Решение № 177 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110145202 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*************“ Л.Л.С. – дружество, учредено съгласно законодателството на Република **********срещу „*************“ ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за сумата от 250 евро – обезщетение за отказан достъп на борда на полет № IV803 от 29.06.2024 г. по направление летище **** – ******** – ************ /***********/ – ********** /**********/, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2025 г. до окончателното плащане, и за сумата от 51.30 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2024 г. до 08.04.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20953/2025 г. по описа на СРС, 85 състав.

Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че пътникът ********* – гражданин на Република **********е сключил договор за въздушен превоз и му е издадена бордна карта за полет на ответника № IV803 от 29.06.2024 г. по направление летище **** – ******** – ************ /***********/ – ********** /**********/ и се е явил навреме на гишето за регистрация, но му е отказан достъп на борда против волята му, като не е осигурен от страна на ответника – авиопревозвач, друг начин за достигане на пътника до крайния му пункт в рамките на договорения ден и час. Счита, че поради това за пътника е възникнало вземане за обезщетение за отказан достъп на борда в размер на 250 евро, тъй като разстоянието между двете летища е 1 198 км. Излага, че вземането е прехвърлено от него на ищцовото дружество с договор за цесия. Сочи, че на 01.07.2024 г. е изпратена на ответника покана за плащане на обезщетение, но изпълнение не е последвало.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че лицето ********* – гражданин на Република **********е трябвало да бъде част от пасажерите на процесния полет, но не е било допуснато на него. Възразява, че недопускането на лицето на борда на самолета и отлагането на пътуването му за следваща дата се дължат на извънредно обстоятелство, което е извън волята на авиационния оператор. Твърди, че е получен в деня на полета в 18:50 ч. имейл от летищните власти в **** /Swissport/ относно стандартна процедура за връщане на 5 пътника, които са пристигнали от ********** в **** с полет № IV800 от 29.06.2024 г., но на които е отказан достъп до ********, поради което тези пътници били приети за връщане обратно от отдела за пътническо обслужване на летището, което трябвало да стане с процесния полет. Излага, че в такъв случай авиационният оператор не може да откаже да качи на борда посочените от отдела за пътническо обслужване на летището лица. Сочи, че процесният полет вече е бил запълнен, но тъй като трябвало да се освободят места за недопуснатите от летищните власти в ******** лица, лицето ********* било определено на случаен принцип да бъде сменено за сметка на тях. Твърди, че на ********* е бил предложен полет на следващия ден и тя пътувала с него. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20953/2025 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Предявените искове са с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 4, § 3 вр. чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете се обуславя от доказването от ищеца на следните факти: че лицето ********* – гражданин на Република **********има потвърдена резервация за полет № IV803 от 29.06.2024 г. по направление летище **** – ******** – ************ /***********/ – ********** /**********/; че на пътника е отказан достъп на борда; размера на дължимото обезщетение, вкл. че разстоянието между двете летища е до 1 500 км.; изпадането на ответника в забава; размера на обезщетението за забава; прехвърляне на вземанията на ********* в полза на ищеца с договор за цесия; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

В случая с Определение № 44951/28.10.2025 г., в което е обективиран изготвеният от 2 съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че лицето ********* – гражданин на Република **********има потвърдена резервация за полет № IV803 от 29.06.2024 г. по направление летище **** – ******** – ************ /***********/ – ********** /**********/. От това следва, че лицето ********* и ответното дружество са били обвързани от договор за въздушен превоз за процесния полет.

По отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 съгласно чл. 3, § 1, б. „а“ и чл. 19 от същия. Ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ според дефиницията, съдържаща се в чл. 2, б. „б“ от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Съгласно дефиницията в чл. 2, б. „й“ от Регламента „отказан достъп на борда“ означава отказ да се превозват пътници с даден полет, въпреки че те са се представили за качване на борда съгласно условията, изложени в чл. 3, § 2, освен в случаите, когато има основателни причини да им се откаже достъп на борда, като например причини, свързани със здравето, безопасността или сигурността, или неподходящи документи за пътуване.

Според чл. 4, § 3 от Регламента, ако на пътници се откаже достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по чл. 7 и им предоставя необходимата помощ по чл. 8 и чл. 9.

В случая с доклада е обявено за безспорно, че пътникът ********* се е явил на гишето за регистрация за полета не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, но му е отказан достъп на борда, както и че разстоянието между двете летища е до 1 500 км.

Никоя от страните не твърди, нито са събрани доказателства за това пътникът да се е отказал доброволно от своята резервация в замяна на определени облаги, а дори от писмените доказателства на л. 12 – 15 е видно, че той сам е поел разходите заради проваленото пътуване, от което следва, че отказаният достъп на борда е бил против неговата воля.

Въпреки това ответникът оспорва правото на пътника на обезщетение по чл. 7, § 1, б.

„а“ от Регламента, като релевира правоизключващо възражение с правно основание чл. 5, § 3 от Регламента – реогранизация на процесния полет, наложена поради получен кратко време преди полета имейл от летищните власти в **** относно стандартна процедура за връщане на 5 пътника, които са пристигнали от ********** в **** с предходния полет, но на които е отказан достъп до ********, поради което тези пътници трябвало да бъдат върнати обратно с процесния полет, който обаче бил запълнен, като било определено на случаен принцип лицето ********* да бъде сменено с посочените лица.

3

В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са разграничени две хипотези, при които възниква право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в конкретен размер, определен в чл. 7, а именно при отмяна на полет /към която е приравнено и закъснението на полет с 3 или повече часа/ и при отказан достъп на борда, като в двата случая задължението на превозвача да обезщети пътниците е регламентирано по различен начин при съобразяване на техните специфики. Според чл. 4, § 3 от Регламента при отказан достъп на борда против волята на пътника за превозвача възниква задължение да го компенсира незабавно по реда на чл. 7, като в тази хипотеза не са уредени изключващи отговорността на превозвача обстоятелства. По друг начин е уредена отговорността на превозвача при отмяна на полета, защото в този случай същият изобщо не се осъществява, докато при отказан достъп на борда полетът се осъществява, но на пътника е отказано допускане на борда, вследствие на което неговото пътуване не се реализира, но се реализира това на други пътници със закупени билети. В чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента е предвидено, че при отмяна на полета пътникът също има право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, но в чл. 5, § 3 от Регламента е уредена хипотеза, при която отговорността на превозвача при отмяна на полета се изключва тогава, когато последният докаже, че това събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. При тълкуване на цитираните норми се налага извод, че наличието на извънредни обстоятелства е от значение и може да доведе до изключване на отговорността на превозвача по чл. 7 от Регламента единствено тогава, когато вредите на пътника са причинени от отмяна на полета, но не и в хипотезата на отказан достъп на борда.

В нормата на чл. 5, § 3 от Регламента е изрично посочено, че е приложима само при отмяна на полет, което следва и от систематично й място в нормативния акт – тя не е част от общите му разпоредби, а е включена в чл. 5 от Регламента, който е озаглавен „Отмяна“ и урежда единствено случаите на отмяна на полет. В съображения 14 и 15 от преамбюла на Регламента също е обсъден случаят на наличие на извънредни обстоятелства и каква следва да бъде отговорността на превозвача, когато събитието, от което са произтекли вреди за пътника, е причинено в резултат на тези обстоятелства. При тълкуване на тези две общи норми се налага извод, че наличието на извънредни обстоятелства е от значение за обема на отговорността на превозвача само при отмяна на полет и голямо закъснение на полета, но не и тогава, когато полетът е осъществен, какъвто е случаят при отказан на пътника достъп на борда. В съображение 14 са посочени събития, които по естеството си са такива, които водят до неосъществяване на целия полет, а не до недопускане само на някой от пътниците на него, а в съображение 15 изрично се сочи, че извънредните обстоятелства, които водят до ограничаване или отпадане на отговорността на превозвача, са такива, при които се стига до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с определен самолет, каквато последица не е налице в хипотезата на отказан достъп на борда, при която полетът с определен самолет се изпълнява като цяло, но не за всички пътници с резервации за него. След като всички норми, предвиждащи изключващи отговорността на превозвача обстоятелства, се отнасят само до случаите на отменен полет и доколкото изключенията от разпоредбите, предоставящи права на пътници, следва да се 4 тълкуват стриктно и е недопустимо тяхното прилагане по аналогия към сходни хипотези, следва да се приеме, че липсва възможност превозвачът да се освободи от задължението да обезщети пътника при отказан достъп на борда на самолета против неговата воля, когато последното е в резултат на извънредни обстоятелства. В този случай превозвачът дължи да заплати на пътника обезщетението по чл. 4, § 3 вр. чл. 7, § 1 от Регламента независимо от причините, поради които е отказан достъп на борда. В този смисъл е и даденото тълкуване в т. 2 от Решение на Съда (трети състав) от 4 октомври 2012 година по дело C-22/11 (Finnair Oyj срещу Timy Lassooy), според което чл. 2, б. „й“ и чл. 4, § 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че с „извънредни обстоятелства“, накарали въздушният превозвач да реорганизира полетите след тяхното настъпване, не може да се обоснове „отказан достъп на борда“ на посочените по-късни полети, нито да се освободи този превозвач от неговото задължение за обезщетяване на основание чл. 4, § 3 от същия регламент спрямо пътника, на който отказва достъпа на борда на един от тези полети, извършени след настъпването на посочените обстоятелства. По тези съображения възражението на ответника за наличието на изключващи отговорността му обстоятелства е неоснователно.