Решение № 1656 от 12.12.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1656 гр. Велико Търново, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110102367 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. И. М. срещу Х. М. М., с която се моли съдът да измени постановените по гр. дело № 2282/2022 г. на Районен съд – Велико Търново мерки по отношение на малолетните З. С. М. и С. С. М. и да постанови нови, с които да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата на бащата, при когото да бъде и тяхното местоживеене, да определи режим на лични отношения с майката и да осъди последната да заплаща месечни издръжки за децата. С молбата е отправено и искане да бъде дадено разрешение за пътуването на децата в чужбина, както и да им бъдат издадени необходимите документи за това.

Ищецът твърди, че от Великденските празници на тази година родителите са започнали да поддържат по-чести контакти помежду си, като всеки от тях е започнал да посещава жилището, обитавано от другия, а децата са започнали да пребивават и с двамата родители. Заявява, че в този период е имало няколко случаи на нервни изблици от страна на майката, довели до настаняването й в „Център за психично здраве“, гр. Велико Търново, както и няколко случая, при които майката е отправяла заплахи към живота на едно от децата. Счита, че майката не демонстрира никакъв родителски интерес към децата, както и че същата няма нужния капацитет да се грижи за тях пълноценно и адекватно.

Твърди, че към момента не е възможен нормален разговор с майката, а с оглед на това, че самият той има възможност да им осигури туристически и учебни посещения в други държави, възниква и интересът му да предяви и съответния иск в тази насока.

Ответницата оспорва предявения иск. Заявява, че не е налице съществена 1 промяна в обстоятелствата от постановяването на бракоразводното решение, което да налага изменение в упражняването на родителските права и всички следващи се от това въпроси. Твърди, че ищецът оказва натиск върху нея, опитвайки се да я изкара психически нестабилна. Счита, че разполага с достатъчен родителски капацитет да се грижи за децата и обръща внимание, че именно ищецът е осъден по дело за домашно насилие.

В проведеното открито заседание ищецът и неговият процесуален представител поддържат исковата молба и молят за нейното уважаване.

Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 СК бащата заявява, че основната причина, поради която иска изменение на родителските права, е обстоятелството, че през последните години майката осъществява физически и психически тормоз над децата. Твърди, че майката има нужда от лечение, тъй като има проблеми от психическо естество, за които е лекувана в „Център за психично здраве – Велико Търново“ ЕООД. Споделя, че от 9.10.2024 г. децата живеят с него, както и че от този момент насетне нито той, нито децата имат контакти с майката. Сочи, че наскоро майката му е изпратила по куриерска фирма всички лични вещи на децата.

Ответницата, призована по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от следното фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 59, ал. 9 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите може да измени постановените порано мерки. Изменение на обстоятелства, налагащо промяна, може да бъде както възможността за осигуряване на по-добър социален и битов живот от единия родител, неговите възпитателски качества и грижи, така и настъпила промяна във възможностите на родителя и отношенията родител-дете, т.е. наличие на новосъздадена обстановка, при която интересите на детето да изискват ревизия на постановените мерки, като съдът във всички случаи следва да изхожда само и единствено от интересите на детето. От значение са също качества на родителите, техния морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при отглеждането и възпитанието и отношението на детето към тях. Съгласно разясненията в ППВС № 1/1974 г., под „интереси на децата” следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. При това, изменение на обстоятелствата по смисъла на закона е наличието както на нови обстоятелства, които влошават положението на детето, така и на обстоятелства, с които би се подобрило положението му 2 при евентуално ново разрешение или такива, засягащи ефикасността на взетите по-рано мерки.

В случая по делото е спорно, че страните са родители на малолетните З. С.

М. и С. С. М., както и че с решение по гр. дело № 2282/2022 г. на Районен съд – Велико Търново родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, при която е определено и тяхното местоживеене, а за бащата е определен режим на лични отношения и последният е осъден да им заплаща месечни издръжки.

Според изготвения социален доклад, към датата на неговото изготвяне децата са имали пълноценни контакти и с двамата си родители, като социалните работници са установили наличието на силна емоционална връзка между родителите и децата. Според извършеното проучване приоритетните грижи за децата се полагат от бащата, в чиято семейна среда малолетните живеят и където са задоволени всички техни потребности. Посочено е, че през м. февруари 2024 г. са направени опити за разговор с майката относно нагласата на бащата да взема по-малкото дете от детска градина, но при тези опити майката е започнала да се държи неадекватно, станала е агресивна и е започнала да обвинява, че нещо е правено зад гърба й. Същата е започнала да крещи и да обижда на детската площадка пред погледите на останалите деца и на техните родители, като се сочи, че подобно поведение е наблюдавано и друг път. Твърди се, че поради притеснителното поведение на майката отново е разговаряно с психолози от ЦОП, гр. Велико Търново и по тяхна информация същите са се опитали да убедят майката да получи помощ от психиатър.

Според представения доклад от ЦОП, гр. Велико Търново, от проведената работа с родителите се установява, че и двамата имат необходимите родителски умения да задоволяват пълноценно базовите потребности на децата. Посочено е, че до м. месец 2024 г. екипът на ЦОП отчита, че децата имат силна емоционална връзка и с двамата родители и се чувстват добре както в семейната среда на майката, така и в тази на бащата, въпреки че конфликтните отношения между родителите и психическата нестабилност на майката често се отразяват негативно върху потребностите им от сигурност и стабилност. Сочи се, че в периода на предоставяне на социалната услуга в ЦОП е установено, че и двамата родители въвличат децата в сложните си взаимоотношения, като съзнателно или несъзнателно позволяват да присъстват на конфликтни ситуации помежду им. Отчетено е, че родителите не успяват да поемат отговорност за своите решения и постъпки и с действията си предизвикват несигурност и объркване при децата. На социалните работници е направило впечатление, че децата са объркани, което води до повишаване на тревожността и напрежението при тях, като е отчетена усложняваща се психоемоционална нестабилност при майката, която негативно рефлектира както върху родителските й умения и отношението й към децата, така и върху задържането й на постоянно работно място и гарантирането на сигурни доходи. Сочи се, че към момента на изготвяне на 3 доклада бащата полага основните грижи за децата в семейната си среда, като същият е чувствителен и задоволява емоционалните потребности на своите синове по подходящ за възрастта им начин. Установено е, че при бащата е налице загриженост към майката, която той подкрепя материално и емоционално и й съдейства при нужда и когато тя му позволи, като с цел запазване на връзката между майката и децата бащата се старае да разяснява на последните, че майка им има здравословни проблеми и затова понякога се държи лошо с тях. Посочено е, че от м. май 2024 г. майката е започнала да демонстрира крайно недоверие и гняв спрямо специалистите на ЦОП, а от м. юли 2024 г. същата не желае да споделя информация, касаеща живота й, станала мнителна и е споделяла нереалистични обвинения към екипа на услугата за уличаването й като лош родител. Социалните работници са наблюдавали, че психоемоционалното състояние на майката е нестабилно, че същата трудно регулира емоции и чувства, като често възприятията й за събития и факти не отговарят на реалността. Пред специалистите на ЦОП майката е заявила, че не е правила консултации с психиатър и не пие лекарствата, които са й предписани, като предвид влошеното й психично здраве и факта, че не желае да осъществява прегледи и лечение при специалист екипът на ЦОП дава мнение, че към момента тя не може да задоволява адекватно потребностите на децата. Констатирано е, че тенденциозно се наблюдава враждебно и агресивно отношение на майката спрямо по-голямото дете, което тя обвинява в заемане страната на бащата, като се отчита, че майката има засилващо се агресивно отношение към малолетния Здравко, което поставя детето в риск от нови посегателства от нейна страна. В заключение се сочи, че понастоящем децата пребивават в семейната среда на бащата, където се чувстват сигурни и спокойни, а техните базови образователни и емоционални потребности се задоволяват в пълна степен. Констатирано е, че ежедневието на децата в семейната среда на бащата е спокойно, дневният им ритъм е предвидим и подреден, в резултат на което те се чувстват по-добре с него. Посочено е, че при децата се наблюдава обърканост по отношение на здравословното състояние на майка им, като помалкото дете заявява, че се тревожи за живота и здравето на майка си, а поголямото не крие дистанцираността си и липсата на желание да общува с нея.

По делото е наличен и втори доклад от ЦОП, гр. Велико Търново, според изложеното в който от м. март 2024 г. е отчетена нарастваща нужда майката да бъде прегледана от психиатър, тъй като в при нея са започнали да се наблюдават тревожност, невъзможност за систематизиране на мисленето и формиране на свързана реч, свръхбдителност и напрегнатост, мнителност и неоснователно обвинително отношение към социалните работници, към бащата, към своите колеги и пр. В доклада е посочено, че въпреки положените усилия, резултати в насока подобряване психичното състояние на майката не са постигнати и това състояние на майката е продължило да се влошава. Сочи се, че в края на м. май бащата е информирал социалните работници, че майката е упражнила физическо насилие над по-голямото дете, което 4 обстоятелство детето по-късно е потвърдило. Екипът на ЦОП излиза със заключение, че психичното здраве на майката е фактор, определящ сложните и комплицирани отношения между родителите, затрудняващи постигането на партньорство и сътрудничество между родителите в интерес на децата.

Заключва се, че категоричният отказ на майката да се погрижи за здравето си е причина да се отчете невъзможността й пълноценно и качествено да изпълнява родителските си функции.

Според представеното писмо от „Център за психично здраве – Велико Търново“ ЕООД Х. М. М. е настанена в лечебното заведение на 28.5.2024 г. по повод агресивно поведение, като на същата е проведено лечение с транквилизатори и невролептици и е изписана на 30.5.2024 г. с диагноза „остра стресова реакция“.

Съдът приема, че изменение на обстоятелствата от момента на постановяване на съдебното решение по гр. дело № 2282/2022 г. на Районен съд – Велико Търново в случая очевидно е налице, като въпросното изменение се изразява във влошеното психическо състояние на майката, водещо до невъзможност същата адекватно да изпълнява родителските си функции.