Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 25.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 733/2022
Вид
Решение № 26
Подписан
25.01.2023
В сила
19.03.2024
Състав
Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.137а · Закон за движението по пътищата
  • чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429 ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пловдив, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000733 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №232/19.08.2022г., постановено по търг. д. №1335/2021г. по описа на Окръжен съд С.З., е отхвърлен предявеният иск от М. В. К., с ЕГН ********** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 180 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от М. В. К. неимуществени вреди, в резултат на смъртта на дъщеря му Н. М.а К. при ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Отхвърлен е предявеният иск от М. В. К., в качеството му на баща и законен представител на малолетния Д. М. К., ЕГН **********, както и на малолетната К. М. К., ЕГН ********** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от по 30 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Д. М. К. и К. М. К. неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сестра им Н. М.а К. при ПТП на 15.07.2018г., ведно 1 със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявеният иск от К. М. К., ЕГН ********** против ЗАД „А.“ АД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 40 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от К. М. К. неимуществени вреди, в резултат на смъртта на внучката й Н. М.а К. при ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление до застрахователя 18.12.2018г. до окончателното изплащане.

М. В. К., ЕГН ********** лично и в качеството му на баща и законен представител на Д. М. К., ЕГН ********** и К. М. К., ЕГН ********** и К.

М. К., ЕГН ********** са осъдени да заплатят на ЗАД „А.” АД, с ЕИК ********* направените по делото разноски в общ размер на 1105лв., включително юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано, вътрешно противоречиво. Изложени са подробни съображения и доводи за постановяване решението в нарушение принципа на справедливостта, визиран в чл.52 от ЗЗД. Изразено е несъгласие с изводите на съда за недоказаност на създадена близка емоционална връзка между ищците и починалата тяхна дъщеря, сестра и внучка. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло.

С постъпилия отговор от насрещната страна – ЗАД „А.“ АД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззивната жалба се оспорва изцяло.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са предявени

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадената въззивна жалба е

2 допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявени субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищците в първоинстанционното производство – от М. В. К., М. В. К., в качеството му на баща и законен представител на малолетния Д. М. К., ЕГН **********, както и на малолетната К. М. К. и ищцата К. М. К. са изложили фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 15.07.2018г., около 14:00ч. в района на км.218+300 от Автомагистрала „Т.“, област С.З., при управление на моторно превозно средство товарен автомобил марка „О.“, модел „М.” с рег. №*********, А.Я.П., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата и е допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а. „С.”, модел „И.” с рег.

№*********, управляван от М.Н.И., ЕГН **********, вследствие на което последната е получила телесни наранявания, и е настъпила смъртта на возещата се на задна лява седалка пътничка Н. М.а К., ЕГН **********, починала на 25.07.2018г. За събитието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ 1228р-11766/16.07.2018г. по описа на ОД-МВР - гр. С.З.. Образувано е досъдебно производство №***/2018г. по описа на ОДМВР - гр. С.З., което е приключило с влязла в сила присъда №39/24.10.2019г., постановена по НОХД №321/2019г. по описа на ОС - С.З., изменена с решение №68/30.04.2020г., постановено по ВНОХД №624/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, потвърдено с решение №173/04.12.2020г., постановено по н.д. №679/2020г. по описа на ВКС. Подробно е описан механизмът на ПТП.

Изложени са факти относно съществувалите отношения между починалата 13-годишна Н. и ищците по делото – нейни баща - М. В. К., брат и сестра – малолетните Д. и К. К.и и баба - К. М. К. и относно негативни емоционални последици за четиримата ищци от трагичния инцидент. Бащата М. К. е съкрушен от загубата на малолетното си дете по такъв нелеп начин.

Цялото семейство страда от загубата на детето. Към датата на ПТП детето Д. е на 6 години, а детето К. - на 2 години. След инцидента малкото дете плаче и 3 търси кака си постоянно, неутешимо е. Цялото семейство е покрусено, тъжно и унило и детето се стресира освен от липсата на кака си, така и от цялостното напрежение в отношенията между близките. Сочи се, че поголямото дете страда от липсата на сестра си, от нейните грижи и обич, с които е живяло неизменно досега. Децата са си играели заедно и каката ги е гледала заедно с бабата К. К.. Към датата на ПТП ищцата К. К. е на 60 години.

Твърди се, че бабата е съкрушена от нелепата загуба на засмяното си внуче, което е отгледала от малко. Двете са имали изградена връзка на споделеност и детето е търсело компанията и съветите на баба си, когато се чувствало неразбрано от родителите си. Освен загубата по внучката си, бабата е притеснена и за възстановяването на малолетните си внуци. Посочено е, че целият им свят се е преобърнал и ежедневието им никога няма да е същото.

Ищцата К. К. твърди, че страда и като гледа мъката на собствено си дете ищеца М. К., който не е същият човек след смъртта на детето си.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна полица №***************** със срок на действие на застрахователния договор до 22.08.2018г. На 18.12.2018г. ищците предявили застрахователна претенция пред ответника, но получили отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Ето защо предявяват пред съда претенция за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както следва: Сумата от 180 000лв. - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от М. В. К. неимуществени вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на писменото уведомление 18.12.2018г.; Сумата от по 30 000лв. - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от малолетните Д. и К. К.и неимуществени вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2018г.; Сумата от 40 000лв. - представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от К. М. К. неимуществени вреди, в резултат на ПТП на 15.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2018г.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗАД „А.“ АД е оспорил така предявените искове за неимуществени вреди. Оспорени са всички фактически твърдения, изложени в исковата молба относно наличието на близка емоционална връзка между 4 пострадалото лице и ищците, съответно – наличието на претърпяна от тяхна страна вреда. Оспорена е материалната легитимация на малолетните ищци Д.

М. К. и К. М.а К., както и на ищцата К. М. К. да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. М.а К.. Оспорени са твърденията, изложени в исковата молба, във връзка с механизма на осъществяване на пътнотранспортното произшествие. При условията на евентуалност е въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.Н., по отношение на вменените й задължения по смисъла на Закона за движението по пътищата. Твърди, че към момента на произшествието същата не е спазила изискванията за използване на системи за обезопасяване на деца, съобразени с ръста и теглото на детето, посочени в нормативната уредба, както и че неизползването на такава система е допринесло за настъпване на леталния изход; Не е осигурено поставянето на обезопасителен колан на детето, в съответствие със задължението й по чл.137а от ЗДвП. Оспорен е и размерът на предявените искове за неимуществени вреди. В тази насока ответникът се е позовал и на приложението на §96, ал.1 във връзка с ал.4 от ПЗР КЗ, както и на разпоредби от наднационалното право, включително и Директива 2009/103/ ЕО и на съдебната практика на ЕС. На самостоятелно основание е оспорена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва. Позовава се на погасяване на това вземане по давност по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Ответникът е оспорил и началния момент, от който се претендира законната лихва. Въведени са доводи, че съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е три месеца от нейното предявяване.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенциите са за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на 5 увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован при хипотезата на непозволено увреждане, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

С оглед водещите мотиви на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете, предявени от четиримата ищци, свеждащи се до неустановена близка връзка между пострадалото лице и ищците, водещо и до неустановеност на вреда като негативна последица в психоемоционалната им сфера, както и с оглед предметните предели на въззивната жалба и постъпилия отговор по същата, неспорни в производството са: фактът на настъпило на 15.07.2018г. ПТП, предизвикано и настъпило по вина на водача на моторно превозно средство товарен автомобил марка „О.“, модел „М.” с рег. №*********, А.Я.П., който е допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а. „С.”, модел „И.” с рег. №*********, управляван от М.Н.И., вследствие на което е настъпила смъртта на возещата се на задна лява седалка пътничка Н.

М.а К.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла в сила присъда по НОХД №321/2019г. по описа на ОС - С.З.. Безспорен е фактът относно наличие на валиден договор по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна полица №****************** със срок на действие на застрахователния договор до 22.08.2018г. за товарен автомобил марка „О.“, модел „М.” с рег. №*********.