Решение № 5860 от 26.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5860 гр. София, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100510518 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „Топлофикация София“ЕАД срещу Решение 7436 от 11.05.2023г., постановено по гр. д.

№ 5044/2022г. по описа на Софийски районен съд, 72 с-в, в частта, с която са отхвърлени поради погасяване по давност част от предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу М. П. Н. искове по чл. 415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ., цена на услугата „Дялово разпределение“, мораторна лихва върху цената на ТЕ и цената на услугата „Дялово разпределение“.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилно прилагане на института на погасителната давност в нарушение на § 13 от закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020г., като посочва, че за периода 13.03.2020г. до 22.05.2020г. давността е спряна, което не е отчетено от СРС.

Не е постъпил е отговор на жалбата.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните части. По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Във въззивното дело единствено спорно е от кога тече давност за задълженията за процесния период.

1

Отношенията между страните се уреждат от действалите за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на клиенти в гр. София от 2016г., в сила от 11.08.2016г.

Процесният период за цената на ТЕ е от 01.07.2017г. до 30.04.2020г. Вземанията са периодични и се прилага тригодишният давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с начало настъпване на изискуемостта на вземането. По действащите за процесния период ОУ на ищеца приети 2016г. месечните прогнозни вземания са самостоятелни и са срочни – вземането за всеки месец е дължимо в срок от 45 дни от изтичане на месеца, за който се отнася. Следователно вземането за м.07.2017г. е изискуемо от 15.09.2017г. и давност би изтекла на 15.09.2020г., като следва да се съобрази и спирането на давността по чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците (обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.), съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти. Поради това на основание разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в този период срокът е спрял до отмяна на извънредното положение. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗдр (обн. ДВ, бр. 44/13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на 13.03.2020 г., и за преодоляване последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. и влиза в сила на същата дата. Следователно тригодишният давностен срок за вземанията е спрял да тече през периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. или за 69 дни. Срокът е продължил да тече от 21.05.2020 г. и в случая за вземането за м.

07.2017г. е изтекъл 23.11.2020г. – преди заявлението по чл. 410, което прекъсва давността съгласно чл. 422 ГПК и което е от 25.08.2021г. Същото е положението за вземанията: за м.08.2017г. (давност изтекла на 23.12.2020г.); за м.09.2017г. (давност изтекла 23.01.2021г.); м.10.2017г. (давност изтекла 23.02.2021г.); за м.11.2017г. (давност изтекла на 23.03.2021г.); за м.12.2017г. (давност изтекла 23.04.2021г.); за м.01.2018г. с давност изтекла 23.05.2021г.; за м.02.2018г. с давност изтекла 23.06.2021г.; за м.03.2018г. с давност изтекла на 23.07.2021г. и м.04.2018г. с давност изтекла на 23.08.2021г.

Предвид изложеното задълженията за периода м.07.2017 – м.04.2018г. вкл. са погасени по давност. В случая в този период прогнозно са били начислени суми само за м.10.2017г-м.04.2018г., които, видно от СТЕ и съобщението към фактура на л. 26, са в общ размер от 684,19 лева.

Видно от СТЕ и изравнителната сметка на л. 76, за периода м.05.2017м.04.2018г., реалното потребление е по-голямо от месечните прогнозни стойности.

Стойността на изравнителното вземане е 57,50 лева. вземането възниква с издаване на изравнителната фактура и е изискуемо с изтичане на 45 дневен срок от издаването (в случая на 31.07.2018г.) или от 15.09.2018г. и не е погасено по давност, като ответницата като собственица на 1/2 от имота (видно от документа за собственост на л.

15-16) дължи половината от сумата или 28,75 лева.

Остават непогасени по давност и задълженията на ответницата за периода м.05.2018г. – м.04.2020г. Стойността на ТЕ за тези месеци, съгласно СТЕ и представените общи фактури на л. 27 и л. 31, възлиза на 1544,39 лева (881,53 лева – стойност на ТЕ за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 662,86 лева – стойност на ТЕ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.). Непогасената и претендирана срещу М. Н. сума за този период е 772,20 лева.

Общо за цена на ТЕ М. Н. дължи 800,95 лева. СРС е уважил искът до размер от 2

772,20 лева. Следователно решението за отхвърляне на иска над размера от 772,20 до размер от 800,95 лева следва да се отмени, а искът да се уважи и за сумата 28,75 лева.

Трайно в съдебната практика се приема, че при действие на ОУ на ищеца по делото влезли в сила от м.08.2016г. срокът за плащане по изравнителните фактури тече от издаване на фактурата. Предвид изложеното, за непогасения по давност период, е налице забава на ответника за плащане на задължението за потребена топлинна енергия.

Върху изравнителното вземане от 57,50 лева лихва за забава се дължи от 15.09.2018г. и за процесния период, изчислена от съда, възлиза на 16,95 лева.

Върху вземането от 881,53 лева лихва е дължима от 15.09.2019г. и за процесния период възлиза на 170,44 лева.

Върху вземането от 662,86 лева лихва е дължима от 15.09.2020г. и за процесния период възлиза на 60,77 лева.

Общо за целия процесен период от 15.09.2018г. до 10.08.2022г. дължимата мораторна лихва върху цената на ТЕ е 248,16 лева - – дължимата от ответницата сума е в размер на 124,08 лева. СРС е присъдил 113, 53 лева и за периода от 15.09.2019г.

Следователно решението следва да се отмени в частта за отхвърляне на иска за мораторна лихва за периода 15.09.2018г. -15.09.2019г. и за разликата над 113.53 лева до размера от 124,08 лева или за сумата 10.55 лева, като искът се уважи и за тази сума и период.

По отношение на сумата, представляваща цена на услугата „Дялово разпределение“, на л.33 от делото пред СРС има справка, съгласно която за периода 07.2018г.-м.04.2020г. възлиза на 37,51 лева и съвпада с размера на исковата претенция.

Следва да се има предвид, че вземането за цена на тази услуга е безсрочно и следователно веднага изискуемо съгласно чл. 69 ЗЗД и на основание чл. 114 ЗЗД давност започва да тече от края на всеки месец за който се отнася вземането. Тоест, предвид гореизложеното, давностният срок на вземането за услугата „Дялово разпределение“ за м.07.2018г. не изтекъл, както неправилно е приел СРС (би изтекъл на 09.10.2021г., при съобразяване на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, но заявлението по чл. 410 е подадено на 25.08.2021г.).

Следователно вземането за цена на услугата „Дялово разпределение“ не е погасено по давност за периода м.07.2018г. и искът за главница по това вземане е основателен срещу ответницата за сума в размер на 18,76 лева. СРС е уважил иска до сумата 17,92 лева. Следователно решението за отхвърляне на иска за периода м.07.2018г. и над размера от 17,92 до размер от 18,76 лева следва да се отмени, а искът да се уважи и за сумата 0,84 лева и за м.07.2018г.

.Предвид изложеното, решението следва да се отмени в посочените размери и да се признае за установено, че в полза на ищеца съществуват вземания за цена на ТЕ за посочения период, мораторна лихва върху нея и за цена на услугата дялово разпределение до посочените по-горе размери.

В останалата отхвърлителна част решението следва да се потвърди.

При това положени всички страни имат право на разноски.

Според крайния изход на делото (уважени 34,10 % от исковете), ищецът има право на същият процент разноски за заповедното дело и за двете инстанции в исковия процес. За заповедното дело следва да се присъдят разноски съобразно уважения размер на исковете, или установени са 55,35 лева за държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение – общо 105,35 лева, от които се дължат 34,10 % или 35,92 лева от ответницата. Присъдени са 17,33 лева. Следва да се присъдят още 18,59 лева.

3

За първа инстанция ищецът има право на разноски в размер на 155,28 лева (18,88 лева за държавна такса; 95,48 лева за вещи лица, и 40,92 лева за юрисконсултско възнаграждение). Присъдени са му 148,68 лева. Следва да се присъдят още 6,60 лева за първа инстанция.

За въззивното дело ищецът има право на разноски в размер на 12,71 лева за държавна такса. Има право и на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева, от които следва да се присъдят 34,10 лева или общо 46,81 лева за въззивното дело.

Въззиваемата не е правила искане за разноски за въззивното дело.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 7436 от 11.05.2023г., постановено по гр. д. № 5044/2022г. по описа на Софийски районен съд, 72 с-в в следните части:

В частта с която е отхвърлен над размера от 772,20 лева до размер от 800,95 лева (или за сумата 28,75 лева), предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 срещу М. П. Н., с ЕГН **********, иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ за дължимост на цена на ТЕ за периода 01.07.2018г.-30.04.2020г.

В частта с която е отхвърлен над размера от 113,53 лева до размера от 124,08 лева или за сумата 10.55 лева и за периода 15.09.2018г. -15.09.2019г.., предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 срещу М. П. Н., с ЕГН **********, иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД 150 ЗЕ за дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на доставена ТЕ.

В частта с която е отхвърлен над размера от 17,92 лева до размера от 18,76 лева или за сумата 0,84 лева и за периода м.07.2018г., предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 срещу М. П. Н., с ЕГН **********, иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД за дължимост на цена на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА установено, че М. П. Н. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 и седалище и адрес на управление в гр.

София, ул. „Ястребец“23Б:

Още 28,75 лева – главница за цена на доставена в апартамент 112, ж.к. ********, гр. София топлинна енергия за периода 01.07.2018г.-м.04.2020г., ведно със законна лихва от 25.08.2021г. до плащането.

10,55 лева - мораторно обезщетение за периода 15.09.2018г. – 10.08.2021г. за забава в плащането на главницата за цената на доставената ТЕ;

0,84 лева - цена за услугата „Дялово разпределение“ за м.07.2018г.

За които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

49237/2021г. по описа на Софийски районен съд, 72 с-в.

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС в останалите, обжалвани от

„Топлофикация София“ЕАД отхвърлителни части по исковете за цена на ТЕ, мораторна лихва върху нея и за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.