Решение № 81 от 02.05.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Бургас, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.а Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Х.а Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500161 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С определение № 682/16.02.2024г. по ч.т.д № 286/2024г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, Бургаският апелативен съд е определен да разгледа подадените от сдружение Общ арменски благотворителен съюз, ЕИК 103301561 въззивна жалба срещу решение № 260010/23.03.2023г. по гр.д.

№ 1422/2018г. на ВОС, въззивна жалба от сдружение Общ арменски благотворителен съюз срещу решение № 260013/28.06.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на ВОС, частна жалба от О. благотворителен съюз (ОАБС), сдружение, надлежно регистрирано в Швейцария с peг. № СН5501007796-0, със седалище и адрес на управление в Швейцария, срещу разпореждане № 260612/09.08.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на ВОС и въззивна жалба от О. благотворителен съюз (ОАБС), сдружение, надлежно регистрирано в Швейцария с peг. № СН-550-1007796-0, със седалище и адрес на управление в Швейцария, срещу решение № 260019/11.09.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на Варненския окръжен съд.

С въззивната жалба на сдружение Общ арменски благотворителен съюз, ЕИК 103301561 срещу решение № 260010/23.06.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на ВОС се твърди, че решението е недопустимо, тъй като с него е признато правото на собственост на друг субект, различен от ответника – 1

Общо сдружение на арменците за благотворителност с БУЛСТАТ 103607152.

На следващо място намира решението за неправилно и твърди, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения - не е налице произнасяне по възраженията на ответника за липса на правосубектност на ищеца за периода до датата на вписване в регистъра на Лозана – 09.06.1970г.

Относно завещателния акт възразява, че по делото не са предприети действия по установяване на съдържанието на приложимия чужд закон към датата на съставянето му. Дори да се приеме, че формата, изискуема според Румънското законодателство към тази дата е спазена, не е спазена националната форма на Царство България към тази дата – нито относно саморъчните, нито относно нотариалните завещания. Оспорва завещанието като неавтентично.

На следващо място изтъква, че по делото е установено упражняването на фактическа власт върху имота от ответника и сочи, че намерението за своене се предполага по смисъла на чл.69 ЗС, освен това е установено от множеството доказателства по делото.

След отстраняване в срок на нередовността на въззивната жалба, е направено искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Искат се разноски.

В отговор на въззивната жалба, подаден от О. благотворителен съюз – сдружение, регистрирано в Швейцария, чрез пълномощника адв.С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Допуснатата при постановяването му очевидна фактическа грешка е отстранена по реда на чл.247 ГПК и не е налице недопустимост на решението като постановено по отношение на друг правен субект. Намира, че цитираното от въззивника тълкувателно решение е неотносимо, тъй като касае изначален порок на искова молба, който не е налице по настоящото дело. Относно оспорената с въззивната жалба правосубектност на ищеца възразява и излага правни съображения в подкрепа на тезата си. Възражения са подробно изложени и по въпроса за валидността на завещанието. Излагат се доводи за неоснователност на възражението за изтекла придобивна давност.

По делото е подадена и въззивна жалба от Общ арменски благотворителен съюз, срещу решение № 260013 от 28.06.2023г. за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247, ал. 1 ГПК.

Твърди се, че то противоречи на принципа за неоттегляемост на съдебното решение, постановено е при липса на предпоставките за допустимост на поправка на очевидна фактическа грешка.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ответната страна, се иска оставянето и без уважение. Поддържа изложеното в отговора на предходната въззивна жалба, че цитираното от въззивника тълкувателно решение е 2 неотносимо, тъй като касае изначален порок на искова молба, който не е налице по настоящото дело. Производството по делото е продължило повече от пет години, проведени са 16 открити съдебни заседания, а книжа са връчвани именно на жалбоподателя.

По делото е подадена и въззивна жалба от О. благотворителен съюз, сдружение, регистрирано в гр.Лозана, Швейцария против решение № 260019/11.09.2023г. по гр.дело №1422/2018г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното по делото решение № 260010/23.02.2023г., поправено с Решение за поправка на ЯФГ № 260013/28.06.2023г. по гр. дело № 1422/2018г. на Окръжен съд - Варна, VI състав, като бъде постановена отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 83, том I, per.

№2258, дело № 165 от 2000г. по описа на А. А. - нотариус при Варненски районен съд, с който ответникът е признат за собственик на недвижим имот, представляващ Ресторант с площ 148.11 кв.м., състоящ се от търговска зала, сух бюфет, кухня, миялно помещение, офис, битовка за персонала, коридор, коридор-антре, баня-тоалет и два склада, построен в дворно място, находящо се в гр.В., бул.„Г. К." № *, цялото с площ от 472 кв.м., съставляващо имот с план. № 2 в кв. 409 по плана на IV подрайон на града, при граници - имот пл.

№ 1, имот пл. № 3 и имот пл. N 915, на основание чл.537, ал.2 от ГПК.

Намира, че неправилно съдът е приел, че не е налице непълнота на съдебния акт, която следва да бъде отстранена.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ответната страна, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Сочи, че ищецът не е упражнил в срок правото си да на частна жалба против определението, с което производството е прекратено в тази част и молбата му за допълване на решението е опит за преодоляване на последиците от по – рано проявеното бездействие.

Пред въззивната инстанция са направени и допуснати доказателствени искания.

Бургаски апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение № 260010/23.02.2023г. по гр.дело № 1422/2018г. по описа на Варненския окръжен съд окръжният съд е признал за установено по отношение на ответника, че ищецът О. благотворителен съюз (ОАБС), е собственик на следния недвижим имот, а именно:

Дворно място от 472 кв.м., съставляващо пл. № 2 в квартал 409 по плана на 4 подрайон, на гр.Варна, а по КК с площ от 467 кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и 3 кадастрални регистри на с.гр., одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване (от 10 до 15 м), ведно с двуетажна жилищна сграда, представляваща съгласно кадастрална карта, сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 84 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и ресторант, годен за ползване, с площ от 148.11 кв.м., представляващ съгласно кадастрална карта сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 183 кв.м. по кадастрална карта, брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - селскостопанска сграда, при граници и съседи на поземления имот: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и ***, и е осъдил ответника да предаде на ищеца така описаните имоти.

Със същото решение съдът е отменил на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 25, том IX, дело 8268/1992г. по описа на нотариус при Варненски районен съд и Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 65, том X, дело 8291/96г. по описа на нотариус при Варненски районен съд в частите, с които ответникът е признат за собственик на двуетажна жилищна сграда, в парцел пл. № 2, квартал 409 от плана на гр.В, състояща се от две стаи, вестибюл, тоалет - на първия етаж; стълбище за втори етаж, две стаи, вестибюл, кухня, тоалет - на втория етаж; три избени помещения, пристройка и на дворно място от 472 кв.м., съставляващо план. № 2 в квартал 409 по плана на В.

Със същото решение окръжният съд е прекратил като недопустим, иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК, предявен от О. благотворителен съюз (ОАБС), против Общо сдружение на арменците за благотворителност, БУЛСТАТ:103607152, рег. ф.д. 234/2001 на Варненски окръжен съд, за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 83, том I, pег. №2258, дело №165 от 2000г. по описа нотариус А с район на действие при Варненски районен съд, с който Общ арменски благотворителен съюз рег. по ф.д. 7663/1992г. на ВОС, е признат за собственик на недвижим имот, представляващ ресторант с площ 148.11 кв.м., състоящ се от търговска зала, сух бюфет, кухня, миялно помещение, офис, битовка за персонала, коридор, коридор-антре, баня-тоалет и два склада, построен в дворно място, находящо се в гр.Варна, ***, цялото с площ от 472 кв.м., съставляващо имот с план. №2 в кв. 409 по плана на IV подрайон на града, при граници - имот пл. №1, имот пл. №3 и имот пл. №15.

4

С обжалваното решение № 260013/28.06.2023г. по гр.д. №1422/2018г. на ВОС допуснал на основание чл.247 ал.1 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260010/23.6.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. по описа на ВОС в следния смисъл:

На посочени в решението места, вместо "Общо сдружение на арменците за благотворителност", БУЛСТАТ: 103607152, да се чете сдружение „Общ арменски благотворителен съюз“, БУЛСТАТ: 103301561.

За да постанови решението си № 260010/23.02.2023г., поправено с решение № 260013/28.06.2023г. по гр.д. № 1422/2018г. на ВОС, окръжният съд приел, че с представените по делото доказателства, ищецът е установил свое право на собственост, а въведеното защитно възражение на ответника за придобиване на имота по давност е неоснователно като недоказано.

Поради уважаване на иска за собственост, като последица приложил разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, но по недопустим начин я квалифицирал като самостоятелен иск, какъвто по делото не е предявяван именно поради характера на последицата по чл.537,ал.2 ГПК и постановил самостоятелен диспозитив за прекратяване на производството по непредявен иск. Поради отсъствие на въззивна жалба по отношение на този порок на решението, въззивният съд не дължи произнасяне.

На първо място съдът, на основание чл.269 ГПК, дължи произнасяне по въззивното оплакване за недопустимост на решение № 260010/23.06.2023г. по гр.дело № 1422/2018г. по описа на Варненския окръжен съд, поради това, че е постановено по отношение на неучастваща в делото страна.

От съдържанието на решението това обстоятелство се потвърждава, но съдът по свой почин, като е констатирал, че наименованието на ответника, посочено в исковата молба, е различно от посоченото в решението, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в смисъла на точното наименование и организационна форма на ответника, както и номера му по ЕИК.

Не е налице произнасяне по отношение на ненадлежна страна в какъвто смисъл е оплакването.

Исковата молба, отговора по чл.131 ГПК, призовките, съобщенията, списъците на лицата за призоваване, протоколите от откритите съдебни заседания (напр. на л.501), определенията на съда, съдържащи указания към страната, ясно доказват, че страната, конституирана с връчването на исковата молба като ответник е индивидуализирана с точното си наименование, организационна форма, процесуални представители и според фактическите основания на иска и петитума е надлежната страна. Посочването в съдебното решение на друго наименование вместо действителното е случай на грешка на съда, която подлежи на поправка по посочения в решението ред. Обсъждането в решението на доказателства за регистрацията на сдружението, различни от приложените по делото за ответната страна, е порок на мотивите 5 квалифициран като необоснованост, а не е порок на решението, водещ до неговата процесуална недопустимост. Затова въззивният съд не намира основание да приеме, че обжалваното решение и решението за неговата поправка са процесуално недопустими.