Разпореждане № 45211 от 16.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 45211 гр. София, 16.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско дело № 20241110172374 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 2 ЗЗП.

Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. К. Д. за следните суми: 1169,15 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 240,13 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 22.04.2022 г. до 02.06.2023 г.; и 144,55 лева – законна лихва за забава за плащане на дължими се суми за периода от 03.06.2023 г. до 26.11.2024 г. – задължения по договор за паричен заем № 5808505/08.04.2022 г., сключен между „Вива кредит“ ООД и длъжницата, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 02.08.2023 г., за което се поддържа, че длъжникът е уведомен.

На първо място при преценка на действителността на договора, настоящият съдебен състав е длъжен да направи първо проверка на клаузите относно годишния процент на разходите (ГПР), като намира, че следва да се занимае първо с въпроса дали липсата на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е основание за нищожността му. ГПР не е величина, която страните са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към ЗПКр, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити, като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво отклонение от хармонизираните правила в нея – вж. така и практиката на Съда на Европейския съюз – напр. т. 55 – 56 от Решение от 09.11.2016 г. по дело C42/15 Home Credit Slovakia a.s.

Съгласно принципните положения в практиката на СЕС за изчисляване на ГПР – т. 84 – 88 от Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, същият отразява разпределеното по години глобално съотношение между две величини – „общият размер на кредита“, дефиниран в българското право от § 1, т. 3 ЗПКр като предоставената на потребителя (т.е. изхарчена в негова полза и по негово желание) парична сума, и „общия 1 разход по кредита за потребителя“, който съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представлява сбор от всичко онова, което потребителят следва да плати, за да получи финансирането по кредита и изправно да го върне. Указано е в посоченото решение на СЕС, че посочването на един разход по кредита (нещо, което потребителят не получава, а плаща) като част от общия размер винаги води до изкривяване на ГПР, тъй като общият размер е стойност в знаменателя на формулата, по която се определя ГПР, а общите разходи са част от числителя.

От друга страна СЕС последователно поддържа в практиката си – вж. т.

90 от цитираното решение по дело C-377/14 Radlinger и Radlingerová, както и т. 51 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България и цитираните там други решения, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-7 1 4 /2 2 Профи кредит България изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него („общият размер“ на кредита според понятието по-горе).

С оглед на изложеното неправилното изключване от разходите по кредита на елементи, които съгласно § 1, т. 1 ЗПКр представляват такива, винаги и всякога води до определяне на неправилен размер на ГПР, а оттам – и до нищожност на договора съгласно чл. 22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПКр, при която потребителят е длъжен да върне на търговеца само онова, което е получил по договора съгласно чл. 23 ЗПКр.

Приложени към съдържанието на кредита по делото, горепосочените принципи имат следното изражение:

Съгласно представения на лист 5 – 8 от делото договор длъжникът е получил кредит от 1400 лева, които е следвало да изплати на 30 двуседмични погасителни вноски, като в договора е посочен ГПР 49,48 %.

Това означава, че максималното възможно оскъпяване по кредита (действителното е значително по-малко, тъй като вноските са анюитетни и със заплащане на всяка една от тях намалява задължението за главница, т.е. начислява се по-малко лихва), ако беше отпуснат за една година е последният посочен процент от 1400 лева, или 692,72 лева, т.е. сумата за връщане при посочения ГПР, ако кредитът беше отпуснат за цяла година (а той е отпуснат за по-кратко) не може да надхвърля 2092,72 лева.

Според погасителния план по договора обаче се дължат 30 вноски по 88,07 лева, или 2642,10 лева, т.е. посоченият в договора ГПР е очевидно грешен.

При това положение възникват сериозни съмнения, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие на чл. 22, ал. 1 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т.

2

10 ЗПКр според даденото по-горе тълкуване на Съда на Европейския съюз, поради което съдът не може в изпълнение на задълженията си по чл. 7 от Директива 1993/13/ЕИО във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и цитираните разпоредби на ЗПКр, да уважи искането за нещо различно от главницата, като следва да го отхвърли за всички други вземания.

Що се отнася до размера на главницата, то с молба с вх. № 67776/25.02.2025 г. по делото заявителят е признал, че е получил плащания от 801,81 лева, които след като се отнесат по чл. 23 ЗПКр и чл. 19, ал. 4 ЗПКр към главницата от 1400 лева, дават неизплатен остатък от 598,19 лева, за който заявлението следва да се уважи, като се отхвърли за главницата за разликата между последната посочена сума и поисканите 1169,15 лева.

Претенцията за законна лихва за забава, както за времето от падежа на задълженията, така и след датата на подаване на заявлението за издаване на заповед следва да се отхвърли, тъй като при нищожен договор забавата настъпва от поканата за длъжника, и ако такава се присъди няма да последват санкционните последици от нищожността на кредита – вж. в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – Решение № 129/30.07.2024 г. по търг. дело № 630/2023 г., I ТО.

Следва да се присъдят на заявителя разноски само пропорционално на уважената част от заявлението съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, или за 38,50 % от размера (598,19 лева от 1553,83 лева). Претендират се 25 лева държавна такса, от която следва да се присъдят пропорционално 9,63 лева, както и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, като в тази част съдът намира, че следва да присъди при пълно уважаване само 50 лева (възнаграждение за изготвяне и подготовка на документи при процесуално представителство не се кумулира), от които пропорционално се присъждат 19,25 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 4838/08.01.2025 г. В ЧАСТТА, с която заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК:

207172780, с адрес на управление: София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет. 3, иска издаване на заповед за изпълнение, по която М. К. Д., с ЕГН:

**********, с адрес: С., ж.к. „Х. Д.“, бл. ***, вх.*, ет.*, ап. **, да плати суми в размер на разликата между 598,19 лева (петсотин деветдесет и осем лева и 19 стотинки) и пълно претендираните 1169,15 лева (хиляда сто шестдесет и девет леви и 15 стотинки) – неплатена част от главница; 240,13 лева (двеста и четиридесет лева и 13 стотинки) – възнаградителна договорна лихва за периода от 22.04.2022 г. до 02.06.2023 г.; и 144,55 лева (сто четиридесет и четири лева и 55 стотинки) – законна лихва за забава за плащане на дължими се суми за периода от 03.06.2023 г. до 26.11.2024 г., както и всяка законна лихва след датата на подаване на заявлението – 03.12.2024 г. – задължения по договор за паричен заем № 5808505/08.04.2022 г., сключен между „Вива 3 кредит“ ООД и длъжницата, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 02.08.2023 г., за което се поддържа, че длъжницата е уведомена.

УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, че може да предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен с р о к от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство за тези претенции в размер на 19,11 лева (да се внесат само за искове за тях 30,89 лева) ще бъде приспадната.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по делото. Препис да се връчи и на двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4