Решение № 11193 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11193 гр. ***********, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20251110143648 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от **************, ЕИК ***********, против ************, ЕИК **********, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за сумата от 6 621,52 лв., представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., изплатено от ищеца по силата на договор за имуществено застраховане във връзка с настъпило на 10.02.2022 г. застрахователно събитие, причинено от лице, чиято *********** е застрахована от ответника, както и 2 534,73 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2022 г. – 14.08.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /14.08.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 10.02.2022 г. в гр. ***********, е настъпило ПТП с участие на застрахован при него по имуществена застраховка „*********“ лек автомобил марка „БМВ”, модел „118“, с рег. № *********** и моторно превозно средство „Киа“, модел „Рио“, с рег. № **********. Поддържа, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на моторно превозно средство „Киа“, модел „Рио“, с рег.

№ ********** О. М., чиято *********** е била застрахована по силата на договор, сключен с ответното дружество. Твърди още, че при преминаване на червен сигнал на светофар, водачът на МПС „Киа“, модел „Рио“, с рег. № **********, реализирал удар с преминаващия на зелен сигнал автомобил марка „БМВ”, модел „118“, с рег. № ***********. Сочи, че за настъпилото застрахователно събитие на 10.02.2022 г. бил съставен протокол за ПТП № 1795133/10.02.2022 г. от автоконтрольор към СДВР.

Поддържа, че на виновния водач на МПС „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ********** бил съставен АУАН № 207437/10.02.2022 г. за нарушение на чл. 6, т.1, от ЗДвП и НП №224332 003115/15.03.2022 г., с който му е наложено административно наказание по чл.

179, ал.2 от ЗДвП. Навежда твърдения, че към датата на застрахователното събитие МПС „Киа“, модел „Рио“, с рег. № ********** имало валидна застраховка 1

„***********“ при ответното дружество. Сочи, че образувал при себе си ликвидационна преписка по щета № 10022030102621, въз основа на заявена застрахователна претенция по застрахования при него автомобил. Поддържа, че застрахования автомобил бил огледан от експерти на застрахователното дружество като за констатираните повреди и прецизно описание на увредените елементи по възлагане и за сметка на ищеца била извършена подготовка (разглобяване) на автомобила за допълнителен оглед от доверен сервиз. За тази подготовка била издадена фактура от ************ на стойност 299,52 лв., която била заплатена от ищцовото дружество. Сочи, че след извършения допълнителен преглед била направена оценка на стойността на ремонта на вредите, причинени при пътно – транспортното произшествие като резултатите от оценката посочили, че необходимите разходи за ремонт възлизали на 19 039,74 лв. или стойност равняваща се на 209,80 % от действителната стойност на автомобила към момента на увреждането в размер на 9 074,88 лв. Поддържа, че при това положение ремонтът се явявал икономически нецелесъобразен и случаят бил квалифициран като пълна (тотална) щета по смисъла на чл. 390, ал.2 от КЗ или увреждане, при което стойността на разходите за ремонт надвишавала 70 на сто от действителната стойност на МПС. В тази връзка било взето решение за изплащане на застрахователното обезщетение в размер на действителната стойност на автомобила, намалена с цената на годините за повторна употреба части и с разходите по тяхната реализация. С писмо изх. № Л-1721/18.03.2022г., изпратено от ищеца до собственика на увреденото превозно средство, същият бил уведомен за решението на застрахователя като му били разяснени стойностите, подлежащи на обезщетяване. Сочи, че на 21.04.2022 г. на собственика на увреденото МПС И.Д.С. било изплатено обезщетение в размер на 6 022,89 лв. след приспадане на втората вноска от уговорената по полицата застрахователна премия. Заявява, че общата стойност на изплатените от ************* суми по ликвидацията на щетите на МПС марка „БМВ”, модел „118“, с рег. № ***********, настъпили при ПТП на 10.02.2022г., възлизала на 6 621,52 лв., платени на собственика на автомобила и на сервиза, извършил подготовката за допълнителен оглед. Навежда твърдения, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие по клауза „Пълно *********“ от Общите условия по сключения договор за имуществено застраховане ищецът изплатил одобреното по щетата застрахователно обезщетение в горепосочения размер. Сочи, че с плащането на дължимото обезщетение на собственика на увреденото МПС, изпълнил задължението си в качеството си на застраховател по имуществена застраховка „*********“ на МПС, да покрие за своя сметка щетите, причинени на застрахования автомобил. Счита, че с това плащане за ищеца е възникнало регресно право срещу застрахователя по задължителна застраховка „***********“ на виновния водач.

Твърди още, че изпратил уведомление до ответното дружество относно наличието на регресното вземане, в което била инкорпорирана и покана за плащане. Уведомлението било изпратено с писмо, в което били включени и други ликвидационни преписки по регресни щети. Сочи, че придружителното писмо било връчено на ответното дружество на 09.06.2022 г. Към уведомлението била приложена и преписка по щета № 10022030102621, съдържаща всички необходими документи и доказателства за удостоверяване на пътнотранспортното произшествие. В предоставения с уведомлението нормативно определен срок претенцията на ищеца не била удовлетворена. Ето защо искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 6 621,52 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение, както и да заплати сумата от 2 534,73 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. - 14.08.2025 г., ведно със законната 2 лихва от датата на подаване на исковата молба /14.08.2025 г./ до окончателното изплащане на сумата и направените в производството разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Със същия оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и счита, че не е възникнал по описания в исковата молба начин. Оспорва представения протокол за ПТП с твърденията, че съставилият го орган не е присъствал на ПТП, а е отразил в него само изявленията на участниците. Твърди, че изключителна вина за случилото се има М.С., която при управление на лек автомобил марка „БМВ”, модел „118“, с рег. № ***********, преминала през процесното кръстовище като не е съобразила поведението си със сигнализацията на светофарната уредба, т.е. се е движила на червен сигнал. Твърди още, че е налице значително съпричиняване по смисъла на чл.

51, ал.2 от ЗЗД от страна на водача на застрахованото в ищцовото дружество МПС за реализираното се ПТП. Последната била нарушила обективираното в чл. 50 а от ЗДвП правило като затруднила и възпрепятствала напречното движение, и не е изчакала преминаването на влезлия в кръстовището на разрешителен сигнал на светофарната уредба „Киа“, модел „Рио“, с рег. № **********. С тези необмислени и прибързани действия се поставила в ситуация, в която възникването на ПТП било неизбежно и непредотвратимо. Алтернативно ако съдът намери иска за основателен моли да бъде намален размера на търсената сума, тъй като изплатеното от страна ищцовото дружество обезщетение било прекомерно и необосновано завишено. Оспорва и акцесония иск за лихва, поради неоснователност на главния иск. Твърди, че ответникът към датата на депозиране на исковата молба не е изпаднал в забава. С разпоредбата на чл. 390, ал.1 от КЗ законодателят въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета, а именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му като условие за плащане. Твърди, че в случая регистрацията на МПС не била прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това. Акцентира, че липсвало и твърдение от страна на ищцовото дружество да е извършено бракуване на увреденото превозно средство, поради настъпила „тотална щета“. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, и да присъди на основание чл. 78 ГПК в полза на ответното дружество направените в настоящото производство разноски, вкл. и юрисконсултско, респ.адвокатско възнаграждение

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „***********” до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "***********". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "***********" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 153 ГПК, предмет на доказване са спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. В настоящия случай 3 страните не спорят, като с доклада по делото и в съдебно заседание, проведено на 20.05.2026 г., по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно, че: гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по задължителната застраховка „ГО” при ответното дружество към датата на ПТП; Че ищцовото дружество е извършило превод на сума в общ размер на 6 621, 52 лв., вкл. и 15, 00 лв. за извършени ликвидационни разноски.

Съобразно разпределената от съда реда на чл. 154 ГПК доказателствена тежест на ищеца по делото е да проведе пълно доказване на следните предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие, на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято *********** е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди; по иска за лихви за забава – че ответникът е изпаднал в забава за плащане на исковата сума от 15.08.2022 г., както и размера на този иск. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погА.ване на паричното си задължение.

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка “***********” на причинителя на вредата при иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да е свързана с установяване на следните кумулативно дадени предпоставки: 1.

Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество ищец; 2. Заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “***********” към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени вредите.

От събраните по делото доказателства се установява, че при ищеца е сключен застрахователен договор за застраховка „*********“ на МПС, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0686663, валиден към момента на настъпване на процесното ПТП - 10.02.2022 г., по силата, на който застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил марка „БМВ“, модел „118“, с рег. № *********** и водач М.Д.С..

Разпечатката съдържа 22 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff180b23-5667-429d-a52c-ce43d1c63c53