Решение № 1581 от 08.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1581 гр. Варна, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110111827 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от В. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 230,26 лв. /двеста и тридесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща платено без основание възнаграждение за поръчител във връзка със сключен между „*“ ЕООД и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от 03.07.2021 г., във връзка със сключен между страните Договор за потребителски кредит № 241211 от 03.07.2021 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът от В. П. С. твърди, че на 03.07.2021 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 850 лв. в срок до 29.07.2021 г. при ГПР 49.09 % и годишен лихвен процент 40 %, или общ размер на задължението от 875,50 лв.. Въз основа на чл. 4, ал. 1 от Договора, ищецът сключил с „*“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на вече сключения Договор за потребителски кредит. По сключения договор за предоставяне на поръчителство, ищецът следвало да заплати сумата в размер на 230,26 лв., като общият размер на задължението станал 1 105,76 лв. Ищецът заплатил на ответното дружество всички суми по договора за кредит, с които погасил задълженията си. Счита, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчителство е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, както и поради противоречието й със ЗПК, евентуално поради заобикалянето му. Ищецът излага, че ответното дружество и „*“ ЕООД са свързани лица, както и че със сключването на договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит с цел заобикаляне на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди се, че с оглед нищожността на уговорката за възнаграждение за поръчителство, ищецът е заплатил сумата в размер на 230,26 лв., представляваща възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчител без основание, поради което същата подлежи на връщане.

Моли да му бъдат присъдени и разноските по делото.

1

Ответникът „*“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че страните са сключили Договор за потребителски кредит от 03.07.2021 г., че на същата дата ищецът е сключил с „*“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, както и че ищецът е погасил задължението по кредита с извършено плащане в размер на 1 105,76 лв. Твърди, че не е титуляр на вземането за възнаграждение за поръчителство, а само е администрирал същото в качеството си на пълномощник, като е прехвърлил сумата в полза на третото лице, поради което и не е получил плащането. Счита, че в ГПР по кредита не следва да бъде включено възнаграждението за поръчителство.

Посочва още, че обезпечаването на кредита с поръчителство от „*“ не било задължително условие за сключването на договора за кредит. Посочва още, че не е страна по договора между ищеца и поръчителя. Твърди, че не му е известно задължението за възнаграждение за поръчителство, поради което и не е общ разход по кредита. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за връщане на дадено поради начална липса на основание.

Съобразно разпредЕ.та в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че е заплатил на ответника процесната сума в размер на 230,26 лв. В тежест на ответника е било да докаже, че е получил от ищеца сумата размер на 230,26 лв. на годно правно основание, включващо действителност на клаузата, въз основа на която е платена сумата.

Не се спори между страните, че са сключили Договор за потребителски кредит от 03.07.2021 г., както и че на същата дата ищецът е сключил с „*“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство, както и че ищецът е погасил задължение по кредита с извършено плащане в размер на 1 105,76 лв.

Представени са като доказателства по делото Договор за потребителски кредит № 2412111 от 03.07.2021 г., сключен между страните, Приложение № 1 към Договора, Общи условия към Договора и месечни извлечения от разплащателната сметка на ищеца.

Установява се по делото, че ищецът и „*“ ЕООД са сключили Договор за предоставяне на поръчителство от 03.07.2021 г., по силата на който последният се е задължил да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения по процесния договор за кредит срещу възнаграждение в размер на 230,26 лв., видно от Приложение № 1 към Договора.

От представените месечни извлечения се установява, че по процесния договор за кредит на 03.07.2021 г. ищецът е извършвал плащания в общ размер от 1 105,76 лв., което не се оспорва от ответника. Кредиторът е заявил, че заплатените суми по кредита са отнесени от кредитора за погасяване на 850 лв. главница, 19,83 лв. договорна лихва, 5,67 лв. лихва за забава и 230,26 лв. възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

За да се уважи предявения иск за връщане на даденото при начална липса на основание следва да се установи, че е дадено нещо и че за ответникът не съществува основание за получаването му.

Не са налице основания за получаването на сумата от 230,26 лв. възнаграждение за поръчителство.

Клаузата в Договора за предоставяне на поръчителство, с която е договорено „възнаграждение за поръчителство“, в случая се явява недействителна. При сключването на 2 акцесорния договор, като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредитора на длъжника по договора за кредит /справка в ТР/. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.

Също така, при условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, в тази част договорът е недействителен по отношение на длъжника.

Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК. Вземането за поръчителство се основава съответно на неравноправна клауза за потребителя.

В горния смисъл е и практиката на ВОС /Определение № 829 от 12.03.2020 г. по в.ч.т.д. № 284/2020 г. и много други/, която настоящият състав споделя изцяло.

Видно от представените доказателства длъжникът е заплатил 230,26 лв. възнаграждение за поръчителство по договор за предоставяне на поръчителство, която е недължима. Сумата е заплатена във връзка с договора за кредит и по сметка на ответника, поради тази причина е и заплатена без основание на него. Вътрешните отношения между кредитора и поръчителя във връзка с предаването на тази сума са без значение за основателността на иска.

В заключение искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за връщане на даденото поради начална липса на основание се явява изцяло основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 230,26 лв. /двеста и тридесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща платено без основание възнаграждение за поръчител във връзка със сключен между „*“ ЕООД и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от 03.07.2021 г., във връзка със сключен между страните Договор за потребителски кредит № 241211 от 03.07.2021 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда – 15.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА *“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*“, ДА ЗАПЛАТИ на В. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр.*, сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторени от ищеца разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените с решението суми могат да се заплатят по предоставената от ищеца банкова сметка с титуляр адв. П. Н. – IBAN: *.

3

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4