Разпореждане № 8407 от 18.04.2023, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8407 гр. София, 18.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100102057 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба от В. Т. М., предявена пред СРС.

Ищецът поддържа, че е бил назначен за управител на дружеството-ответник. С решение на едноличния собственик на капитала от 13.10.2022г. е бил освободен от длъжността управител. Счита, че посоченото решение е нищожно поради липса на форма.

Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че правоотношението му с ответника, че качеството му на негов управител, е валидно и не е било прекратено с посоченото решение.

С Определение от 22.12.2022г. СРС е приел, че е сезиран с иск за признаване за установено в отношенията между страните, че решението за освобождаване на ищеца като управител, обективирано в протокол от 13.10.2022г., е нищожно.

Настоящият съдебен състав на СГС, пред когото делото е висящо след изпращането му от СРС по подсъдност, като е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, с Разпореждане от 17.03.2023г. е дал на ищеца указания изрично да заяви дали искането му е съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че решението за освобождаването му като управител и назначаването на Л.Й.Д. за нов управител на дружеството, обективирано в протокол от 13.10.2022 г., приложен към заявление, образец А4 пред АВп – ТР, е нищожно /както е приел СРС в Определение 35286/22.12.2022г./ ИЛИ искането му е съдът да постанови решение, с което да установи в отношенията му с ответника, че правоотношението му с последния, произтичащо от назначаването му за управител на дружеството, е съществуващо и не е прекратено с посоченото по-горе решение /както е посочено в петитума на исковата молба/.

Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще върне исковата молба.

Препис от разпореждането е връчен на ищеца чрез упълномощения адв. Г. на 04.04.2023г. До изтичането на срока, както и до постановяване на настоящото разпореждане, указанията не са изпълнени.

Отговарящата на посоченото в чл. 127 и чл. 128 ГПК съдържание искова молба гарантира нормалното развитие на исковия процес, постановяването на допустимо съдебно решение и правото на защита на ищеца и ответника в производството. С оглед на това законът (чл. 129, ал. 1 ГПК) е вменил в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато съдът констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, той е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите 1 нередовности. В исковата молба задължително следва да са изложени обстоятелствата, на които ищецът основава иска си (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК), т.е. да се индивидуализира спорното право чрез неговото основание, като се посочат недвусмислено фактите, от които то произтича. Обстоятелствената част на исковата молба следва да е разбираема, а изложените в нея фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, така че съдът да може да определи ясно каква е фактическата обстановка, на която ищецът основава претенцията си. Искът следва и да е насочен към надлежния ответник, а искането следва да е формулирано по начин, който да позволи на съда недвусмислено да определи предмета на делото (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК).

Съдът намира, че подадената искова молба не отговаря на изискванията за редовност и съдържанието й не позволява индивидуализирането на предмета на спора. От една страна, съдът не споделя извода на СРС, че е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че решението за освобождаване на ищеца като управител, обективирано в протокол от 13.10.2022г., е нищожно – липсва формулиран ясен петитум за това, а твърдения за нищожност на просоченото решение са изложени само в обстоятелствената част на исковата молба. Същевременно, определението на СРС от 22.12.2022г. не е било обжалвано от ищеца, което прави вероятно искането на страната да е именно в този смисъл, макар и неясно формулирано. Ето защо, на ищеца са дадени конкретни указания, след изпълнението на които СГС да е в състояние да определи предмета на спора, допустимостта на предявения иск /с оглед възможността същата да е поставена в зависимост от етапа на който се намира производството по вписване на процесното решение/, както и дали подсъдността е определена правилно /с оглед възможността, ако не се поддържа искане за прогласяване нищожността на посоченото решение, искът да е подсъден на СРС, което би обусловило необходимостта от повдигане на спор за подсъдност/. Указанията на съда обаче не са изпълнени нито в срок, нито до момента. Неизпълнението на указанията, дадени с разпореждане от 17.03.2023г. на свой ред представлява самостоятелно основание за връщане на исковата молба.

С оглед горното и на осн. чл.129, ал.3 от ГПК , съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. в рег. на СРС номер 222465/19.10.2022 г., по която е образувано гр.д. N 2057/2023 г. по описа на СГС, 30 състав.

Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1седмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2