Решение № 181 от 24.11.2025, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. В., 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП при участието на секретаря НИН като разгледа докладваното от АМП Гражданско дело № 20251300100123 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от И. И. Д. с ЕГН**********, чрез адв.пълномощник Р. К. от АК-В. и заявен съдебен адрес: гр.В., ул. „Т** против ДФ “З.“ с адрес: гр.С., бул. „Ц*** с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, за установяване недължимостта на суми за законна лихва по издаден изпълнителен лист на 10.02.2004г. по гр.д. № 0408/2004г. на СРС в полза на ответника, както следва: сумата от 110084.53 лева., представляваща законна лихва за забава на плащането на главницата от 45205.49 лв. за периода от 03.02.2004г. до 03.06.2025г. и сумата от 6052.08лв., представляваща лихва за забава до 03.02.2004г върху същата главница, поради погасяването им по давност.

В исковата молба ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 10.02.2004г., издаден по гр. дело №0408/2004г. на Софийски районен съд е осъден да заплати на ДФ „З.“ сумата от 45 205.49лв., ведно със законната лихва, считано от 03.02.2004г. до окончателното изплащане и сумата 6052.08лв. лихва за забава.

Излага, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. №1287/2006г. по описа на ДСИ-В. при PC-В.. Производството по изпълнителното дело било прекратено от държавния съдебен изпълнител с Постановление от 13.05.2022г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и същото е влязло в сила на 15.06.2022г. В постановлението било посочено, че считано от 17.09.2019г. в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо имуществото на длъжника и настъпила перемпция. Според ищеца последното изпълнително действие по това изп.дело било извършено на 17.09.2019г., както констатирал ДСИ при РС-В..

Сочи, че на 27.10.2022г. ДСИ върнал на взискателя оригинала на изпълнителния лист.

Посочва, че с молба с вх.№20515/14.11.2022г. Национална агенция по приходите/ЧДВ/ въз основа на същия изпълнителен лист образувала срещу него ново изп. д.

№1308/2022г. по описа на ЧСИ -СН, като е поискала едновременно с ПДИ да бъдат наложени запори на две МПС и възбрана на недвижим имот.

Твърди, че от последното изпълнително действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД по първото изп. д.№1287/2006г., извършено на 17.09.2019г.

1 до следващото изпълнително действие по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД по второто поред изп. д. №1308/2022г., извършено на 14.11.2022г. с искане за налагане на запори и възбрани били изтекли повече от три години, поради което счита, че на основание чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД вземанията на ДФЗ за лихви - законна лихва и лихва за забава, възлизащи на сумата от 110084.53 лева., представляваща законна лихва за забава на плащането на главницата от 45205.49 лв. по договор за кредит № 01-ПКЖ/20.01.2003г. с ДФ „З.“ за периода от 03.02.2004г. до 03.06.2025г. и сумата от 6052.08лв., представляваща лихва за забава до 03.02.2004г. са погасени по давност и поради това не ги дължи.

Иска от съда да постанови решение с което да признае за установено, че не дължи на ответника ДФ „З.“ - гр. С., сумата от 110084.53 лева., представляваща законна лихва за забава на плащането на главницата от 45205.49 лв. по договор за кредит № 01ПКЖ/20.01.2003г. с ДФ „З.“ за периода от 03.02.2004г. до 03.06.2025г. и сумата от 6052.08лв., представляваща лихва за забава до 03.02.2004г по издаден изпълнителен лист на 10.02.2004г., по гр.д. № 0408/2004г. на СРС, поради погасяване на сумите по давност.

В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът ДФ “З.” /ДФЗ/, с адрес: гр.

С., бул.”Цар Борис III” № 136 е подал отговор на ИМ, с който по същество оспорва предявения иск като неоснователен.

Сочи, че на основание чл.27, ал.2 от ЗПЗП, Националната агенция за приходите /НАП/ е органът, оправомощен от закона да събира частните държавни вземания на ДФ "З.", за които има издаден изпълнителен лист. ИД № 1287/2006г. по описа на Съдебноизпълнителна служба при Районен съд - В. и ИД № 1308/2022г. по описа на ЧСИ СН, peг. № 898, ОС В., били образувани по молба на Агенцията за държавни вземания, респ. НАП, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.02.2004г. в полза на ДФ „З.“, срещу И. И. Д., ЕГН: **********, гр. В. от Софийски районен съд по гр. дело № 0408/2004г.

Твърди, че вземанията му по изпълнителния лист не са погасени по давност. Счита, че петгодишният давностен срок по отношение на процесиите вземания не е изтекъл и същите не са погасени по давност.

Излага, че от датата на образуване на ИД № 1287/2006г. по описа на СИС при Районен съд – В. и до отмяната на ППВС № 3 от 18.11.1980г. по гр. д. №3/1980г., извършена с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла, а е спряла, разяснено с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г., постановено по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Сочи, че давността относно процесното вземане е започва да тече отново от 26.06.2015г„ откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980г.

След посочената дата, погасителната давност относно вземането била многократно прекъсвана. В тази насока се позовава на разясненията дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т. д № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС като посочва, че всяко искане на взискателя и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие, прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено. Сочи, че по ИД № 1287/2006г. взискателят не е бездействал, били извършвани множество изпълнителни действия, последното от които проведена публична продан на 11.10.2019г. -11.11.2019г., като e без значение дали имотът е реализиран.

Излага още, че перемпцията е без правно значение за давността. Позовава се на ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК според което, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Твърди, че впоследствие, с нарочна молба на НАП от 14.11.2022г. и при неизтекла 2 тригодишна погасителна давност, е образувано следващото ИД № 1308/2022г по описа на ЧСИ СН, рег. № 898, ОС- В.. Сочи, че от последното изпълнително действие на 17.09.2019г. по първото изп.дело до следващото изпълнително действие на 14.11.2022г. с образуване на второто изп.дело не е изтекла тригодишната давност. В тази връзка излага, че в случая за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давност не е текла по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, поради което процесните вземания не са погасени по давност.

Иска от съда да отхвърли предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК, като неоснователен. Прави доказателствени искания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството.

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От фактическа страна по делото не е спорно и от доказателствата се установява, че кредиторът-ответникът ДФЗ, на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл.237 и чл.242-249 от ГПК(отм.), по гр.д №0408/2004г. по описа на СРС, 62 състав се е снабдил с изпълнителен листа от дата 10.02.2004 г., по силата на който И. И. Д., ЕГН:********** е осъден да заплати на ДФЗ сумата от 45 205.49лв. /четиридесет и пет хиляди двеста и пет лева и четиридесет и девет ст./, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2004г. до окончателното изплащане и сумата 6052.08лв. /шест хиляди и петдесет и два лева и осем стотинки/, лихва за забава.

По делото не е спорно също така, че въз основа на изпълнителния лист по молба на Агенцията за държавни вземания от 29.08.2006 г., чийто правоприемник съгласно §36, ал. 1 ПРЗ на ДОПК (в сила от 01.01.2010 г.) е НАП, е образувано първото по ред изп. дело № 1287/2006 г. по описа на СИС при РС - В..

С разпореждане на ДСИ от 05.05.2010г./л.132 от ИД/ НАП е конституирана като страна по изп.дело на мястото на АДВ за вземанията на ДФЗ.

Страните не спорят, че до 26.06.2015г. по отношение на вземанията на ДФЗ по процесния изпълнителен лист не е текла погасителна давност.

От приложеното изп. дело № 1287/2006 г. по описа на СИС при РС - В. се установява, че през периода от 26.06.2015г до 11.11.2019г. по същото са извършени множество изпълнителни действия от ДСИ и са проведени публични продани на ипотекирания в полза на ДФЗ недвижим имот, собственост на длъжника Ил.Д., обявени една част за нередовно разгласени, друга част за нестанали поради липса на купувачи /19.04.2016г. – 19.05.2016г.;

13.09.2016.-13.10.2016г.; 15.11.2016г.-15.12.2016г.; 17.04.2017.-17.05.2017г.; 16.10.2017г.16.11.2017г.; 15.01.2018г.-15.02.2018г.; 27.04.2018г.- 27.05.2018г.; 24.08.2018г.- 24.09.2018г.;

11.02.2019-11.03.2019г.; 11.10.2019г. до 11.11.2019г. /, като имотът не е реализиран-продаден.

Между страните е спорна датата на последното поискано изпълнително действие от взискателя, респективно последното извършено изпълнително действие от държавния съдебн изпълнител по изп. дело № 1287/2006 г.

От Молба на взискателя –НАП /л.856/ с вх.№965/18.09.2019г. съдът констатира, че със същата взискателят не е отправил искане до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия, а е поискал да се снабди с удостоверение за актуално състояние на недвижимия имот в с.Д. и е представил доказателства за внесени такси за удосотверението и 3 за извършване на справка.

Последното поискано изпълнително действие от взискателя-НАП по изп.дело е отправено с молба от 02.05.2019г./л.827/ за изнасяне на нова публична продан на ипотекирания в поза на ДФЗ недвижим имот на длъжника в с.Д.,обл.В..

От данните по ИД се установява, че последното предприето изпълнително действие по делото от съдебния изпълнител е по проведена публична продан на ипотекирания в полза на ДФЗ недвижим имот, находящ се в с.Д., обл.Вдин, собственост на ищеца-длъжниак И. И.

Д., за периода от 11.10.2019г. до 11.11.2019г., видно от обявление за публична продан от 11.10.2019г./л.862/. Публичната продан е обявена за нестанала с протокол от 12.11.2019г. на ДСИ/л.878/.

Установява се от Постановление от 13.05.2022г. на ДСИ /л.879/, че на основание чл.

433 ал.1 т.8 ГГГК, съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по ИД№1287/2006г.при РС-В., образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 10.02.2004г. по гр.д. № 0408/2004г. на СРС, поради бездействие на взискателя повече от две години и поради настъпила перемпция, като е приел, че последното поискано изпълнително действие от взискателя е от 17.09.2019г. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 15.06.2022г.

Видно от исковата молба и отговора на исковата молба и двете страни твърдят, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че с молба с вх.

№20515/14.11.2022г. Национална агенция по приходите като взискател и въз основа на процесния изпълнителен лист е образувала срещу И. И. Д. второ поред изпълнително дело №1308/2022г. по описа на ЧСИ -СН с район на действие ОС-В., с направени искания за предприемане на изпълнителни действия –да бъдат наложени запори на две МПС и възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника и настоящ ищец.

За установяване на размера на законната лихва за процесния период от 03.02.2004г. до 03.06.2025г., изчислен върху неплатената главница от 45205.49лв., съдът намира, че не са необходими специални знания на вещо лице-счетоводител или икономист, доколкото съдът има възможност и достъп до електронна програма за автоматично изчисляване на законната лихва. Съдът с помощта на онлайн калкулатор /calculator.bg/ изчисли и установи размера на законната лихва за процесния период от 03.02.2004г. до 03.06.2025г., изчислен върху неплатената главница от 45205.49лв, че възлиза на сумата от 110 084.53 лева /сто и десет хиляди осемдесет и четири лева и 53 ст./, т.е съответства на предявения от ищеца размер на иска.