Решение № 476 от 23.04.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3435/2024
- Вид
- Решение № 476
- Подписан
- 23.04.2025
- В сила
- 30.05.2025
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60 - 62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 - 62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 - 62 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 476 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300503435 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по ДВЕ ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ против Решение № 260070 от 21.10.2024 г., постановено по гр. дело № 7193 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което се осъжда Н. Д. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. *** да заплати на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД на „Сдружение Г. И. 53“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Асеновградско шосе“ № 1, сумата от 4 579,07 лв., представляваща стойността на припадащата се част от извършените строителни и ремонтни дейности в сградата в гр. *** (със стар адрес гр. ***), необходими за довършване на строителството и снабдяване с разрешение за ползване на сградата с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** в гр. Пловдив, кв. „Христо Ботев – юг“, парцел XVIII-2255, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, по следната банкова сметка IBAN:
*** в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр „Сдружение Г. И. 53“, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 4 579,07 лв. до пълния предявен размер от 17 440 лв. като неоснователен. С постановения съдебен акт в полза на „Сдружение Г. И. 53“, ЕИК *** е присъдена сума в размер на 509,79 лв. – сторени разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска, а в полза на Н. Д. Д., ЕГН ********** е присъдена сумата в размер на 1 032,41 лв. – сторени разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от иска.
1
Жалбоподателят „СДРУЖЕНИЕ Г. И. 53“, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител адв. В. З. обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта с която се отхвърлят предявените от дружеството против Н. Д. Д., ЕГН **********, обективно съединени искове за осъждане ответницата да заплати на ищеца разликата над 4 579,07 лв. до пълния предявен размер от 17 440 лв. представляваща стойността на припадащата се част от извършените строителни и ремонтни дейности в сградата в гр. *** (със стар адрес гр.
***), необходими за довършване на строителството и снабдяване с разрешение за ползване на сградата с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** в гр. Пловдив, кв. „Христо Ботев – юг“, парцел XVIII-2255, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата..
Жалбоподателят обжалва решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част, като вместо това уважи исковете в пълния претендиран размер като основателни. Претендират се разноски – единствено направени такива за държавна такса.
Ответникът по тази жалба Н. Д. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. Г. Д. оспорва същата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в тази обжалвана част като правилен и законосъобразен.
Жалбоподателката Н. Д. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв.
Г. Д. обжалва решението на първоинстанционния съд, в частта с която се осъжда Н. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД на „Сдружение Г. И. 53“, ЕИК:
*** сумата от
4 579,07 лв., представляваща стойността на припадащата се част от извършените строителни и ремонтни дейности в сградата в гр. *** (със стар адрес гр. ***), необходими за довършване на строителството и снабдяване с разрешение за ползване на сградата с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № *** в гр. Пловдив, кв. „Христо Ботев – юг“, парцел XVIII-2255, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата. Моли да се отмени първоинстанционния акт в тази обжалвана част, като вместо това се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендират се разноски пред настоящата инстанция, съгласно представения списък с направени такива.
Ответникът по тази жалба „Сдружение Г. И. 53“, ЕИК: *** оспорва същата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в тази обжалвана част като правилен и законосъобразен.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
2
При извършена служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.
269, изр. първо ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на „Сдружение Г. И. 53“ против Н. Д. Д.. В исковата молба се твърди, че ищецът бил сдружение, създадено на 03.04.2011 г. с 31 физически лица членове – собственици на отделни обекти в новострояща се сграда в гр. Пловдив, ***. Предметът на дейност на сдружението се изразявал в съдействие и подпомагане на собствениците на правото на строеж в новостроящата се сграда за довършване на строителството и снабдяване с акт за собственост. Създаването на сдружението се наложило с оглед невъзможността на строителя на сградата „А.” ЕООД да продължи строителството и да го завърши, както и да предаде отделните обекти на собствениците в завършен вид. За сградата имало издадено разрешение за строеж № 528/ 21.12.2006 г. въз основа на одобрен инвестиционен проект, както и издаден акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 27.05.2009 г. С акт обр. 10 от 01.09.2010 г. строителството било спряно. В исковата молба се сочи, че собствениците на отделните обекти – членове на сдружението, възложили на същото да изпълни всички довършителни СМР по отделните обекти на сградата и по всички общи части, а останалите собственици, които не са негови членове, не се противопоставили и приели работите по довършването на техните обекти и на общите части, получили разрешение за ползване и били във владение на имотите си.
Ответницата съгласно нот. акт № ***г. и декларация за сбъднато отлагателно условие, вп. № 159, т, 4 от 19.04.2011 г. е собственик на отделен обект в сградата, а именно:
Апартамент № 34, намиращ се на петия (четвърти жилищен) етаж, със застроена площ 68.80 кв.м., ведно с 1.57% ид.ч. от общите части на сградата, ведно с Изба № 15, с площ от 4.00 кв.м., ведно с 0.03% ид.ч,, или общо 1.60% ид.ч. от общите части на сградата (представляващи 12.37 кв.м.), като сборът в квадратни метри на притежаваните от нея площи от РЗП на сградата (4909 кв.м.) се определя на 85.09 кв.м.
С решение на ОС на съдружниците от 30.04.2011 г. била определена прогнозна цена на квадратен метър за застроена площ на сградата за всеки обект до довършването на сградата и приемането с акт обр. 16., а с последващи решения от 02.06.2013 г. и 17.04.2016 г. били определени допълнителни вноски за членовете на сдружението и за собствениците на отделните обекти във връзка с нови обстоятелства по строителството. Строителните дейности по довършителните работи започнали след акт от 15.05.2012 г. за установяване на състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството с участие на ищеца като възложител, „Драгиев и Ко” ООД като строител и ЕТ „***” като консултант. Към този момент сградата била в състояние с изпълнени всички СМР по стоманобетоновата конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии, частично фасадни топлоизолации.
От датата на посочения акт били извършени по проект подробно описаните в исковата молба 3
СМР по общите части на сградата, както и по отделните обекти, включително и този на ответницата. Общата стойност на извършените довършителни работи в поземления имот и по сградата, платени изцяло от ищеца, възлизала на сумата от 1 006 084,48 лв, която отнесена към РЗП на сградата, посочва стойност на кв.м. РЗП в размер на 204.95лв. В исковата молба се поддържа, че сдружението предприело извършването на работата в интерес на всички собственици, а не само на членовете си, като задължението за финансово участие на конкретния собственик се определяло въз основа на притежаваната от него квадратура на отделните самостоятелни обекти и прилежащи помещения, както и квадратурата на съответните прилежащи общи части на сградата. Ищецът поддържа, че имал качеството на управител на чужда работа без натоварване, която предприел уместно и управлявал добре изцяло в чужд интерес. Работата довела до положителен резултат в патримониума на ответницата, който той приел и за който дължал на управителя връщане на необходимите и полезни разноски.
Дължимата от ответницата сума се равнявала на 17 440лв, която ответницата не е заплатила.
Ответницата оспорват иска и по основание и по размер.. Твърди, че не е давала съгласие и изрично е възразила, и забранила на ищеца да извършва каквито и да е било СМР или да договаря такива с трети лица, досежно притежавания от нея имот. Поддържа, че решенията на органите на сдружението били задължителни за членовете му, но не и за трети лица. Оспорва начина на определяне на цената, която се претендира да се заплати от всеки собственик на обект, както и вида и обема на СМР, които се твърди да са извършени и заплатени от ищеца. Прави възражение за погасяване по давност на исковата претенция.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в процесната жилищната сграда, находяща се в гр. ***, както и че в това си качество същата е легитимирана да отговаря по предявения осъдителен иск. Приел е, че ищцовото сдружение е предприело действията по довършване на сградата в чужд интерес, както и че работата е предприета уместно от ищцовото сдружение и е водена добре, тъй като извършените от него фактически и правни действия са довели до положителен резултат, а именно: сградата е довършена съобразно законовите изисквания, за което са съставени и необходимите официални документи. По тази причина съдът е счел, че ответницата следва да отговаря до размера на това, с което се е обогатила – т.е. до размера на спестените от нея разходи за довършване на припадащите се общи части. При определяне размера на дължимата от последната сума съдът се е позовал на заключението по допълнителната съдебнотехническа експертиза, в което е дадена оценка на стойността на строително-монтажните работи за имота на ответницата, както и за прилежащите на имота идеални части от общите части на сградата, към годината на въвеждане на сградата в експлоатация през 2018г., възлизаща на общата сума от 4 579.07 лв. По изложените съображения съдът е уважил иска до размера на сумата от 4 579.07 лв. и го е отхвърлил като неоснователен за разликата до пълния предявен размер.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по съществото на 4 спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния акт, касаещо фактическата обстановка.
По основателността на въззивните жалби:
В случая безспорно отношенията между страните следва да се уредят по реда на правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60 – 62 ЗЗД, доколкото към момента на предприемане на работата от страна на ищцовото сдружение не е било налице натоварване и задължаване от ответницата, а намесата му в чуждата правна сфера е правомерна. В чл. 61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования в различните хипотези на гестията. Така, съгласно ал. 1 от посочената разпоредба, в случай че работата е извършена изцяло в негов интерес, заинтересованият е длъжен, ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения, които той е поел и да му върне всички разноски, които е направил. Ако пък работата е предприета не само в негов интерес, но и в интерес на управителя, то заинтересуваният отговаря само да размера на обогатяването – чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Ако работата е предприета въпреки волята на заинтересования, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване – чл.
Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ff1607b9-67ab-461b-b289-0f6d90515d1f