Решение № 59 от 17.06.2025, Районен съд - Тервел
- Съд
- Районен съд - Тервел
- Дело
- Гражданско дело 394/2024
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 17.06.2025
- В сила
- 09.07.2025
- Състав
- Ганчо Манев Драганов
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.500, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. Тервел , 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Ж.П.Ж. като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20243250100394 по описа за 2024 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, ********, представлявано от С.П и К.К., подадена чрез адв.
М. Г. ......., ет.2 срещу Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: *************, с посочено правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер 1545,75 лева, представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС”АД застрахователно обезщетение в размер на 1520,75 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева по щета № 1910003770, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и съдебните разноски по делото, включително заплатеното адвокатско възнаграждение. На ответника била изпратена регресна покакана с изх.№РГ00640/10.06.2019г. и обратна разписка
В исковата молба се излагат твърдения, че на 27.01.2019 г., в град Тервел, на ул. „Цар Иван Асен“, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с *******, собственост на Р.
Д. С. и управляван от Д. С. Д., и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ***********, собственост на Д. П. З. и управляван от В. Д. П..
Ищецът твърди, че причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача Д. С. Д., който при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с ******* с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, не се движил на достатъчно разстояние от намиращия се пред него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ***********, който намалявал скоростта си на движение, при което лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с ******* го удрарил отзад. Вследствие на ПТП са нанесени материални щети на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ***********.
1
Лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с ******* е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД “БУЛ ИНС” АД със застрахователна полица № BG/02/118000484449, с валиден срок на действие от 06.02.2018 до 05.02.2019 г.
Въз основа на уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС в ЗД „Бул Инс“ АД е заведена щета с № 1910003770 от водача на увредения лек Д. П. З..
На 10.04.2019 г. ЗД „БУЛ ИНС“ АД е изплатило по банков път на собственика на увредения автомобил Д. П. З. определеното застрахователно обезщетение в размер на 1520,75 лева. Представено е по щетата платежно нареждане за кредитен превод е референция № FT19100523312046 от 10/04/2019 г. за сумата от 1520,75 лева.
Видно от представения протокол за ПТП № 1695081/27.01.2019 г. Д. С.
Д. е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма - над 0,5 промила.
С писмо ищцовото дружество уведомило ответника да им заплати претендираната сума, но до момента не им е изплатена.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, но с молба моли да бъде разгледано делото в негово отсъствие, като предявеният иск да бъде уважен изцяло, като допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени разноските сторени по настоящото производство.
Делото първоначално е било образувано в Софийски районен съд с постъпила на 17.06.2021г. искова молба. Исковата молба е изпратена на ответника, като е изпълнена процедурата по чл.47, ал.1 от ГПК- връчване чрез залепване на уведомление. Софийски районен съд е предприел действия по назначаване на особен представител на ответника на разноски на ищеца.
Междувременно обаче исковата молба ведно с приложенията е била връчена лично на ответника Д. С. Д. и въпреки това особен представител на ответника е бил назначен.
В законоустановения едномесечен срок от особения представител е депозиран отговор на исковата молба. В отговора подробно и мотивирано е изразено становище по предявеният иск, като същият се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. Посочва се, че исковата молба е нередовна, а предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. С отговора се правят доказателствени искания за задължаване ищецът да представи в оригинал или четлив препис на протокол от ПТП, в условията на евентуалност при непредставяне на такъв на осн.чл.193 ГПК оспорва истинността на същия протокол.
Ответника се явява лично в първото съдебно заседание, като счита, че искът е неоснователен, сочи, че не е бил виновен за настъпилото произшествие.
По делото са приети следните писмени доказателства: застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №BG 02/118000484449; протокол за ПТП №1695081/27.01.2019г.; уведомление за щета по застраховка „ГО“ на МПС; свидетелство за управление на МПС; контролен талон; опис на щета №2; опис заключение; калкулация на щета; доклад по щета №1910003770; платежен документ за кредитен превод с референция №FT19100523312046 от 10.04.2019г. за сумата от 1520,75лв.; справка за сключена застраховка „ГО“ от ИС на Гаранционен фонд; банкова сметка; регресна покакана с изх.
2
№РГ00640/10.06.2019г. и обратна разписка; адм.наказателна преписка по повод ПТП настъпило в гр.Тервел на 27.01.2019г. съдържаща АУАН серия Д№0639219 и НП№19-0355-000307 по описа на РУ-Тервел; ДП №10/2019г. по описа на РУ-Тервел; съдебно автотехническа експертиза.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд, се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по следните съображения:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за установяване дължимост на регресно вземане. Квалификацията на иска и разпределението на доказателствената тежест в доклада на съда не са оспорени от страните в хода на процеса.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач, който при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото не се спори между страните наличието на сключена в ЗД “БУЛ ИНС” АД застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/02/118000484449, с валиден срок на действие от 06.02.2018г. до 05.02.2019 г. Според представения протокол за ПТП № 1695081/27.01.2019 г. съставен от органите на КАТ, и заключението на вещото лице по извършената автотехническа експертиза, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача Д. С. Д., който при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с ******* не се движи на достатъчно разстояние от намиращия се пред него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ***********, който намалява скоростта си на движение, при което лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с ******* го удря отзад. Вследствие на ПТП са нанесени материални щети на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с ***********.
Съгласно заключението на вещото лице по автотехническата експертиза стойността на нанесената щета по автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с *********** негоден за възстановяване е 1890 лева. Съдът изцяло въпзприема описанишят в експертизата механизъм на настъпване на произшествието, като намира, че ответника е станал причина за настъпването му, поради неспазване правилата за движение по пътищата, а именно предприел е маневра изпреварване на забранен участък от пътя – кръстовище.
Не се оспори, че ищецът е изпълнил задължението си за възстановяване на сумата в общ размер 1520,75лв. по заведената щета № 1910003770 на в ЗД “БУЛ ИНС” АД по застраховка “Гражданска отговорност” за полица № BG/02/118000484449, за л.а. на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „220 ЦДИ“ с *******. Впоследствие е изпратил регресна покана до виновния водач /настоящият ответник/ изх.№РГ00640/10.06.2019г. с обратна разписка за сумата от 1545,75 лева, като същият в указания срок не е погасил доброволно задължението и поради това ищцовото дружество е предприело действия за събиране на сумата по съдебен ред предявявайки настоящият осъдителен иск.
3
В протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 82/28.01.2019 г. извършена по ДП №10/2019 г. е посочено, че в кръвта на водача на лекият автомобил „MERCEDES Е 200 CDI” с peг.
****** Д. С. Д. е установено наличието на алкохол с концентрация 1,15% Доказателствената тежест да докаже размера и основанието за плащане на дължимите суми съдът е възложил на ищеца, като според съда същият доказа напълно, както размера, така и основанието за съществуване на вземането.
За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ - застрахованият при настъпването на ПТП да е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В тази връзка приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал. 3 от ЗДвП, в сила от 26.09.2017 г., съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на алкохол, се определя с Наредба издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, а именно Нредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. От представените писмени доказателства се установява, че са спазени изскванията на чл. 3 и при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта е установявена с техническо средство. На осн.чл.3, ал. 2 контролният орган попълнил и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1. Показанията на химическа експертиза са над нормативно определния предел, а именно 1,15 промила. В случаите, когато е издаден талон за медицинско изследване по реда на чл. 3 от наредбата, меродавни за определянето на концентрацията на алкохол са именно резултатите от извършеното медицинско изследване.
При това положение и след като по аргумент от обратното разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. първо от КЗ визира максимално допустима норма от 0, 5 промила, то и концентрацията на алкохол в кръвта на ответника към момента на реализиране на процесното ПТП е била над 0,5 промила, т.е била е над допустимата по закон, поради което е налице и тази комулативна предпоставка за ангажиране на неговата регресна отговорност спрямо застрахователя.
С оглед на горното се установиха всички кумулативно предпоставки за уважаване на иска, а именно наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице при настъпилото ПТП, управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
Ответникът комуто е възложена доказателствената тежест не доказва погасяване на задължението.
По тези съображения и съгласно представените доказателства съдът намира така предявеният иск за изцяло основателен и като такъв следва да го уважи.
4
Предвид основателността на претенцията относно главното задължение основателно се явява и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва върху признатото главно задължение, считано от подаване на исковата молба 01.11.2024 г. до окончателното изплащане.