Решение № 2335 от 18.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2335 гр. София, 18.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Д. ЦВ. Г. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20241110203820 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № ......./05.02.2024 г., издадено от заместникдиректора на ТД на НАП-София, на „........ е наложена „имуществена санкция” в размер на 8182.08 лева за извършено административно нарушение по чл.

176в, ал. 6, вр. ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, изразяващо се в това, че до 28.07.2023 г. дружеството не е подало ново заявление за обезпечение по чл.

176в от ЗДДС.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „........, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложени са съображения, че в случая не е осъществен състав на административно нарушение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, доколкото е налице забава по отношение на подаването на заявлението за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС, но не и по отношение на предоставянето на такова обезпечение. Посочено е, че обезпечението вече е било предоставено за предходни години и паричната сума се намира по сметка на НАП, като в случая е подадено заявление 1 единствено с цел продължаване на вече предоставената обезпечение за нов едногодишен срок. Доколкото не е осъществен състав на административно нарушение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, то неправилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС. Акцентирано е върху обстоятелството, че от съдържанието на НП не ставало ясно как наказващият орган е определил размера на санкцията на 8182.08 лева, което води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Релевирани са и доводи за наличието на маловажен случай, поради което наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, или в условията на евентуалност да го отмени и да предупреди жалбоподателя по реда на чл. 28 ЗАНН.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. В допълнение е посочено, че от разпита на актосъставителя в хода на съдебното следствие е установено, че в случая единствено е продължен срокът на вече предоставено и действащо обезпечение. Твърди се, че неправилно е определена датата на действие на предходното обезпечение, доколкото служителите на дружеството са със съзнание, че датата е 07.09.2023 г., когато е внесено обезпечението за предходната година, а не 11.08.2023 г. Отново е акцентирано на обстоятелството, че не става ясно как е определен размерът на санкцията от 8182.08 лева.

Процесуалният представител на наказващия орган оспорва подадената жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата законосъобразност. Твърди се, че санкцията е изчислена съгласно практиката на СЕС и Решение по НАХД № ....../2018 г. на СРС, НО, 109-ти състав като разлика между предходно предоставеното обезпечение от 99 000 лева и новото обезпечение от 91 000 лева.

В правото си на реплика, процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че не може мотивите за определяне размера на санкцията да се излагат едва в съдебно заседание, като освен това няма никакво основание санкцията да се определя като разлика между размера на предходно внесеното обезпечение и действително дължимото такова. Посочено е, че дружеството е било санкционирано за друго административно нарушение, 2 изразяващо се в подаване на заявлението за обезпечение със закъснение от 3 дни, а не както е в случая – в срока на действащото обезпечение.

Жалбата, подадена срещу процесното НП, е процесуално допустима, доколкото е депозирана в законоустановения 14-дневен срок от активно процесуално легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

„.........“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, което извършва облагаеми доставки на течни горива, като е вписано в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС.

В регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС и в информационната система на НАП било вписано представено от „........“ ЕООД обезпечение в размер на 99 420 лева със срок на валидност до 11.08.2023 г.

На 09.08.2023 г. „.......“ ЕООД подало в офис „Изток“ при ТД на НАПСофия заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС с вх. № ................/09.08.2023 г. за предоставяне на ново обезпечение по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС.

Във връзка с подаденото заявление била възложена проверка в ТД на НАПСофия, в хода на която било установено, че за месец юли 2023 г. дружеството е декларирало продажби в общ размер на 456 189.60 лева, поради което размерът на дължимото обезпечение, изчислен на основание чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС, се равнява на 91 237.92 лева. В хода на проверката било установено, че представеното обезпечение в размер на 99 420 лева по чл. 176в от ЗДДС е определено коректно в размер на не по-малко от 20 % от данъчната основа на извършените облагаеми доставки, но не била спазена разпоредбата на чл.

176в, ал. 6, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДДС, доколкото срокът на действие на предходното обезпечение бил до 11.08.2023 г. и дружеството следвало до 28.07.2023 г. да подаде ново заявление за обезпечение, като същото е 3 подадено на 09.08.2023 г. с 12 дни закъснение.

На 28.09.2023 г. св. С. Г. З. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ....../28.09.2023 г. срещу „.......“ ЕООД за извършено административно нарушение на чл. 176в, ал. 6, вр. ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС. АУАН бил връчен на упълномощен представител на дружеството на същата дата.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление №....../05.02.2024 г. от заместник-директора на ТД на НАП-София, с което за описаното в АУАН административно нарушение на „........“ ЕООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 8182.08 лева.

Видно от приложената по делото разписка, неразделна част от НП, санкционираното дружество е получило препис от наказателното постановление на 12.02.2024 г., като в законоустановения 14-дневен срок (на 26.02.2024 г.) подало жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. С. Г. З.-Бр.; протокол за извършена проверка от 16.08.2023 г.; заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС с вх. № ....../09.08.2023 г.; заверено копие от НП № ....../30.04.2019 г.;

5 броя заявления по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС за периода 2018-2022 г. и Заповед № ......../25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на св. С. З.-Бръмчева като подробни, последователни и непротиворечиви. Именно от възпроизведеното от свидетелката се установява, че процесното заявление по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС е подадено от „..........“ ЕООД на 09.08.2023 г., а срокът на действащото към този момент обезпечение е бил до 11.08.2023 г. От приложеното по делото Заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС с вх. № ....../09.08.2023 г. се установява съдържанието на същото, както и че същото касае предоставяне на ново обезпечение по 4 смисъла на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС в размер на внесеното обезпечение от 99 420 лева.

От протокола за извършена проверка се установява, че предходното обезпечение е било в размер на 99 420 лева, като е вписано със срок на действие до 11.08.2023 г., като със същия протокол е установен и общият размер на декларираните продажби за м. 07.2023 г. – 456 189.60 лева (без ДДС). Следва да се отбележи, че в този смисъл са и отразените данни в процесното заявление по чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При извършената служебна проверка за правилното приложение на процесуалния закон, съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно т. 1.5 и т. 2.1 от Заповед № ........./25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. АУАН и НП са издадени и в предвидените в разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове (АУАН е съставен на 28.09.2023 г., а НП е издадено на 05.02.2024 г. при административно нарушение извършено на 29.07.2023 г.). Същевременно, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл.

57, ал. 1 от ЗАНН.

При извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, съдът счита, че по делото по несъмнен начин се установи, че „........“ ЕООД е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 176в, ал. 6, вр. ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лева, като съгласно чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС 5 когато са налице условията по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС, лицето е длъжно да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение. В случая по несъмнен начин се установи, че „.......“ ЕООД е имало предоставено обезпечение пред НАП в размер на 99 420 лева със срок на същото до 11.08.2023 г. Същевременно се установи, че за текущия данъчен период към момента на изтичане на вписаното в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС обезпечение, а именно месец юли 2023 г., дружеството-жалбоподател е декларирало продажби в общ размер на 456 189.60 лева. С оглед на това и в случая са били налице условията на чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за предоставяне на ново обезпечение след изтичане на предходното такова, като това е следвало да стане съгласно разпоредбата на чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС не по-късно от 14 дни преди изтичане на срока на предходното обезпечение, а именно до 28.07.2023 г. Размерът на новото обезпечение съгласно разпоредбата на чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС се равнява на 91 237.92 лева (20 % от данъчната основа на облагаемите доставки за месец юли 2023 г.).

В случая по несъмнен начин се установи, че „.........“ ЕООД е представило такова обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 6 от ЗДДС, но при неспазване на срока, посочен в същата разпоредба, доколкото е подало заявлението по чл.

111б, ал. 1 от ППЗДДС на 09.08.2023 г. или с 12 дни закъснение. С оглед на това, съдът счита, че по делото е безспорно установено, че дружеството е осъществило състава на административно нарушение по чл. 176в, ал. 6, вр. ал.

1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.