Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 583 от 14.08.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 423/2023
Вид
Определение № 583
Подписан
14.08.2023
В сила
14.08.2023
Състав
Росица Славчова Станчева, Диана Димитрова Митева, Даниела Илиева Писарова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 583 гр. Варна, 14.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Сл. Станчева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20233001000423 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 729, ал. 3 ТЗ и е образувано по частна жалба, подадена от името на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, гр. София срещу определение № 260086 от 11.07.2023 г., постановено по т.д. № 15/2019 г. по описа на Окръжен съдТърговище, с което е била одобрена частична сметка №3 за разпределение на парично постъпление от осребряване на обособен обект ПЕТРОЛНА БАЗА ТУТРАКАН, обявена в ТРРЮЛНЦ на 11.05.2023г. по партидата на

"БУЛТРЕЙД-2002" ООД - в несъстоятелност, ЕИК 103672090, В ЧАСТТА, с която сума в размер от 18 233лв., съответна на стойност на шест конкретно посочени от възразяващ кредитор движими вещи е приравнена на цена на продадено обезпечено имущество и е разпределена в реда по чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ.

Жалбата е регистрирана в рамките на преклузивен срок, отчитан от датата на публичното оповестяване на обжалваемия акт(чл. 729 ал. 3 ТЗ).

Подателят на жалбата е надлежно упълномощен служител на учреждението(чл. 32 т.3 ГПК), което по силата на чл. 3 ал.1 т.10 ЗНАП упражнява права на държавата като кредитор по приети публични вземания в производство по несъстоятелност, и чието възражение срещу сметката не е било уважено от съда по несъстоятелността. Жалбоподателят е освободен от задължение да авансира такси(чл. 84 т.1 ГПК). Жалбата е надлежно администрирана, като е оповестена по предвидения в чл. 729 ал. 3 ГПК ред с вписване № 20230717161527 по партидата на длъжника. Производството е допустимо.

В частната жалба е заявено и особено искане на основание чл. 277 от ГПК да бъде постановено спиране на изпълнението на обжалваното определение до приключване на въззивния контрол. Това искане обаче е 1 безпредметно, тъй като за разлика от определенията по процесуални въпроси в общо исково производство, чието обжалване няма суспендиращ ефект, одобрена сметка за разпределение на постъпление от принудителна продажба подлежи на изпълнение едва след влизането й в сила (чл. 729 ал. 4 вр. чл. 621 ТЗ вр. чл. 462 ал.2 ГПК). Ето защо такова особено искане в настоящото производство не може да се уважава.

Жалбоподателят НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, чрез пълномощника Христов, излага оплаквания за неправилно одобряване без корекция на съставената от синдика в полза на привилегирования кредитор БАНКА ДСК АД сметка за цялата цена на продадени като обособен обект от предприятието функционално свързани разнородни активи, включващи както недвижими имоти, така и движими вещи. Сочи, че въпреки че е възразил срещу зачитане на приетите привилегии по вписаните особен залог и ипотека на този кредитор върху част от дълготрайни активи на предприятието, представляващи портални врати, охранителна вишка, телена ограда и металната барака за КПП, съдът е включил и тяхната стойност към разпределяната обща цена, без да съобрази, че това имущество не е посочено нито като заложени движими вещи по описа, приложен към вписания особен залог, нито е част от ипотекирания недвижим имот. Счита, че закрепването на всеки от тези активи към бетонова основа не променя самостоятелната им характеристика на движимости, които могат да съществуват самостоятелно и след евентуалното им отделяне от фундамента, а това е достатъчно за да се изключи неправилното им третиране в обжалвания акт като подобрения/приращения към застроения терен, предмет на ипотеката. Моли за отмяна на неправилното определение и внасяне на корекция в предложеното от синдика разпределение, в съответствие с възражението за изключване от реда по чл. 722 ал.1 т.1 ТЗ на сума от 18 233лв, съответна на част от общата цената на продадения обект, съразмерна на оценената стойност на непокрити от обезпечения активи, формирали началната цена на осребряемата обособена част, респективно отнасяне на тази сума към следващ ред на приети вземания по чл. 722 ал.1 т.6 ТЗ.

В законния едноседмичен срок от обявяването на частната жалба е постъпил писмен отговор от БАНКА ДСК АД гр. София, чрез упълномощения представител адв. Ц.. Кредиторът с оспорваната привилегия, излага доводи срещу оплакванията на жалбоподателя, като обосновава неоснователност на възражението на оспорващия разпределението кредитор. Сочи, че още при учредяване на ипотеката върху недвижими имоти като обект на обезпечение са оповестени не само притежаваните от длъжника имоти и сгради, но и наличните вече прикрепени към и под застроения терен подземни и надземни комуникационни съоръжения, трайни подобрения и приращения, като монтираните върху бетонов фундамент части от оградата (портални врати, охранителна вишка, телена мрежа и метална барака-КПП) представляват именно такова подобрение, евентуално приращение към имота според техническите си характеристики, потвърдени и при остойностяването им като подобрения от оценителя по повод осребряването от синдика. Отделно сочи, че посочените от жалбоподателя вещи са част от принадлежност, обслужваща земята и сградите, а не други, отделни активи на предприятието, като евентуално 2 оспорва и остойностяването им като самостоятелни движими вещи по данните за себестойността им, поради включването в конкретните размери на оценката на тези елементи и неотделяемия бетонов фундамент, формиращ значителен обем от тази стойност. Моли за отхвърляне на неоснователната жалба срещу одобряване на правилно отчетена привилегия в полза на обезпечения кредитор при разпределение на цялата цена, получена за ипотекирания имота с неговите подобрения или принадлежности.

Отговор не е депозиран от несъстоятелния търговец-длъжник.

Становище по жалбата е подадено от синдика К., която обосновава съставената от нея сметка с доводи за приета привилегия, черпена от ипотеката, а не от особения залог. Позовава се на констатациите на оценителя относно различните техническите характеристики на общо водени счетоводно активи, налагащи разграничаването им в две групи – самостоятелни движими вещи и трайно прикрепени към недвижим имот подобрения. Сочи че съответно на това групиране, всички посочени от жалбоподателя елементи на обособения обект са включени в стойност на недвижимия ипотекиран имот като изрично посочени в ипотечния акт принадлежности на обезпечението.

Поддържа и доводите за липса на икономическа полза от отделянето на амортизирани оградни елементи като движимости от бетоновия фундамент и невъзможността за отделното им остойностяване като продаваеми самостоятелни вещи без отчитане и на надхвърлящите ги по стойност разходи за демонтаж. Като счита жалбата за неоснователна, евентуално оспорва искането за изменение на сметката в посочения от възразяващия кредитор начин, поради ограничаване на специалната сметка само до стойността, съответна на правата на кредитора с привилегия и липса на предложение относно остатък, подлежащ на разпределение по общия ред.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността на "БУЛТРЕЙД-2002" ООД - в несъстоятелност, ЕИК 103672090, е проведено от синдика чрез пряко договаряне, разрешено с определение от 15.11.2021 на осн. чл. 718, ал. 1 от ТЗ и съобразно решението на събрание на кредиторите.

Като предмет на продажбата е обособен по функционален признак стопански обект ПЕТРОЛНА БАЗА, състоящ се от: поземлен имот с идентификатор *** с площ 22 130 кв.м., находящ се в гр. Тутракан, ул.

„Трансмариска“ 131, ведно с построените в имота сгради и съоръжения, цистерни и банки за течни горива, общо 20 бр., с принадлежащи към тях инфраструктура и движими вещи (46 позиции), подробно описани от синдика в молба вх. № 262 468/11.11.2021 г. и остойностени като един актив с една пазарна оценка, обявена по делото (л. 4709-4718). Продажбата е сключена с нотариален акт (л.4885), в който са описани прехвърляни от синдика имуществени права на длъжника върху застроения поземлен имот, ведно с подобрения, приращения и трайни насаждения, съоръжения, инфраструктура и трайно прикрепени вещи, обозначени чрез препращане към описа на оценителя, продадени срещу цена от 183 899.50лв., като допълнително синдикът е фактурирал и цена от 2 800.50лв. за други, непосочени в нот. акт 3 движими вещи, които не са били трайно прикрепени към имота (л.4890).

Сборното постъпление от 186 700лв. е предложено за разпределение със съставена от синдика на осн. чл. 724 ТЗ частична сметка № 3 изцяло в полза на кредитора "Банка ДСК" АД, чието вземане в размер на 1 132 013.60лв е било прието в одобрения от съда списък като обезпечено с учреден особен залог върху движими вещи и ипотека върху недвижими имоти.

Видно от становище на синдика, дадено по повод направеното възражение на жалбоподателя срещу посочения ред на удовлетворение на обезпечения кредитор за цялото постъпление, разпределянето на двете фактурирани стойности е обосновано с различно третиране на счетоводно заприходени дълготрайни активи извън земята и сградите, като синдикът е възприел като част от продадения с нотариалния акт ипотекиран имот и онези активи, които са констатирани като трайно прикрепени към терена вещи, остойностени при оценката на целия обект като подобрения на застроения терен, а останалите активи е отчел като самостоятелни други движими вещи, за които е бил учреден особения залог. Тази мотивация на синдика изключва изобщо от предмета на настоящия спор въпросите относно правата, породени от учредяването на залога и ограничава преценката на съда до специалната привилегия на кредитор с признато противопоставимо на всички други кредитори специално обезпечение, учредено върху недвижим имот с ипотечния акт № 121 от 04.05.2015г. на нотариус № 315( приложен към молбата за приемане на вземанията) и изрично посочен като основание за привилегия на Банка ДСК ЕАД в списъка на приетите вземания.

Предмет на оспорването пред въззивния съд е легитимацията на обезпечения с тази ипотека кредитор като титуляр на привилегия върху онази част от общата цена на недвижимия имот, която би била съразмерна на себестойността на активи, върху които няма основание за признаване на ипотечните права по вписаното в нотариалните книги обезпечение.

Освен терена, обозначен като урбанизиран поземлен имот с идентификатор ***, предназначен за обществен стопански комплекс и находящи се в него общо 20 индивидуализирани сгради с промишлено предназначение, описанието на недвижимия имот, предмет на обезпечението според ипотечния акт изрично включва и налични към дата на учредяване на ипотеката съоръжения, трайни подобрения и приращения. Това описание на принадлежностите към главната недвижима вещ е възпроизведено идентично и в нотариалния акт за продажбата, извършена от синдика като способ за осребряване на имущество от масата на несъстоятелността. Затова не може да има никакво колебание, че кредиторът БАНКА ДСК ЕАД има право на привилегия върху цялата стойност на ипотекирания имот, продаден като елемент от комплекса формиращ обособения обект (чл. 618 ТЗ вр. чл. 173 ал.1 ЗЗД).

Нито при разглеждане на възражението, нито в жалбата пред настоящия съд, жалбоподателят не е оспорил фактическата констатация на синдика за функционална и техническа свързаност на всички конкретно посочени спорни активи със стопанския обект, който според събранието на кредиторите може да се обособи като самостоятелно пазарно предложение. Както порталните врати, така и телената мрежа, монтирана на бетоновия фундамент, 4 ограждащ застроения терена са описани от оценителя като част от масивната ограда на обекта и отчетени при общата му оценка. Макар охранителната вишка и бараката, предназначена и ползвана за контрол на достъпа до имота (КПП) да не са били изрично изброени като част от същата ограда, няма спор, че към момента на оценяването и продажбата на целия обект и тези елементи също са били монтирани към фундаментите и несъмнено обслужват охранителната система на петролната база. Както предназначението на тези елементи, така и техническото им изпълнение чрез прикрепяне към оградата несъмнено изключва тяхната самостоятелност и ги определя като част от допълващото застрояване и ограждане (чл. 41 ал.1 и чл. 48 ЗУТ) на основния застроен промишлен комплекс от недвижимости, състоящ се от урегулиран парцел и всички разположени в него сгради, обединени от предназначението им за извършване на търговия с горива. Изградени конструкции от този тип имат характеристика на принадлежности по смисъла на чл. 98 ЗС и не могат да бъдат обект на отделни ипотечни права по смисъла на чл. 166 ал. 2 ЗЗД и затова тези принадлежности към главната вещ не могат да се изключат от ипотекирания в цялост имот.