Решение № 1472 от 18.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1472 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120103904 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на П. К. Щ., с ЕГН: **********, Д. Г. Щ., с ЕГН: **********, М. К. Щ., ЕГН: **********, Л. К. Д., ЕГН: **********, К. П. Д, ЕГН: **********, Н. П. Д.,

ЕГН: **********, С. К. К., ЕГН: **********, П. Н. К., ЕГН: **********, Д. П. К., с ЕГН:

**********, Н. П. К., с ЕГН: **********, Д. Й. Д., с ЕГН: **********, и П. Й. Д., с ЕГН:

**********, всички със съдебен адрес: гр.С ул.” № , ет., офис , адв. А. И. Ж., против Решение № 3138 от 08.06. 2023г. на ОСЗ С, постановено по преписка вх.№ 3138/03.06.1992г. на наследни-ци на К. Д. Щ.. Излагат се съображения, че административният акт не отговаря на изискванията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ и не е мотивиран, поради което се иска да бъде прогласен за нищожен, евентуално – да се отмени в частта, с която на жалбоподателите е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи /възстановими стари реални граници на три от имотите и решаване на спора по същест-во. Претендират се и направените по делото разноски.

Въззиваемата ОСЗ – гр.Созопол оспорва жалбата и иска от Съда да я отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирани да обжалват административния акт лица – наследниците на К. Д. Щ., видно от приложените към нея удостоверения, и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

От представената от ОСЗ – С, заверено копие административна преписка се 1 установява, че същата е била образувана по заявление на П. Д. К, в качеството му на наследник на К. Д. Щ., с вх.№ 3138/03. 06.1992г., с което е поискано възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в землището на с.Ч, принадлежали на наследодателя преди обобществя-ването им.

С обжалваното Решение № 3138 от 08.06.2023г. ОСЗ С,е признала право-то на собственост на наследниците на К. Д. Щ. върху девет земе-делски имота в землището на с.Ч, общ.С, обл.Б, – Радел I, възста-новила го е в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на пет от тях – Раздел II, и е отказала да стори това за останалите четири – Раздел III от адми-нистративния акт.

Доводите на жалбоподателите, че обжалваното Решение е нищожно, не могат да бъдат споделени. Жалбата в съответната част е неоснователна и следва да се отхвърли.

Липсата на описание на границите на възстановените имоти /по Раздел II от Решението/, сама по себе си, не е основание за прогласяване на административния акт за нищожен – жалбоподателите биха могли да поискат от ОСЗ да го допълни, съобразно изискванията на закона. Липсата на мотиви – конкретните фактически основания за издаването му, също не представлява такова. Касае се за съществено нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което е основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, доколкото обуславя невъзможност за съда да осъществи контрол за законосъобразност върху волята на административния орган – да направи преценка за наличието на установените от последния релевантни юридичес-ки факти и дали същите се субсумират в посочената като основание за издаване на обжалваното решение правна норма – така практиката на административните съдилища.

В случая, по отношение на Раздел III от процесното решение, досежно сочените от жалбоподателите три недвижими имота, е налице именно такъв порок.

ОСЗ Созопол е отказала да възстанови на наследниците на К. Д. Щ. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални грани-ци върху нива от 6.4 дка, находяща се в землището на с.Ч, м.”А”, посоч-вайки, че върху имота са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване-то на собствеността. Не става ясно обаче в какво точно се изразяват тези мероприятия и кога са проведени, още повече че според вещото лице по допуснатата по делото СТЕ на място няма индиции за наличието на такива.

Експертът не може да отговори дали се ка-сае за подземна инфраструктура, евентуално – обслужва ли тя някакви обекти. Не е по-сочено от административния орган и правното основание за постановения отказ – кон-кретната правна норма, която го е обусловила.

По отношение на втория имот – нива с площ от 4.5 дка в землището на с.Ч, м.”А”, административният орган е посочил само, че попада в минно сели-ще А. Отново липса правно основание за постановения отказ, като тук следва да се има предвид и че в случаите, когато поради настъпили промени в статута й , бившата зе-меделска земя е попаднала в строителните граници, производството по възстановяване на собствеността се предхожда от такова – по чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, целящо устано-вяването на настоящия регулационен / устройствен статут и идентификацията на имота, съответно – установяване на правоизключващите реституцията обстоятелства по чл.10, ал.7 и чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, които имат значение за произнасянето. Това, очевидно, не е било сторено от ОСЗ – С.

За третия имот – нива с площ от 3.6 дка в землището на с.Ч, м.”А”, липсват фактически и правни основания за постановения отказ, а административният орган се е задоволил единствено да посочи, че попада в МНО.

При това положение, настоящият съдебен състав намира, че Решението на ОСЗ Созопол, досежно трите имота, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отме-нено, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне – в съот-ветствие с изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и дадените по-горе указания.

С оглед частичната основателност на жалбата, на жалбоподателите следва да се присъдят половината от направените разноски за СТЕ и платени адвокатски възнаграждения.

Ето защо, Съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. К. Щ., с ЕГН: **********, Д. Г. Щ., ЕГН: **********, М.

К. Щ., с ЕГН: **********, Л. К. Д., ЕГН: **********, К. П. Димит-ров, ЕГН: **********, Н.

П. Д., ЕГН: **********, С. К. К., ЕГН: **********, П. Н. К., ЕГН: **********, Д. П. К., с ЕГН: **********, Н. П. К., с ЕГН: **********, Д. Й. Д., с ЕГН: **********, и П. Й. Д., с ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: гр.С ул.” № , ет., офис , адв. А. И. Ж., в частта й, с която се иска прогла-сяването на Решение № 3138 от 08.06.2023г. на ОСЗ С, постановено по преписка вх.№ 3138/03.06.1992г. на наследници на К. Д. Щ., за нищожно – като неоснователна.

ОТМЕНЯ Решение № 3138/08.06.2023г. по преписка вх.№ 3138/03.06.1992г. на ОСЗ С – в частта му, с която на наследници на К. Д. Щ. е отказано възстановяване на правото на собственост в съществуващи/възстановими ста-ри реални граници на три имота – земеделски земи, а именно: нива от 6.4 дка, находяща се в землището на с.Ч, м.”А”, и заявена с пореден № 4, нива от 4.5 дка – в землището на с.Ч, м.”А, с пореден № 10 и нива от 3.6 дка в землището на с.Ч, м.”А”, пореден № 11 – Раздел III, т.1, т.3 и т.4, като незаконосъоб-разно.

ВРЪЩА преписката на ОСЗ С,– за ново произнасяне, досежно трите имо-та, съобразно дадените в мотивната част на Решението указания.

ОСЪЖДА ОСЗ С, да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски за СТЕ – общо 300 лв., както и за платени адвокатски възнаграждения, съот-ветно: на К. П.

Д., Н. П. Д. и Л. К. Д. – по 50 лв., на С. К. К. – 100 лв. и на М. К. Щ., Д. Г. Щ. и П. К. Щ. – по 200 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3