Определение № 802 от 24.12.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. Сливен, 24.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500499 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Н. Н. чрез пълномощника му адв.

Ю. К. против Разпореждане №12503 от 27.11.2025г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3888/2025г. по описа на съда, с което е върната исковата молба, подадена от И. Н. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Сливен, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на Държавата, че ищецът е собственик на два недвижими имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност с присъединяване владението на наследодател и е прекратено производството по делото, като недопустимо.

Жалбоподателят счита, че разпореждането /по смисъла си определение/ е незаконосъобразно. Посочва, че пар.7 от ПЗР на ЗМСМА не съдържа текст, който да трансформира собствеността върху обектите, които са самостоятелни обекти в жилищна сграда. Ал.1, т.5 от разпоредбата визирала жилищни обекти, но гаражните клетки не са такива. Ответната страна не сочила обстоятелства, които да елиминират породилия се спор за собственост чрез издаване на удостоверение, позоваващо се на съществуващ акт за държавна собственост. Този акт се явявал пречка за снабдяването на ищеца с констативен нотариален акт за собственост. Именно спрямо ответника се е осъществило давностното владение на ищеца и неговия праводател. Констативният правен характер на АДС изисквал оборване на констатацията за държавна собственост, 1 а това било свързано с доказване от страна на ищеца, че той е придобил описаните в него обекти. Моли съда да отмени постановеното разпореждане и да върне делото на районния съд за продължаване на процесуалните действия.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Сливен, представляван от процесуален представител по пълномощие ст. юрисконсулт И. И., който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че районният съд е прекратил производството правилно и законосъобразно и моли въззивният съд да потвърди обжалвания акт. Посочва, че Държавата няма пасивна процесуална легитимация да отговаря в качеството на ответник по иска, тъй като собствеността върху процесните имоти е преминала по силата на закона към Община Сливен и именно тя следва да е надлежна ответна страна по делото. Посочва, че имотите не са със статут на гаражи, а и никога не са били използвани като гаражи. Според КККР те са самостоятелни обекти в жилищна сграда с предназначение жилище. Собствеността от държавата е преминала към общината по силата на пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. Позовава се и на разпоредбата на чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС. Посочва, че Общината не е заявила писмено искане до Областния управител за отписването на имотите от актовите книги, а това става само въз основа на писмено искане на собственика. Областният управител не може служебно да предприеме това действие, но това не означавало, че имотите все още се считат за държавни. От друга страна посочва, че по данни от АДС в процесните имоти са били настанени под наем различни държавни учреждения, с решение на общинска комисия по чл. 30 ЗНО /отм./. Така може да се приеме евентуално, че предназначението им е било за стопански и административни нужди и по силата на разпоредбата на пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА са преминали в собственост на общината, тъй като законът ги третира като обекти на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за търговски, битово и комунално обслужване.

От фактическа страна се установява следното:

Сливенският районен съд е сезиран с искова молба, с която са предявени от И.

Н. Н. против Община Сливен и Държавата при условията на субективно пасивно съединяване положителни установителни искове за собственост на два самостоятелни обекта в сграда, с идентификатори № ******* и №*******, с предназначение жилище, апартамент в жилищна сграда, находящи се на ** в многофамилна жилищна сграда с идентификатор №******* с адрес: гр. *******.

С молба от 14.08.2025г. ищецът е оттеглил предявения против Община Сливен иск и с Определение №3153/15.08.2025г. съдът е прекратил производството по делото относно ответника Община Сливен, поради оттегляне на иска.

2

При изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, по делото в СлРС е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Сливен която прави възражение за недопустимост на иска, поради липса на пасивна процесуална легитимация на Държавата да отговаря по предявения иск. Заявява, че имотите са общинска собственост, по силата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр. с пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА и пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС/обн. ДВ, бр.96 от 05.11.1999г./.

С обжалваното разпореждане №12503/27.11.2025г. по гр.д. №3888/2025г. районният съд е приел, че липсва пасивна процесуална легитимация и ищецът няма правен интерес от водене на иска срещу Държавата, тъй като Община Сливен е станала собственик на процесните имоти по силата на закона.

Препис от разпореждането е връчено на страните, като ищеца е получил преписа на 02.12.2025г. Частната жалба против него е подадена на 04.12.2025г.

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да съществува в полза на определено лице право на иск, трябва да са налице условията, при които то възниква и се прикрепва към определено лице, като същевременно трябва да не са настъпили условията, при които то се погасява. За да възникне спрямо съда право на иск в полза на определено лице е нужно да е възникнал между правоспособни лица граждански спор, подведомствен на съда.

Наличността на граждански спор поражда нужда, а следователно и интерес от искова защита. В случая, при настоящия положителен установителен иск за собственост върху процесните имоти, правният интерес е и изрично посочен като изискване в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК и за него съдът следи служебно.

Едновременно с интереса от защитата, гражданският спор чрез спорното право предопределя надлежните страни в процеса. Процесуалната легитимация на страните е условие, за да съществува право на иск. Легитимирани страни в процеса са тези, които претендират, че са притежатели на материалните права, засегнати от правни спор, предмет на процеса.

В случая исковата претенция е предявена против Държавата с единствения мотив, че за жилищния блок, в който се намират процесните два самостоятелни обекта е бил съставен акт за държавна собственост №5780/10.05.1979г.

Процесните два обекта, съгласно исковата молба и писмените доказателства са били гаражни клетки, собственост на ГНС и предоставени именно на него за ползване, видно от АДС. Те са били предоставени за ползване от комисия при ГНС на отделни 3 държавни предприятия, а цялата сграда през 1979г. била предадена на Жилфонд.

Съгласно разпоредбата на пар. 7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Налице е конститутивното действие - придобИ.е на собствеността от общината по силата на закона, което настъпва от влизане в сила на закона – 17.09.1991г. Съгласно формираната практика на ВКС, по реда на пар.7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават имотите, които към момента на влизането му в сила са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Ако за имота към този момент (17.09.1991 г.) е налице отреждане по действащ ЗРП, преценката следва да се извърши с оглед това отреждане, а ако подобно отреждане липсва, следва да се има предвид фактическото ползване на имота.

В случая, видно от приложените по делото писмени доказателства, съдът приема, че имотите са били част от общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за търговско, битово или комунално обслужване на населението в общината. По силата на закона – пар.7, ал.1, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, вр. с чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОС собствеността върху двата процесни обекта е преминала от държавата към общината. Поради това и Държавата не е надлежно легитимирана пасивна страна по предявения установителен иск за собственост.

Следва да се отбележи, че отписването на имотите от актовите книги за държавна собственост се извършва не служебно от Областния управител, а въз основа на писмено искане на собственика /чл. 109, ал.1 ЗДС, чл. 153, ал.1 и ал.2 от ППЗДС от 1996г. /отм.//, каквото Община Сливен не е отправяла. Това обаче не променя факта, че по силата на закона процесните обекти са станали още през 1991г. общинска собственост. Поради това и не е налице правен интерес от водене на положителния установителен иск за собственост срещу Държавата. Искът следва да се насочи срещу носителя на материалното право и той би бил надлежна страна по спора. Самият ищец в исковата си молба е посочил, че имотите са частна общинска собственост.

С оглед изложеното, въззивният състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от предявяване на иска спрямо Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, която не е надлежен ответник.

Поради това, съдът намира, че районният съд правилно и законосъобразно е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. С оглед на това частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. Н. Н. с ЕГН ********** от гр.

******* чрез пълномощника адв. Ю. К. от АК - Сливен частна жалба против Разпореждане №12503 от 27.11.2025г. по гр.д.№3888/2025г. по описа на Сливенски районен съд, с което е върната исковата и е прекратено производството по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 802 гр. Сливен, 24.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20252200500499 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Н. Н. чрез пълномощника му адв.

Ю. К. против Разпореждане №12503 от 27.11.2025г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3888/2025г. по описа на съда, с което е върната исковата молба, подадена от И. Н. Н. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областния управител на Област Сливен, с която е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване на установено по отношение на Държавата, че ищецът е собственик на два недвижими имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност с присъединяване владението на наследодател и е прекратено производството по делото, като недопустимо.