Решение № 195 от 25.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20203100900887 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ПР. Б.

Л., действаща чрез нейната майка и законен представител В. ЦВ. ЦВ., срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище гр. София, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на ПР. Б. Л., действаща чрез нейната майка и законен представител В. ЦВ. ЦВ., сумата от 150000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща й Б. М. Л., поч. на 08.01.2016г., в резултат на настъпило ПТП на 31.07.15г., причинено от В. СТ. В., при управление на МПС – т. а. марка „Волво FH 16” с ДК № ******** и прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с рег.№********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 45712лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода, считано от 02.07.17г. до 02.07.20г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник по закон на Б.

М. Л.. Твърди, че на 31.07.15г. бащата на ищцата се движел по главен път I-2 1 от гр.Варна към гр.Русе , управлявайки л.а. Тойота РАВ 4 с рег.№********, като в обратна посока се движел т.а. марка „Волво FH 16” с ДК № ******** и прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с рег.№********, управляван от В. С.В.. За да избегне сблъсък с движеща се пред него колона от автомобили водачът на товарния автомобил навлязъл в насрещната лента за движение и блъснал л.а.Тойота, при което водачът Б.Л. получил множество увреждания и въпреки проведеното лечение починал на 08.01.16г. Твърди, че с присъда №50/12.10.16г. по НОХД №251/16г. на РОС, в сила от 19.12.19г., В.

С.В. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.3 и 5, б.б, пр.1 вр. ал.1, б.в вр. чл.342, ал.1 НК. Сочи, че към момента на ПТП л.а. Тойота РАВ 4 с рег.№******** е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество. Излага, че смъртта на баща й е причинила дълбока скръб и психични болки и страдания, продължаващи и до днес. С допълн. искова молба оспорва изложените в отговора възражения.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият не бил използвал обезопасителен колан. Оспорва размера на претенцията за неимущ.вреди като завишен и не отговарящ на изискването за справедливост.

Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач В. СТ. В. от гр.Белослав, е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен, както и оспорва иска по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият управлявал МПС без наличната за това правоспособност предвид изтичане на валидността на свидетелството за управление, както и управляване на автомобила със скорост по-висока от позволената в участъка на ПТП, алтернативно с несъобразена скорост. Твърди и съпричиняване от страна на собственика на лекия автомобил, изразяващо се в предоставяне управлението на МПС на неправоспособен водач.

Контролиращата страна Дирекция СП-Варна не се явява и представлява в с.з., не изразява становище.

2

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че с присъда № 50/12.10.16г. по НОХД №251/16г. на ОС-Разград, В. СТ. В. е признат за виновен в това, че на 31.07.15г. при управление на МПС – т. а. марка „Волво FH 16” с ДК № ******** и прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с рег.

№********, без да има необходимата правоспособност категория CE, нарушил правилата за движение - чл.16, ал.1, т.1, чл. 21, ал.1 и чл.23, ал.1 ЗДП, и по непредпазливост причинил смъртта на М.Б.М.а и Б. М. Л., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.3 и пр.5, б. „б“, пр.1, вр.с ал.1,б.в, вр. чл.342, ал.1 от НК е осъден на три години и четири месеца лишаване от свобода. Няма спор, че с решение №167/19.12.19г. по к.н.д.

№678/19г. на ВКС е изменено решение № 58 от 15.04.2019г. по ВНОХД № 131/2018г. на Варненския апелативен съд, като е признат В. СТ. В. за невиновен в това, да е управлявал моторното превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗдвП.

Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници №72/15.02.16г. на община Русе, се установява, че ПР. Б. Л. се явява законен наследник на Б. М. Л., поч. на 08.01.16г.

Видно от приложения КП се установява, че т.а. марка „Волво FH 16” с ДК №В1784 СР, управляван от В. СТ. В., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, за периода от 02.07.2015г. до 01.07.2016г., което обстоятелство не е оспорено в срок от страните по делото.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.П.Д., И.К. и П.К., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза, кредитирано от съда, се установява, че процесното ПТП се е 3 отразило върху психо-емоционалното състояние на детето и отношенията му в общността от връстници, като сега можела да осмисли понятието „смърт“ и към момента изпитвала липса от опората на бащата, като потискала негативни емоции и ги отреагирала чрез сънища, отключили се фобии, опити за адаптивно, но не и ефективно поведение пред връстниците си, за да я приемат в групата, която й дава сигурност. Вещото лице дава заключение, че детето е потиснало спомените и преживяванията от инцидента в себе си, като те не са отработени ефективно и й създават усещане за опасност; то е вътрешно напрегнато с усещане за безпокойство и притеснения от хора, като остава само в своите преживявания и спомени за катастрофата и щади близките си.

Заключава, че детето е отключило фобийни страхове, като в невербалното поведение се долавят преживявания и реакции, които кореспондират с преживяване на тъга и травматични моменти.

От заключението по изслушаната комплексна САТМЕ, се установява, че при движение по главен път Е-70 товарният автомобил застига колона от автомобили, предприема екстремно спиране и маневра отклонение в ляво, за да избегне удара, при което навлиза в насрещното платно и удря с предната си лява част насрещно движещия се автомобил Тойота Рав4 в предната му лява част косо, като впоследствие напуска пътното платно. Дават заключение, че съобразно травм.увреждания на пострадалия, разположени в лявата половина на главата, лявата гръдна половина и ляво рамо, както и механизма на ПТП, няма данни за свободно движение на тялото в лекия автомобил, като травм.увреждания можело да бъдат получени и с поставен предпазен колан. Сочи се, че преди предприемането на екстремното спускане тов.автомобил се е движил със скорост от 86км/ч, която пада до 36 км/ч при спирането и вероятно със същата скорост товар.автомобил е навлязъл в насрещната лента и се е ударил с л.а., като данни за скоростта на последния не били известни. Дава заключение, че от момента на навлизане на т.а. в насрещното платно до удара последният е изминал разстоянието за около 2 сек., като имало данни за спирачен път само на товарната композиция, но не и на лекия автомобил. Излага, че действащите ограничения са общите ограничения на скоростта извън населено място - за л.а. -90км/ч, за т.а. с ремарке - 70км/ч, като в зоната на ПТП е забранено изпреварването.

От заключението по изслушаната повторна комплексна САТМЕ, 4 кредитирано изцяло от съда, се установява, че ПТП е настъпило в дясната крайна част на лентата за движение следствие на избягване от товарния състав на предно разположени автомобили, при която маневра последният навлиза и пресича ширината на насрещната пътна лента за движение на лекия автомобил, като независимо от изпълнената спасителна маневра в дясно от водача на л.а. е настъпил удар между предна лява част на т.а. и лява странична част на л.а. Дава заключение, че съпоставяйки локализацията /предимно левостранна/ на външните увреждания с констатираните деформации по автомобила и механизма на ПТП, то тялото на пострадалия е било в съприкосновение с вътр.части на силно деформираната от удара странична лява страна на купето, като липсвали данни, които пряко да свидетелстват за наличието на безпрепятствено движение на тялото на пострадалия, но в случая поставен правилно обезоп.колан не е бил с техн.възможност да предотврати именно страничното сближение на тялото с отместената предна лява врата и същият е имал минимална задържаща способност. Експертизата заключава, че скоростта на движение на товарния състав преди ПТП е била около 86км/ч, като към момента на ПТП е била около 35,8 км/ч, а скоростта на движение на лекия автомобил към момента на ПТП е била около 63 км/ч, а към началото на пътния инцидент по–висока от 71 км/ч. Дава заключение, че разстоянието, от което водача на л.а. е имал видимост към точката на ПТП е било около 60м, а водача на т.а. е реагирал аварийно преди точката на ПТП на разстояние от около 117,3м. Излага, че за л.а. ограничението на скоростта е било 90км/ч, а за товарния състав - 70км/ч, като данни за спирачна активност се установяват само от товарния състав.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и 5 неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” за периода 02.07.2015г. до 01.07.2016г. за т.а. марка „Волво FH 16” с ДК № ********, сключена между ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД и собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска.

Безспорно по делото се установява, че с влязла в сила присъда № 50/12.10.16г. по НОХД №251/16г. на ОС-Разград , В. СТ. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.3 и пр.5, б.

„б“, пр.1, вр. с ал.1, б.в, вр. чл.342, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно авторството, противоправността и вината за извършеното от деликвента престъпление на 31.07.2015г., при което са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно установени.