Решение № 3645 от 29.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3645 гр. София, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100509419 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 5362 от 16.03.2025 г., постановено по гр. д. № 73824/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 168-и състав, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на „Каримар“ ЕООД на основание чл. 405, ал.1 КЗ сумата от 294,16 лева, представляваща обезщетение за настъпили вреди в резултат на ПТП от 16.09.2024 г., за което е образувана застрахователна преписка - щета № 5000-1201-24- 252498 в едно със законовата лихва от 11.10.2024г. от датата на исковата молба 11.12.2024г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен предявеният от „Каримар“ ЕООД срещу Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ за разликата над присъдения размер от 294,16 лева до пълния претендиран размер от 10478,45 лв. като неоснователен и недоказан.

С решението Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на „Каримар“ ЕООД основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 133,25 лева, разноски в производството представляващи внесени депозити за възнаграждения за вещо лице и държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С постановеното решение „Каримар“ ЕООД е осъдено да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 332,50 лева, разноски в производството представляващи внесени депозити за възнаграждения за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищцовото дружество, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост. Сочи, че съдът изцяло се е доверил на СТЕ и е приел, че увреждането на калника, изразяващо се в сферично огъване навътре, без видими следи от задиряния, не може да бъде получено без да се увреди и веждата на калника. Намира, че изложените доводи за изпотяване на фара не доказват по никакъв начин, че това е в резултат 1 на нарушаване на целостта на стъклото на фара, доколкото това не е било установено и при огледа преди застраховането на автомобила. Счита, че дори и да е било налично изпотяването, то не е свързано с целостта на стъклото на фара. Поддържа, че стъклото на десния фар е счупено вследствие на процесното ПТП, което е видно и от снимката на страница 11 на САТЕ. Посочва, че съдът не е обсъдил приложените по делото писмени доказателства, а именно талон за оглед от 22.05.2024 г., в който не са констатирани увреждания на десния фар. Моли съда да отмени решението в отхвърлителната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ищеца по делото, чрез адв. В. Б., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Софийският районен съд е сезиран осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ. За да се уважи предявеният иск и да се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, е необходимо да се установи наличието на сложен фактически състав, който включва следните елементи: 1) валидно учредено застрахователно правоотношение между страните; 2) настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява покрит от застраховката риск; 3) наличие на вреди, възникнали в резултат от застрахователното събитие; 4) изпълнение на задълженията от застрахования за заплащане на застрахователната премия; 5) уведомяване на застрахователя за настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото установяване.

По делото не е спорно, а и с постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през време на настъпване на ПТП „Ауди А6“, с рег. № **** е бил със застраховка „Каско“ по комбинирана застрахователна полица № 93002410025116, както и че същата претенция е била предявена по доброволен ред пред застрахователя по застраховка „Каско“.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че в периода на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие, което представлява покрит застрахователен риск съгласно сключения между страните застрахователен договор.

Спорен по делото е въпросът дали уврежданията, за които се претендира обезщетение, са били констатирани още при предварителния оглед за сключване на застрахователния договор, респ. дали е налице основанието за отказ по т.10.1. от общите условия, както и дали същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

По делото е представен талон за оглед на процесния автомобил от 22.05.2024 г., изготвен при сключване на застрахователния договор, в който са описани следните увреждания: предна броня, преден капак, врата задна дясна, врата задна лява, огледало дясно, огледало ляво, челно стъкло, калник десен, панел заден десен, задна броня.

По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. След проверка на представения по делото снимков материал за състоянието на автомобила към момента на извършване на предварителния оглед, вещото лице е посочило, че уврежданията по преден 2 десен калник се изразяват в хоризонтални надирания на лаковото покритие в долната задна част на детайла. Експертът е констатирал, че се наблюдава и увреждане в горната част на калника, изразяващо се в сферично огъване навътре без видими следи от задирания, както и че същото не може да бъде получено при съприкосновения с друг автомобил без да се получат задирания и без да се увреди веждата на калника, която е най-изпъкналата част на детайла. Според вещото лице е видно, че уврежданията по десния фар се изразяват във вертикални пукнатини, като по вътрешността на фара се наблюдава и конденз. Експертът е посочил, че не се наблюдават хоризонтални следи по фара и по калника в близост до фара, каквито би следвало да има при приплъзващ удар. В тази връзка вещото лице е направило извод, че от установения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описите на ЗК „Лев ИНС“ АД и снимковия материал, се налага изводът, че щетите по лекия автомобил с изключение на увреждането в горната част на преден десен калник и на десния фар, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.09.2024 г. произшествие в гр. София, като е изчислило, че стойността за възстановяване на уврежданията по лекия автомобил, които се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 673,92 лева. Вещото лице е отговорило, че от приложения по делото снимков материал се установява увреждане по преден десен калник, изразяващо се в хоризонтално единично задиране на лаковото покритие в задната долна част на детайлна, а по предна дясна джанта при сключване на застрахователния договор се наблюдават задирания по ръба на джантата. От приложения снимков материал вещото лице констатира следи от конденз по десния фар (матиране), както и напуквания, които най-вероятно се дължат на остаряване на материала или прилагане на усилие върху детайла. Вещото лице е разграничило уврежданията, като е посочило че при сключване на застраховката е имало единично задиране на лаковото покритие по преден десен калник, а при завеждане на процесната щета се констатират множество хоризонтални задирания. По отношение на джанатата вещото лице е разграничило задиранията при сключване на джантата и по спиците на джантата при завеждане на процесната щета.

При изслушване на заключението в открито съдебно заседание, вещото лице разяснява, че по фара има следа, която е коса, т.е. няма как две хоризонтално движещи се успоредно едно на друго превозни средства да оставят коси следи едно спрямо друго.

Посочва, че по фара няма следи от такова съприкосновение, каквото би следвало да има върху превозното средство. Вещото лице е категорично, че по никакъв начин такава следва не може да се остави при съприкосновение с друг автомобил.

От така събраните доказателства се установява, че в причинно-следствена връзка с процесното ПТП са настъпили следните увреждания, а именно уврежданията по преден десен калник в долната част на детайла, както и увреждането на джантата.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че уврежданията по предния десен калник не подлежат на обезщетяване. В приетото по делото заключение на СТЕ вещото лице е разграничило уврежданията по долната част от предния десен калник от уврежданията по горната част на калника, като изрично е посочило, че увреждането в горната част на калника не се намира в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП. В тази връзка неправилно първинстанционният съд не е отчел уврежданията по долната част на предния десен калник, които подлежат на обезщетяване, доколкото са последица от настъпилото ПТП.

По отношение на уврежданията на фара следва да се посочи, че от снимковия материал, изготвен при сключване на застрахователния договор, вещото лице е констатирало следи от конденз по десния фар, както и напуквания, които според него най-вероятно се дължат на остаряване на материала или прилагане на усилие върху детайла. Вещото лице не констатира обаче хоризонтални следи по фара и по калника в близост до фара, каквито би следвало да има при приплъзващ удар. Следователно, макар и уврежданията по фара да не са описани в протокола за предварителния оглед на автомобила при сключване на застрахователния договор, то доколкото видът и характерът им не позволяват да се направи извод, че са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, то същите не подлежат на обезщетяване.

С оглед изложеното вредите, които са настъпили вследствие на ПТП са уврежданията по долната част на предния десен калник, както и предна дясна джанта, чиято стойност, 3 определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 673,92 лева, за която сума искът е основателен. Доколкото ищецът не установява, че останалите вреди са в прякапричинно следствена връзка от претърпяното ПТП, същите не подлежат на обезщетяване.

Поради това, че крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат изцяло, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 294,16 лева до 673,72 лева, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 379,56 лева или 194,07 евро, представляваща обезщетение за настъпили вреди в резултат на ПТП. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която на ответника са присъдени разноски за сумата над 320,10 лева. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено

По разноските: