Решение № 68 от 28.05.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. гр. Добрич, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20263200900026 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от искова молба от Г. И. Г., с ЕГН ********** и адрес *** чрез пълномощника му адв. Е.

Т. – АК - Д. срещу „БАНКА ДСК“ АД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1, във вр. чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че е погасена по давност възможността за принудително изпълнение спрямо ищеца на следните непогасени вземания, за които в полза на ответника е издадена Заповед № 1646/13.08.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата по ч.гр.д. № 2762/2012г. по описа на Районен съд – Шумен, както следва: 8 520,23 евро /16 664,12 лева/ - главница и 16 227,96 евро /31 739,13 лева/ неолихвяеми вземания, предмет на принудително събиране по изпълнително дело № 20258100401057 по описа на ЧСИ Н. Н., рег. № *** на КЧСИ.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено от ответното дружество заявление по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д. № 2762/2012г. по описа на Районен съд – Шумен, по което били издадени Заповед за изпълнение № 1646/13.08.2012г. и изпълнителен лист от същата дата, по силата на които ЕТ „Г. И. 28“, ЕИК 200653665 – заличен търговец, Г. И. Г., с ЕГН ********** и И Г. Д., ЕГН ********** били осъдени солидарно да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 34 036,72 лева, представляваща 31 721,03 лева главница, 1973,12 лева – неплатена редовна лихва за периода от усвояване на кредита до 09.08.2012г., 342,57 лева – неплатена санкционираща лихва /такса закъснение/ за периода от усвояване на кредита до 09.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 471,11 лева – разноски по делото.

1

Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на ответното дружество било образувано изп. дело № 20138760400087 по описа на ЧСИ Д.

З., рег. № *** на КЧСИ срещу солидарните длъжници.

След образуване на изпълнителното дело на солидарните длъжници били връчени покани за доброволно изпълнение, не било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и издадената по ч.гр.д. № 2762/2012г. по описа на Районен съд – Шумен заповед за незабавно изпълнение влязла в сила.

Последното изпълнително действие извършено по отношение на ищеца било налагане на запор на банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД на 20.02.2019г.

С постановление от 07.11.2022г. изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като взискателят не поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

С молба от 18.12.2025г. до ЧСИ Н. Н., рег. № *** на КЧСИ взискателят, въз основа на същият изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2762/2012г. по описа на РС – Шумен, поискал да бъде образувано изпълнително дело срещу длъжниците Г. И. Г. и И Г. Д.. Взискателят заявил в молба от 22.12.2025г., че актуалния размер към тази дата на дълга към солидарните длъжници бил 16 664,12 лева – главница, 31 715,82 лева – лихви и 23,31 лева – такси и разноски.

Ищецът поддържа, че образуването на изпълнително дело не е изпълнително действие и не прекъсва погасителната давност. Изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност по отношение на ищеца били налагането на запори на банкови сметки и трудово възнаграждение на 23.01.2026г. В периода от 20.02.2019г. до 23.01.2026г. били изминали повече от 5 години без да бъдат поискани и извършвани изпълнителни действия спрямо ищеца, поради което и ответното дружество не можело да иска принудително събиране на вземането си. Изтичането на погасителната давност не погасявало притезанието, но пораждало у ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване, че правото на кредитора да се иска принудително изпълнение е погасено по давност.

Ищецът моли да бъде уважена исковата претенция и да му бъдат присъдени направените разноски, прави искания по доказателствата.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.

Поддържа, че извършените действия по принудително изпълнение спрямо един от солидарните длъжници има действие и спрямо останалите по силата на чл.123 ЗЗД. Едновременното извършване на принудителни действия спрямо всеки от длъжниците щяло да доведе до прекомерно начисляване на разноски по изпълнението. Затова срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК течал общо за всички солидарни длъжници по делото, а не поотделно за всеки един от тях.

2

Извършените действия спрямо един от длъжниците прекъсвал срока и за всички останали. Предвиденото в чл.125, ал.1 ЗЗД правило било приложимо само в случаите, когато взискателят се самоограничил при защитата си и се снабдил с изпълнителен лист само спрямо някои от длъжниците си или е поискал да упражнява правото си по наличен изпълнителен лист само спрямо някои от тях. Докато се водело принудително изпълнение по общо предявения изпълнителен титул, всяко изпълнително действие за прилагане на способ, насочен към събиране на общия дълг, независимо срещу чие имущество е насочен, рефлектирало в процесуалното правоотношение с всеки от длъжниците – страна в процеса като способ, насочен спрямо него.

Последното изпълнително действие по изпълнителното дело, прекратено от ЧСИ Д. З. било от 18.12.2020г., изразяващо се в запор на банкови сметки в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.

Новото изпълнително дело било образувано с молба до ЧСИ Н. Н. от 18.12.2025г., в която били направени искания за извършване на изпълнителни действия.

Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител, поддържа исковата претенция. Ответното дружество не изпраща представител, в писмено становище поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 19.05.2026г. е обявено за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване следното:

По заявление на „БАНКА ДСК“ АД е образувано ч.гр.д. № 2762/2012г. по описа на Районен съд – Шумен и по него са издадени Заповед за изпълнение № 1646/13.08.2012г. и изпълнителен лист от същата дата, по силата на които ЕТ „Г. И. 28“, ЕИК 200653665 – заличен търговец, Г. И. Г., с ЕГН ********** и И Г. Д., ЕГН ********** били осъдени солидарно да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД сумата от 34 036,72 лева, представляваща 31 721,03 лева главница, 1973,12 лева – неплатена редовна лихва за периода от усвояване на кредита до 09.08.2012г., 342,57 лева – неплатена санкционираща лихва /такса закъснение/ за периода от усвояване на кредита до 09.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 471,11 лева – разноски по делото.

По издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20138760400087 по описа на ЧСИ Д. З., по което издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците и не е подавано възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

3

Последното изпълнително действие спрямо имущество на длъжника Г.

И. Г. е извършено на 20.02.2019г. – налагане на запор върху банковите му сметки в „Инвестиционна банка“ АД.

С постановление от 07.11.2022г. изпълнителното производство по изп. дело № 20138760400087 по описа на ЧСИ Д. З. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

По молба от ответното дружество от 18.12.2025г. до ЧСИ Н. Н. е образувано изп. дело № 20258100401057.

На 23.01.2026г. са извършени изпълнителни действия – налагане на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на ищеца.

В молбата за образуване на изпълнително дело от 18.12.2025г. е направено искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжниците Г. И. Г. и И Г. Д., включително запор върху техни банкови сметки, вземания от трети лица, дружествени дялове, парични влогове, моторни превозни средства, както и възбрана върху недвижими имоти.

С молба от 22.12.2025г. взискателят е представил пред съдебния изпълнител справка за размера и структурата на дълга по издадения в негова полза изпълнителен лист

На 18.12.2020г. по изпълнително дело № 20138760400087 по описа на ЧСИ Д. З. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника И Г. Д. в банка „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД /л.22/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла погасителна давност в периода от 20.02.2019г. (датата на наложен запор върху банковите му сметки по изпълнително дело № 20138760400087), като поддържа, че след тази дата в продължение на повече от пет години не е поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия спрямо него и с изтичането на този срок е погасено правото на принудителни изпълнение за процесните суми.

Исковата претенция се явява процесуално допустима, доколкото за ищеца има правен интерес да установи изтичането на твърдяния давностен срок и погасяването на правото на принудително изпълнение на ответника по отношение на процесните вземания.

По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес. Това 4

Постановление действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г. същото е обявено за изгубило сила, като след тази дата погасителната давност продължава да тече по време на изпълнителното производство, но се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение.

Не се спори между страните, че след наложения на 20.02.2019г. запор върху банковите сметки на длъжника Г. И. Г. следващото искане за предприемане на действия по принудително изпълнение спрямо него е направено от ответника в молбата от 18.12.2025г., по която е образувано изп. дело № 20258100401057, а запор върху банкови сметки и трудовото възнаграждение на ищеца е наложен на 23.01.2026г.

Спорът по делото е изцяло правен и касае последиците от извършено спрямо един от солидарните длъжници изпълнително действие по отношение на останалите солидарни длъжници.

Съгласно изричната разпоредба на чл.125, ал.1 ЗЗД „прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници…“ Текста на нормата е ясен и не допуска корективно и стеснително тълкуване, посредством което нейното действие да бъде ограничено според това дали е образувано изпълнително дело от кредитора срещу един, няколко или всички солидарни длъжници.

Разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗЗД урежда общите правила по отношение на института на погасителната давност и нейното приложение не може да бъде ограничавано от принципа за съразмерност на принудителното изпълнение прогласен в чл.442а ГПК. Началния момент на давностния срок, спирането и прекъсването на давността е различно за всеки от солидарните длъжници и е обусловено от различни юридически факти, което е безспорно както в правната доктрина, така и в трайната практика на ВКС. Прекъсването на давността чрез предприемане на действия по принудително изпълнение само по отношение на длъжника, срещу когото са насочени тези действия се приема както в посочените от ищеца Решение № 48/14.07.2016г. по т.д. № 404/2015г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 51/10.02.2026г. по т.д. № 329/2025г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 24/28.01.2026г. по т.д. № 646/2025г. по описа на ВКС, I т.о., но също в Определение № 592/25.02.2026г. по т.д. № 2038/2025г. по описа на ВКС, II т.о. и Определение № 113/08.05.2024г. по т.д.