Определение № 7102 от 27.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7102 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501971 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274-279 от ГПК вр. чл.413, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, с ЕИК: 207172780 срещу Определение №20147486/25.11.2025г., с което е допълнено, на основание чл.248, ал.3 ГПК, Разпореждане №20075442/19.01.2023г. по ч.гр.д.№21402/2 по описа на СРС, 57 състав, в частта относно разноските, като е осъдена “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД да заплати на адвокат С.Й.Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 200лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ. В жалбата се посочва, че при определяне на размера на дължимото се адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на длъжника, съдът не е взел предвид фактическата и правна сложност на производството, както и задължителния характер на тълкуванията на СЕС, поради което неправилно е присъдил разноски в размер на 200.00 лв. за оказана безплатна правна помощ на осн. чл.38 от ЗАдв. Посочва се, че по делото е подадено единствено възражение, което е бланкетно и по утвърден образец, поради което се моли да бъде намалено присъденото възнаграждение до размер на сумата от 50лв.

Ответникът по частната жалба не е изразил становище по същата.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в срок срещу подлежащ на обжалване акт от лице с правен интерес и следователно е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено на 1

15.04.2021г., от “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.К.Е. за заплащане на посочени в заявлението суми и разноски в размер. Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя е била издадена на 30.10.2021 г., като са присъдени разноски в размер на 83лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С възражение, подадено на 11.01.2022г., адвокат С.Й.Д., като пълномощник на длъжникът по заповедта е оспорила вземането по основание и размер, както и като погасено по давност. Поискано е присъждане на възнаграждение за предоставена правна помощна материално затруднено лице. Представено е пълномощно, с което В.К.Е. е упълномощил адвокат С.Й.Д. да го представлява по ч.гр.д.№21402/2 по описа на СРС, 57 състав и Договор за правна помощ и съдействие от 22.12.2021г., в който е уговорено, че услугите ще бъдат предоставени безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. С Разпореждане от 17.06.2022г. на “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 ГПК, които не са изпълнение и не е подадена искова молба, с която да е предявено вземането, поради което с Разпореждане от 19.01.2023г. заповедта е обезсилена и производството по делото е прекратено. Разпореждането не е било съобщено на В.К.Е., поради което с Молба от 06.11.2025г. същия е поискал допълване на разпореждането с присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.Й.Д. в размер на 400лв.

В обжалваното Определение №20147486/25.11.2025г. съдът е посочил единствено, че възнаграждението се определя по чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №1 МРАВ.

Настоящия състав намира, че първоинстанционния съд не е направил дължимата преценка за съобразност на дължимото възнаграждение с правната и фактическа сложност на делото и с извършените от адвоката действия по представителството. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. възнагражденията за адвокатска работа не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда и при определяне на размер на адвокатско възнаграждение. В практиката на ВКС, се налага схващането, че минималните размери по Наредба №1 са ориентировъчни за установените в страната пазарни измерители на размера на възнаграждението, като не е задължително дословното съобразяване с приетия минимален размер, а се дължи преценка за правната и фактическа сложност на делото и извършените от адвоката действия по представителството.

В случая се касае за бланково производство, което е формализирано и протича неприсъствено, поради което е с изключително ниска правна и фактическа сложност.

От страна на адвокат С.Й.Д. е подадено единствено възражение по утвърден образец, като видно от съдържанието му, където адв.Димитрова дори не е съобразила пола на 2 представляваното лице, доколкото за В.К.Е. е посочено „Доверителката ми не дължи изпълнение“, това възражение е с предварително подготвен текст, който не се променя при отделните представлявани. Няма никакви други действия, които да са извършвани от адвоката в рамките на предоставените й пълномощия. Следва да се съобрази и, че възражението е подадено към 11.01.2022г., както и съдебната практика досежно размер на възнагражденията по заповедни дела към посочената дата. Към момента на подаване на възражението чл.6, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.01.2004г. е с текст съгласно последно изменение, направено с ДВ , бр.68 от 2020г. и предвижда възнаграждение за подаване на други молби, извън изброените в разпоредбата, в размер на 50лв. Този размер на възнаграждение напълно кореспондира със съдебната практика към момента на подаване на възражението.

Поради изложеното, определения от СРС, 57 състав размер на възнаграждението от 200лв. следва да се намали до сумата от 50лв.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №20147486/25.11.2025г., постановено по ч.гр.д.

№21402/2 по описа на СРС, 57 състав В ЧАСТТА, с която “Агенция за контрол на просрочени задължения” АД е осъдена да заплати на адвокат С.Й.Д., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за сумата над 50лв. до присъдения размер от 200лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3