Решение № 116 от 03.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Велико Търново, 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20244100500899 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №847/27.05.2024г., постановено по Гр.д.№2080/2023г. по описа на РС – Велико Търново,

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. Й. Й., ЕГН:**********, с настоящ адрес, с.Ново село, общ. В.Търново, ул.“Осемнадесета“ №15, ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, сумата в размер на общо 1048,89 лв. (хиляда четиридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки) – главница, представляваща неизпълнени парични задължения на длъжника за абонаментни такси, услуги извън абонаментния план и лизингови вноски, произтичащи от следните договори между него и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД): Договор за мобилни услуги № 623430778 от 21.07.2020г., Договор за мобилни услуги № 623892091 от 06.11.2020г., Допълнително споразумение № 049179936 от 01.03.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.03.2021г., за което са издадени фактури с №7318217200/05.04.2021г., №**********/05.05.2021г., №**********/05.06.2021г., №7322351831/05.07.2021г, № 7323653662/05.08.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /06.03.2023г./ до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №265 от 07.03.2023г. по частно гр.дело 709/2023г по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ал.1 от ГПК в частта за разликата над 1048,89лв. до пълния предявен размер от 1741,61лв., която разлика включва неустойки при предсрочно прекратяване на договорите, като неоснователен и недоказан в тази част.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез адв.З. Ц. – САК, против първоинстанционното решение в ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която е отхвърлен иска по чл.422 ал.1 от ГПК в частта за разликата над 1048,89лв. до пълния предявен размер от 1741,61лв., която разлика включва неустойки при 1 предсрочно прекратяване на договорите, като неоснователен и недоказан в тази част, с оплаквания за неправилност и необоснованост, като са развити доводи по съществото на спора. Оспорва извода на първостепенният съд, че клаузите на договорите, уговарящи неустойки в посочените размери за неизпълнението не съвпадали с обема на главното задължение по тях, като неправилен и необоснован. Излага, че уговорената неустойка по договора е съобразена с вредите, които е претърпял ищецът, и е определена съобразно договорната клауза. Твърди се, че месечните такси, от които ищецът се е лишил и е щял да получи, са действителни вреди от неизпълнението и са съобразени с конкретния тарифен план. Сочи се, че в конкретният случай претендираната от ищеца неустойка в трикратен размер на стандартните месечни абонаментни такси изпълнява обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции на неустойката, предвидени в чл.92 ЗЗД. Оспорва като неправилен извода на първостепенният съд, че процесните неустоечни клаузи не са индивидуално уговорени по развити съображения. Оспорва като неправилен и извода на РС, че по делото не са налице доказателства за надлежното прекратяване на договора, вследствие виновното неизпълнение на задълженията на ответника за месечни абонаментни такси. Позовава се на приложена по делото Последна покана за доброволно плащане от 05.07.2021г. съдържанието на която напълно отговаря на изискваното съгласно чл.87 ал.1 от ЗЗД. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, както и присъждане на направените от ищеца /въззивник/ съдебни разноски в исковото и заповедното производства, съразмерно с уважената част от исковете.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Ц. Й. Й., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Д. П. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена по развити съображения по съществото на спора.

В СЗ въззивникът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 130460283, с писмена молба с вх.№1238/28.01.2025г., чрез пълномощник адв. З. Ц. – САК, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по съображения, подробно изложени в жалбата и доразвити в молбата. В случай, че въззивната жалба бъде уважена, претендира присъждане на направените съдебни разноски във въззивното, исковото и заповедното производства.

В СЗ въззиваемата страна Ц. Й. Й., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Д. П. – ВТАК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните по делото в установителната му част, с която са уважени предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата в размер на общо 1048,89 лв. (хиляда четиридесет и осем лева и осемдесет и девет стотинки) – главница, представляваща неизпълнени парични задължения на длъжника за абонаментни такси, услуги извън абонаментния план и лизингови вноски, произтичащи от следните договори между него и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД):

Договор за мобилни услуги № 623430778 от 21.07.2020г., Договор за мобилни услуги № 623892091 от 06.11.2020г., Допълнително споразумение № 049179936 от 01.03.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 01.03.2021г., за което са издадени фактури с

№7318217200/05.04.2021г.,

№**********/05.05.2021г.,

№**********/05.06.2021г., №7322351831/05.07.2021г, № 7323653662/05.08.2021г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /06.03.2023г./ до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №265 от 07.03.2023г. по частно гр.дело 709/2023г по описа на ВТРС, поради което и на основание чл.296 т.2 пр.1 от ГПК в тази му част е влязло в законна сила и на основание чл.297 ГПК е задължително и за всички съдилища в Република България, в т.ч. и за настоящата инстанция.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение като краен резултат е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявени от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК 130460283 /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/, чрез пълномощник адв.З. Ц. – САК, против Ц. Й. Й. по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 ГПК искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, за приемане за установено, наличието на вземане на „Йеттел България“ ЕАД /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/, с ЕИК 130460283, против Ц. Й. Й. за сума в общ размер на 1741,61лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №7318217200/05.04.2021г., фактура №**********/05.05.2021г., фактура

№**********/05.06.2021г., фактура

№7322351831/05.07.2021г., фактура №7323653662/05.08.2021г., а именно като сбор от сумата от 403,08лв. – главница, представляваща неизпълнение парични задължения на длъжника за абонаментни такси, услуги извън абонаментния план, сумата от 645,81лв. – вноски за лизинг, сумата от 96лв. с вкл. ДДС – други начисления и компенсации, и сумата от 596,72лв.

– начислени на ответника неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 06.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на издадена в полза на ищеца /заявител/ против ответника /длъжник/ заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.

№709/2023г. по описа на ВТРС. С ИМ са изложени твърдения, че след предсрочното прекратяване на процесните договори за мобилни услуги, сключени между „Йеттел България“ ЕАД и Ц. Й. Й., при условията на които са ползвани процесните номера *** и ***, по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът – ищец е издал процесната фактура №7323653662/05.08.2021г., включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване в общ размер на 596,72лв. съгласно уговорените идентични клаузи в т.11 от Договор за мобилни услуги №623430778/21.07.2020г. и раздел IV, т.2 от Допълнително споразумение

№049179936/01.03.2021г. към Договор за мобилни услуги с мобилен номер 359897320555, Други начисления и компенсации в размер на 96,00ч., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство SAMSUNG, Galaxy S20 FE 128GB Navy в общ размер на 645,81лв. с вкл. ДДС. Твърди се, че размерът на неустойката за номер *** е в размер на 49,98лв., която сума представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл.ДДС /по 16,66лв. всяка/, а именно 49,98лв.. Сочи се, че размерът на неустойката за номер *** е в размер на 546,74лв., която сума представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС /по 48,32лв. всяка/, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разликата в размер на 388,40лв. между стандартната цена на SAMSUNG, Galaxy S20 FE 128GB Navy без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 01.03.2021г., и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 01.03.2021г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.

3

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът Ц. Й. Й., чрез назначения му на основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител адв.Д. П. – ВТАК, заема становище за процесуална допустимост, а по същество – неоснователност и недоказаност на предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и искове по чл.92 ал.1 ЗЗД, които оспорва изцяло и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва установителните искове за претендираните неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги като неоснователни и недоказани, поради липса на данни за датата на прекратяване, т.е. кога и по какъв начин ищецът е прекратил всички процесни договори.

Твърди се липса на данни ищецът да е уведомил по какъвто и да било начин ответника, че процесните договори са прекратени. Релевира възражение за нищожност на клаузите в процесните договори и в ОУ за неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги като неравноправни на основание чл.146 ал.1 вр. чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП, доколкото не са уговорени индивидуално, както и за тяхната нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД като накърняващи добрите нрави. Релевира евентуално възражение на намаляване на неустойката, поради прекомерност на основание чл.92 ал.2 ЗЗД.