Решение № 20232 от 07.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20232 гр. София, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110128216 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 145295/25.05.2023 г, с която от името на „*“ ЕАД, ЕИК *** против наследниците на Р. П. Й., ЕГН:

********** и М. А. Й., ЕГН: ********** са предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на същото.

С молба вх. № 201258 от 14.07.2023 г. ищецът е уточнил подадената искова молба, като е посочил, че исковете са предявени срещу наследниците на Р. П. Й., ЕГН: ********** и М. А. Й., ЕГН: **********, а именно: И. М. Й., ЕГН **********, К. М. Й., ЕГН **********, Ю. В. Т., ЕГН **********, Р. П. В., ЕГН

**********, М. П. Т., ЕГН **********, В. П. Т., ЕГН **********, като е направено искане съдът да осъди ответниците да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1009,52 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 222,36 лева, представляваща обезщетение за забава в 1 размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 20,81 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, като от ответниците И. М. Й. и К. М. Й. се претендират по 252/640 части от горепосочените суми, от Ю. В. Т. 25/640 части, а от Р. П. В., М. П. Т. и В. П. Т. по 37/640 части.

С определение № 26531/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 28216/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е конституирал като ответници в производството – И. М. Й., ЕГН **********, К. М. Й., ЕГН **********, Ю. В. Т., ЕГН **********, Р. П. В., ЕГН **********, М. П. Т., ЕГН **********, В. П. Т.,

ЕГН **********.

В исковата си молба ищецът „*“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците /респективно е имал такива с техните наследодатели/. Поддържа, че същите /респективно техните наследодатели/ имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния недв. имот: апартамент № 30, находящ се в *****. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците /респективно техните наследодатели/ са използвали доставяна топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и не са погасили задължението си на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.

Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1009,52 лева, 2 представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 222,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 14.06.2022 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 20,81 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 30, находящ се в ***** за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 4,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 14.06.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, като от ответниците И. М. Й. и К. М. Й. се претендират по 252/640 части от горепосочените суми, от Ю. В. Т. 25/640 части, а от Р. П. В., М. П. Т. и В. П. Т. по 37/640 части.

Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в производството адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответницата Р. П. В., която оспорва исковете по основание и размер.

Поддържа, че не е собственик или ползвател на процесния имот и не е в облигационни отношения с ищеца. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца фактури, извлечения от сметки и индивидуална справка с аргументи, че същите са частни документи, които не е подписвала. Счита, че е ищцовата страна е начислявала суми, без да приспада технологични разходи.

Твърди, че ищецът е нарушил задълженията си по чл. 190, ал. 3 от ЗЕ, тъй като след две неплатени сметки не е прекратил топлоподаването до процесния имот.

Оспорва претенциите за лихва за забава. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане до настоящия момент, не са депозирани отговори на исковата молба от останалите ответници в производството И. М. Й., ЕГН **********, К. М. Й., ЕГН **********, Ю. В. Т., ЕГН **********, М. П. Т., ЕГН ********** и В. П. Т., ЕГН **********.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 3 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.

154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, както и изпадането на ответниците в забава за заплащане на дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираното вземане, за което обстоятелство не сочат доказателства.

В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба на Р. П.

В. възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания спрямо тази ответница.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството 4 изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този 5 смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.