, който и по данни на свидетелите развива голяма дейност и генерира много повече отпадък, дори и биоразградим, от намереното количество в контейнерите.Следва да се обърне внимание, че и двамата свидетелите изразяват становище, че е отговорност на юридическото лице да следи за изхвърлените в контейнерите отпадъци, но няма наложена санкция за допустителство или за бездействие по неосъществен контрол при наличие на такова административно задължение, а показанията в тази им част са оценъчна дейност, а не лично възприети факти.

От констативния протокол се установява видът на констатирания в контейнерите отпадък, а от придружаващия протокола снимков материал – неговото разположение, количество и вид.

3

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения четиринадесетдневен срок, като същата се явява и основателна по следните съображения:

Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административно-наказателната процедура, като разгледа акта за установяване на административно-наказателно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им, счита следното:

Както АУАН, така и процесното НП са съставени, респективно издадени от съответните компетентни за това длъжностни лица, а именно относно акта, в съответствие с изискването на чл.157, ал.1 от ЗУО „длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община“, а относно НП от упълномощено от кмета на СО, съгласно чл.157, ал.4 от ЗУО лице.Същите са в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Като в конкретния случай описание на нарушението по изискуемия от закона начин не е сторено.

На първо място не е описано констатираното количество описани биоразградими отпадъци, нито какви са били те като вид. Както актосъставителят, така и наказващия орган са се задоволили да посочат, че се касае за биоразградим отпадък, без обаче изобщо да се посочва какъв е той, за да може административнонаказателното обвинение да бъде разбрано в пълнота, също както и да бъде проверена констатацията за неговия характер на биоразградим отпадък. Описването на количеството и най-вече на точния вид на отпадъка – ябълка, обелки от портокал, части от краставица и части от франзела е елемент от изискването за словесно описание на нарушението и непосочването му е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на лицето в контекста на необходимостта да разбере за какво нарушение отговаря. Второ, тъй като при обосноваване в процесното НП на причините, поради които не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 от ЗАНН е посочено, че е взето предвид „количеството“ им и техния „вид“, такова описание, а именно за количество и вид на конкретно установеното липсва в НП, както и 4 такова липсва като описание и в АУАН и се явява съществено процесуално нарушение. На следващо място не е описано от кой обект, който се стопанисва от санкционираното ЮЛ е изхвърлен отпадъкът. В НП се твърди, че се касае за неопасни отпадъци, които са „генерирани от дейността на търговския обект“, но кой ползван или собствен такъв не се сочи. В същото време в констативния протокол е посочено, че ЮЛ стопанисва търговски обект – магазин *****, не се посочва в АУАН нито вида на обекта, нито неговото наименования, дейност. Според Решение № 7398 от 23.02.2026 г. на АдмС - София по адм. д.

№ 13050/2025 г. непосочване на вид, количество и конркетен обект, от който са изхвърлени отпадъците, е съществено процесуално нарушение. Ето защо НП следва да бъде отменено.

Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, поради следното:

Съгласно §1, т.2 от ЗР на ЗУО: „биоотпадъци“ са биоразградими отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, офисите, ресторантите, търговията на едро, столовете, заведенията за обществено хранене и търговските обекти за търговия на дребно, както и подобните отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост, а в т.3 на същия параграф е посочено, че „биоразградими отпадъци“ са всички отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.“

Разпоредбата на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. за едноличен търговец или юридическо лице, което „изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове или торби, различни от определените от общината за измерване на количество битови отпадъци по чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси“.

Следва да се има предвид и че авторството на нарушението не е доказано, доколкото се установи от разпита на проверяващите служители на СО, че макар и в непосредствена близост до задния вход на търговския обект, контейнерите са били незаключени, със свободен до тях достъп, в двор, в който имало и други функциониращи сгради, с отворена врата и без ограждания, като при положение, че проверяващите не са възприели момента на изхвърляне на така описаните отпадъци, остава недоказано кога същите са изхвърлени и от кое лице, което с оглед така депозираните показания би могло да е и случаен гражданин, нямащ никакво отношение към дружеството. Категорична доказаност на авторството липсва, както и на датата на нарушението, тъй като не е възприет непосредствено процесът на изхвърляне на отпадъците, а само тяхното наличие към датата на проверката в контейнера. Обвинението обаче е, че именно на 14.07.2025г. дружеството-жалбоподател е изхвърлило биоотпадъците. Данни това да е сторено на тази дата също липсват, което води и до недоказаност на датата на деянието, освен на неготовото авторство. Тежестта на 5 доказване лежи върху наказващия орган, който обаче не е ангажирал доказателства, от които да се установи кой е изхвърлил отпадъците в контейнерите, както и кога е сторено това. При липса на категорична и несъмнена установеност на тези факти НП подлежи на отмяна.