Определение № 6050 от 04.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6050 гр. София, 04.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20241110159196 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 410 от ГПК.

Със заповед № 33593 от 25.10.2024 г. е разпоредено длъжникът Е. В. В., ЕГН **********, с настоящ адрес в ********** да заплати на кредитора „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в *********, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., сумата от 671 лв. (шестстотин седемдесет и един лева), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2021 г., респ. от месец август 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в **********, инсталация 4000009009/аб. № 58602, от която а) 543,17 лв. (петстотин четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки) - главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 104,81 лв. (сто и четири лева и осемдесет и една стотинки) – лихва за периода от 15.09.2022 г. до 20.09.2024 г., в) 18,28 лв. (осемнадесет лева и двадесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец август 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 4,74 лв. (четири лева и седемдесет и четири стотинки) – лихва за периода от 16.10.2021 г. до 20.09.2024 г., както и сумата от 38,42 лв. (тридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и длъжникът К. В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ********** да заплати на кредитора „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в *********, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., сумата от 670,99 лв. (шестстотин и седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2021 г., респ. от месец август 2021 г. до месец април 2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в **********, инсталация 4000009009/аб. № 58602, от която а) 543,17 лв.

(петстотин четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки) - главница, представляваща 1 стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, б) 104,80 лв. (сто и четири лева и осемдесет стотинки) – лихва за периода от 15.09.2022 г. до 20.09.2024 г., в) 18,29 лв. (осемнадесет лева и двадесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец август 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 4,73 лв. (четири лева и седемдесет и три стотинки) – лихва за периода от 16.10.2021 г. до 20.09.2024 г., както и сумата от 38,42 лв. (тридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща направени от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

На 04.12.2024 г. длъжникът К. В. депозира „искане“, в което моли и докладчикът да се отведе от разглеждането на делото на основание чл. 22 ал. 1 т. 6 от ГПК.

На 27.12.2024 г. К. В. представя „допълнение към възражение“, в което отново отправя искане за отвод на съдията – докладчик поради наличието на предпоставките на чл.

22 ал. 1 т. 6 от ГПК.

На 03.02.2025 г. същият длъжник подава искане по чл. 253 от ГПК, в което отново прави искане за отвод на съдията разглеждащ делото.

Във всички искания се навеждат твърдения за неспазване на процесуалния закон, незнание на нормативите и правилата и в частност на правото на Европейския съюз и на Регламент 805/2004 г. Излагат се твърдения за извършени престъпни деяния.

Съдът, като взе предвид доводите на длъжника К. В. и данните по делото, намира, че не са налице основания за отвод на докладчика. Същите са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 22 ал. 1 т. 1 – 6 от ГПК. В настоящия случай не е налице нито една от предпоставките на точки от 1 до 5 на ал. 1 на чл. 22 от ГПК, тъй като докладчикът не е в родствени или други близки отношения със страна по делото или неин законен представител, нито е претенции между същите страни и на същото основание. Липсват и обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на докладчика. К. В. навежда като такива обстоятелства сочени от него нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на настоящето производство. В случай, че длъжникът претендира да са налице такива, той разполага с процесуални способи за защита срещу тях в съответните процесуални срокове. Като основен и неколкократно посочен довод за отвод, К. В. е изтъкнал обстоятелството, че не „са му изпратени“ препис от заявлението и приложенията към него, включително договор, сключен с „Т.С.“ ЕАД. В тази връзка, докладчикът намира за нужно да изтъкне мотивите на определение № 346 от 09.01.2025 г. по въззивно частно гражданско дело № 58 по описа за 2025 г. на Софийски градски съд, постановено по депозираната от К. В. молба за бавност, според които за заповедния съд не съществува задължение да извърши размяна на книжа, а е длъжен да връчи единствено заповедта за изпълнение, като за длъжника е налице възможност да се запознае с всички приложени към заявлението документи при прочит на делото, включително чрез електронен 2 достъп. С оглед горното и доколкото докладчикът не е проявил пристрастност в настоящето заповедно производство, а извършените от него процесуални действия са идентични с такива по сходни дела, намира, че искането за отвод е неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 22 ал. 2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника К. В. В. за отвод на докладчика по частно гражданско дело № 59196 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3