Решение № 18977 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18977 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20261110104221 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на П. Н. К. и Е. С. К. срещу „Интерстройпроект 90“ ООД – в несъстоятелност.

Ищците твърдят, че на 18.02.2002г. сключили с ответника предварителен договор, по силата на който възложили на ответника да изработи със собствени сили и средства магазини № 5.5 и *** в предвидената за изграждане жилищна сграда. В чл. II.1 било предвидено ответникът, като собственик на правото на строеж, да прехвърли на ищците 9/10 идеални части от описаните в т. 1 имоти срещу изплащането на 50% от цената. Бил уговорен срок за изпълнение от 12 месеца, като имотите следвало да бъдат изработени и предадени с акт образец 16 до 01.02.2003г. Поради неизпълнение на задълженията на ответника, бил заведен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като с решение от 15.05.2009г. по гр. д. № 2216/2007г. по описа на СГС, договорът бил обявен за окончателен. Към настоящия момент описаният имот представлявал самостоятелен обект с идентификатор ******************* с площ от 17,04 кв. м., с предназначение за търговска дейност, находящ се на етаж минус 1, с административен адрес:

**************************************, офис ***, при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори ******************* и ******************, като бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Посочват, че от издаването на акт образец 14 на 15.07.2002г. (допуснато уточнение в откритото съдебно заседание) ищците владеят имота като собствен, като са извършвали строително ремонтни дейности и действия по запазване на неговата цялост, като волята им била недвусмислено манифестирана, включително декларирали имота изцяло като техен.

С оглед изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че са придобили по давност 1/10 идеална част от процесния имот.

Ответникът, чрез синдика, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва иска, като твърди, че претендираната 1/10 идеална част от имота е негова собственост. Твърди, че до 05.08.2022г. магазинът бил 1 във владение на дружеството, като оспорва ищците да са го придобили по давност.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявен за разглеждане е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.

Съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като попада в изключението по чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ.

По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че на 18.02.2001г. между П. К., в качеството на възложител, и ответното дружество, в качеството на изпълнител, е сключен предварителен договор, с който възложителят е възложил на изпълнителя да изработи със собствени сили и средства магазини № 5.5 и № ***. в предвидената за изграждане монолитна жилищна сграда съгласно одобрени решение и архитектурен проект върху празно място с площ от 640 кв. м., съставляващо УПИ V-6 от кв. 254, местност „Ц.“ по плана на гр. София. Според раздел II, чл. 1, изпълнителят, като собственик на правото на строеж за построяване сграда, се задължава да прехвърли на възложителя правото на строеж върху 9/10 идеални части от магазини № 5.5 и ***, като е предвидено 1/10 идеална част да се прехвърли при плащане на левовата равностойност на 6000 щатски долара на акт 16 и сключване на нотариален акт.

С решение от 15.05.2009г. по гр. д. № 2216/2007г. по описа на СГС, влязло в сила на 24.06.2009г., е обявен за окончателен предварителният договор от 18.02.2001г. за прехвърляне правото на строеж върху 9/10 идеални части от магазини № 5.5 и ***.

Установява се, че П. К. и Е. К. се намират в граждански брак от 21.03.1982г.

Не е спорно, че към настоящия момент процесният имот представлява самостоятелен обект с идентификатор ******************* с площ от 17,04 кв. м., с предназначение за търговска дейност, находящ се на етаж минус 1, с административен адрес:

**************************************, офис ***, при съседи: самостоятелни обекти с идентификатори

******************* и

******************, като 9/10 идеални части са придобити от ищците в режим на съпружеска имуществена общност и са тяхна собственост.

Установява се, че приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14, представляващо образец № 14 за приемане на конструкцията за процесната сграда, е издадено на 15.07.2002г. /л. 132-133/, като не е спорно, че от този момент всеки самостоятелен обект става годен обект на правото на собственост и може да се извършват разпоредителни сделки с него.

Спорният въпрос е дали считано от датата 15.07.2002г. до датата на завеждане на исковата молба ищците са упражнявали владение върху останалата в собственост на ответното дружество 1/10 идеална част от процесния имот и съответно дали са я придобили въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години, като доказателствената тежест за установяване на тези факти пада върху ищците.

Придобивната давност представлява способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Фактическият състав 2 на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. В Решение № 68 от 02.08.2013г. по гр. д. № 603/2012г. на ВКС, І ГО, са разяснени признаците на владението по чл. 68 ЗС. Прието е, че владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително, като тези признаци са следствие от основните два – упражняване на фактическа власт с намерение за своене.

Като елемент на придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т.е. да не е от инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му.

Само при такива действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.

Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.

79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок - ТР № 4/17.12.2012г. по тълк. дело № 4/2012г., ОСГК на ВКС.

Съдът намира, че при съвкупната преценка на събраните в хода на процеса доказателства, не може да се изгради извод за осъществено от страна на ищците владение и придобиване по давност на притежаваната от ответното дружество 1/10 идеална част от имота.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели.

Свидетелят В. М., който е собственик на друг самостоятелен обект в сградата, посочва, че както той, така и ищците получили ключове за обектите на акт 16, който бил издаден през 2022г. До тогава самостоятелните обекти се ползвали като склад от фирмата, която ответното дружество наело да довърши сградата. Посочва, че нямало как да ползват обектите на по-ранен етап, тъй като фирмата ползвала горния етаж и довършвала сградата. Пояснява, че за всички обекти в сградата получили ключове по едно и също време.

Свидетелите А. Б. и К. А., които са били управители на ответното дружество, потвърждават изнесеното от свидетеля М.. Същите посочват, че акт 16 за сградата бил издаден м. август 2022г., като преди този момент имало ремонтни дейности, които били организирани от дружеството чрез използване на подизпълнителни. Отричат да е имало ремонти дейности, които да са извършвани от самите собственици на самостоятелни обекти на по-ранен етап, както и фактическата власт да е била предавана преди акт 16. Свидетелят А. посочва, че дружеството през цялото време управлявало и стопанисвало сградата, като дори след спирането на строителството била назначена охрана. По никакъв начин до А. не е достигала информация ищците да владеят притежаваната от дружеството 1/10 идеална част от магазин ***. Посочва, че е посещавала сградата, като никой не я е обитавал. През 2016г. сградата била затворена с витрини и поставени охрана и СОТ. От 2016г. до 2022г. била довършвана и охранявана, като не било допускано извършването на ремонтни дейности от собственици на обекти. След приемане на акт 16 през 2022г. било свикано събрание от предишния синдик на дружеството, на което единият от подизпълнителите раздал ключове на всички собственици, за да влязат във владение на имотите си. Отрича на по-ранен етап някой да е влизал във владение и да е обитавал сградата, включително ищците.

Свидетелят А. Б. посочва, че извършвал ремонт на магазин на ул. „************“ зад ******************** в най-долната част на сградата през лятото на 2022г.

Ремонтът бил възложен от П. К. и се състоял в довършителни работи – измазване, 3 боядисване, осветителни тела. Дейността продължила около 6-7 дни.

Съдът намира, че показанията на свидетелите изцяло кореспондират помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани. Свидетелят М., който е собственик на самостоятелен обект в сградата, признава, че всички са получили ключове и достъп до имотите си след придобиване на акт 16 през 2022г., но не и на по-ранен етап. Този факт се потвърждава и от показанията на свидетелите Б. и А., които макар да са заемали управителна функция в дружеството, не може да се приеме, че се явяват заинтересовани и изнасят неверни сведения, доколкото показанията им съответстват на останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят Б. посочва, че през лятото на 2022г. е извършвал ремонт в обекта, което като период съвпада с издаването на акт 16 за сградата и получаването на фактическата власт от страна на собствениците.

Всички представени фактури за материали и оборудване също са от дати след 2022г.

(2023г.), към който момент не е спорно, че вече е била предадена фактическата власт върху имота на ищците и останалите собственици в сградата.

С оглед изложеното, при цялостната преценка на доказателствения материал се налага извод, че по делото не е доказано осъществяването на фактическа власт от ищците на по-ранен етап (2002г.) върху имота с намерение за своене на притежаваната от ответника 1/10 идеална част. Без съществено значение в тази връзка е обстоятелството кое лице е декларирало и плащало данъците за имота - декларациите се подават в изпълнение на административно-данъчно задължение пред орган, който налага специфични изисквания относно начина на попълване на образеца за декларация, а откриването на данъчна партида за недвижимия имот е административна дейност, поради което няма пряко отношение към упражняваната фактическа власт върху имота /така Решение № 97/19.10.2020г. по гр. д. № 325/2020г., Г. К., І Г. О. на ВКС и др./. За пълнота следва да се посочи, че според официалния отговор от СО, ООП, р-н Средец/Триадица /л. 131/, процесният имот не е деклариран нито от ищците, нито от ответника. Както бе отбелязано, двата елемента на владението са упражняване на фактическа власт (обективен) и намерение за своене (субективен), което трябва да е осъществено в определен законов период, което в случая не се установява да е сторено.

С оглед изложеното, предявеният иск подлежи на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът, който е доказал такива в размер от 60,00 евро – депозити за свидетели.