Решение № 797 от 05.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000501790 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответника Р. Д. С. срещу Решение № 2326/04.05.2023г. по гр.д.№ 13647/21 по описа на СГС, I-14 състав, с което прогласено за нищожно по предявен от В. С. С., ЕГН ********** срещу Р. Д. С., иск, с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал.

2 от ЗН, нотариално завещание № 5, том I-з, вх. рег. № 4939, нот . дело № 5з/2011г. от 04.11.2011год. по описа на Т. А. – нотариус, рег. № *** на НК, с което Ч. Н. С. завещава цялото си недвижимо и движимо имущество в полза на Р. Д. С..

В жалбата си твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено при пълно игнориране на доказателствените искания на ответника. Твърди, че при разглеждането на делото са допуснати редица процесуални нарушения от СГС, а именно: въпреки че в срок е оспорена единичната СГЕ не е допуснато назначаването на нова тройна по същите въпроси или на нова съдебно-дактилоскопска експертиза от вещи лица със съответната квалификация. Твърди, че неправилно е отказано искането му за преразпит на свид. А. по въпроси, 1 произтичащи от депозираното заключение и свързани с пренасянето на пръстов отпечатък. Излагат се подробни съображения за неправилни фактически констатации на съда и съответно на тях правни изводи относно основателността на иск. Моли да бъде отменено решението и вместо тава да бъде отхвърлен предявения иск. Поддържат се доказателствени искания за отказаните доказателства, в резултат на процесуални нарушения.

В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата. В него се твърди също, че решението е било постановено при допуснати процесуални нарушения, като не е била допусната тройна експертиза, която ищецът също е поискал. Твърди се, че неправилно е било отхвърлено неговото доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, в резултата на което делото е останало непопълнено с доказателства. Моли да бъдат уважени отказаните доказателствени искания и да бъде потвърдено решението, като краен резултат.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

От събраните доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът В. С. С. е единствен наследник по закон на Ч. Н. С., негов племенник.

Ч. Н. С. е починал на 05.06.2014г. в гр. Менли, Австралия. С решение № 212459/10.09.2019г. по гр.д.№ 6837/19 по описа на СРС е обявена смъртта на Ч. Н. С. и въз основа на него е бил издаден акт за смърт на 09.10.2019г.

От 1981г. Ч. Н. С. е живял в Австралия.

С нотариално завещание № 7, том I, вх. рег. № 4447 , нот. дело № 13/2002 г. на Т. А. – нотариус, район на действие рег. № ***, е удостоверено завещателно разпореждане на Ч. Н. С., с което той завещава на П. Д. С. цялото 2 си движимо и недвижими имущество, всички негови пари, ценности, вземания, налични имоти и изобщо всичко, което към момента на смъртта му притежава, като е изразил желание неговият братовчед П. С. да бъде негов универсален наследник. В завещанието е посочено, че наред с подписа си, завещателят поставя и отпечатък от палеца на дясната си ръка, тъй като е незрящ.

Представено е и нотариално завещание с № 5, том I-з, вх. рег. № 4939, нот. дело № 5- з от 2011 г. на Т. А. – нотариус, район на действие рег. № ***, с което е удостоверено завещателно разпореждане на Ч. Н. С., с което той „ завещава на Р. Д. С., родена на ********год. в гр.***, ЕГН ********** цялото свое движимо и недвижимо имущество, всички свои пари, ценности, вземания, налични имоти и изобщо всичко, което към момента на смъртта ми ще притежавам. Желая съгласно това завещание Р. Д. С. да бъде мой универсален наследник“. Като свидетели за съставяне на завещанието са посочени лицата Й. Т. М. и С. Д. П.. В завещанието е посочено, че завещателят вместо подпис, поставя отпечатък от палеца на дясната си ръка, тъй като е незрящ. Удостоверено е след завещателя да са положили подписи свидетелите и изписали саморъчно имената си, а накрая и нотариуса.

Представено е и пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 4444 от 20.11.2002 г. на Н. А., с което Ч. С. е упълномощил Й. Т. М. да стопанисва и управлява негов недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **. В двете пълномощни, са изписани инициалите на упълномощителя и е поставен отпечатък от палеца на дясна ръка.

Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 4445 от 20.11.2002 г. на Н. А., с което Ч. С. е упълномощил П. Д. С. да стопанисва, управлява и се разпорежда с негови недвижими имоти.

Представено е пълномощно рег. № 8570/01.11.2011г. на нотариус А. И., рег. № ** на НК, с което Ч. С. е упълномощил Р. Д. С. да тегли неограничено от негови банкови сметки и да извършва преводи на суми от тези сметки. Под пълномощното са изписани инициалите на упълномощителя за подпис.

Видно от представеното Постановление на РП за отказ за образуване на наказателно производство по преписка № 228000-12669/19, пр. преписка № 19842/2020 по описа на СРП, Р. Д. С. е теглила суми от банковата сметка на Ч.

Н. С., по която е била получавана пенсията му, дори и след неговата смърт за 3 периода 2014г. до 2019г., тъй като не е знаела за това , като след като била уведомена от НОИ е върнала сумите от получената пенсия.

Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Й. Т. М., който посочва че е бил съсед на Ч. С., като се грижил за неговия апартамент по поръчение на С., който живеел постоянно в Австралия.

Върнал се в България един път, но свидетелят не си спомня кога. Свидетелят посочва, че Ч. С. искал да се завърне да живее в България. Имал намерение да продаде процесният апартамент, намиращ се на ул. „***“ № ** и да купи помалка гарсониера в близост. Ч. С. се подписвал като изписвал буквите „Ч“ и „С“ и е поставял отпечатък от палеца си. Посочва, че е придружавал Ч. С. при посещението му при нотариус, но не си спомня кога. Дава показания, че при нотариуса се е подписал като свидетел, подписал се и друг свидетел и Ч. С. положил отпечатък от палеца си.

Свидетелят С. Д. П., посочва, че с Ч. С. е бил запознат от Й. М. пред кантората на нотариуса. Присъствал е при съставяне на завещание, с което дарява апартамента си на Р. С.. Ч. С. имал проблеми със зрението, но е бил напълно адекватен. Дошъл сам до нотариуса, като никой не го е придружавал.

При съставянето на завещанието от нотариуса присъствали той, Й. М. и Ч. С..

Няма спомен дали завещателят се е подписвал или е поставил отпечатък.

Посочва, че се познава с Р. С. от 2001 г. Не е сигурен дали тя е присъствала на завещанието.

Т. А. А., изпълнявала длъжността нотариус и пред която процесното завещание е било съставено, е разпитана и пред първата и пред настоящата инстанция. Посочва, че е наложила практика, при незрящи лица, които се затрудняват или не могат да положат подпис, да бъде поставян отпечатък, въпреки че няма изрично изискване в закона в тази насока. Тази практика била споделяна от много нейни колеги, като това улеснявало вписването на завещанието в Агенцията по вписванията. В показанията си твърди, че тъй като било въведено изискване лицето освен подписа да изписва цялото си име, лицата които не можели да направят това, поставяли отпечатък от палеца си.

Заявява, че не си спомня завещателя Ч. С., нито ответницата Р. С.. Дава показания, че самоличността на лицата, участващи в нотариални производства се установява, чрез лична карта, като след определен момент е бил създадена и връзка с Национален регистър за българските лични документи, където са 4 изобразявани данни за валидността на личния документ, както и снимка на лицето. От представеното писмо от Нотариалната камара на Република България е видно, че достъп на нотариусите до Национален регистър за българските лични документи е осигурен от месец март 2011г. Пред въззивната инстанция същия свидетел е разпитана за технологията по която е снемала отпечатък от палеца на незрящи. Посочва, че за да снеме отпечатък разполага с тампон с мастило, намастилява се пръста, след което, ако е незрящ, трябва да му се му се помогне да се ориентира на кое място следва да положи отпечатък. Обикновено нотариусът или служителят, който помага трябва да сложи някъде на листа свой пръст, за да може този човек да напипа къде е и да постави там отпечатъка. Това става след изчитане на съдържанието на документна и в присъствието на свидетелите. Обичайно отпечатъкът се полага и след това свидетелите се подписват и се изписват имената си. Не се е случвало пред нея да се поставя отпечатък, освен физически от палеца на лицето, което не може да се подпише и единствено върху листа. Ако не се е отпечатал добре, не се поставя върху него друг. Тъй като по Наредбата трябва в едно нотариално дело да има 4-5 екземпляра от документа, върху всички се поставя отпечатък от палеца. Понякога се налага да се правят повече копия, тъй като отпечатъка не е добър и след това се подбира това копие, което трябва да се подвърже и да се предаде на Агенцията по вписванията.

Пред настоящата инстанция е представено удостоверение от. МВР, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество рег. № А/12018/08.09.2023г. от което е видно, че е било отправено запитване до НЦБ Интерпол Канбера, Австралия за пътуванията на Ч. Н. С. извън страната през 2011г., като е получен отговор, че за периода 15.09.2011г. до 17.11.2011г. той е пътувал извън Австралия.

По издаденото съдебно удостоверение е представено такова от МВР ГД „Гранична полиция“ рег. № 328200-449/08.01.24г., от което е видно, че за данните за влизане в страната за 2011г. от АИС „Граничен контрол“ срокът за съхранение е изтекъл и не е възможна справка. Повторно на страната е издадено удостоверение със същото съдържание, но за проверка по данни от австралийския паспорт на наследодателя, но и по него не са представени доказателства, като жалбоподателите признават, че от МВР ГД „Гранична полиция“ им е отговорено, че такива данни не се пазят.

5

Пред първата инстанция е изслушана съдебно-графологична и дактилоскопна експертиза, изготвена от вещото лице Г. Д.. В заключението си вещото лице посочва, че подписът положен за „Завещател“ под НЗ с № 7, том I, вх. рег.№ 4447, нот. дело №13-з/2002г. е положен от лицето Ч. Н. С..

Изложено е заключение, че отпечатъкът от десен палец за „Завещател“ върху нотариалните завещания от името на Ч. Н. С. с номера: № 7, том I, вх. рег.№ 4447, нот. дело №13- з/2002г., и с № 5, том 1-з, вх. № 4939, нот дело № 5з/2011г., не са положени от десния палец на едно и също лице. Отпечатъкът от десния палец за лицето Ч. Н. С. върху нотариално завещание № 5, том 1-з, вх.

№ 4939, нот. дело № 5-з/2011г. е технически отпечатан, като вероятно е ползван оригинален отпечатък от лицето с цел създаване на отпечатък, който чрез омастиляване с тампонно мастило е отпечатан, като по този начин са отпечатани и отпечатъците върху останалите документи нот. дело № 5-з/2011г. по описа на Н. А..

В рамките на експертизата е проведен и следствен експеримент, в резултат на който е направен извод, че отпечатъкът върху нотариално завещание № 5, том 1-з, вх. № 4939, нот дело № 5-з/2011г., и отпечатъците върху останалите документи в същото нотариално дело не са отпечатани непосредствено от десния палец на лицето Ч. Н. С., а чрез междинен небиологичен носител.