Решение № 141 от 31.03.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Невена Пл. Великова

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500167 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирана от първоначалния ответник и настоящ въззивник Военно формирование 52370 – Негушево, чрез пълномощника си м ладши юрисконсулт Е. К. К. срещу решение № 266/ 24.11.2025 г., постановено по гр. д. № 797/2025 г., по описа на Районен съд Елин Пелин (ЕПРС), с което съдът на осн. чл.357, ал. 1, вр. чл.188, т. 2 КТ е отменил дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”, наложено на Д. Ц. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.София, ул. „Братя Миладинови“ № 16, ет.3, ап.5, чрез адвокат М. И. А., със Заповед № РД-313 от 01.07.2025 г., на началника на военно формирование 52370 , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Възложил е в тежест на ответника дължимите съдебно –деловодни разноски.

С въззивната жалба се изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Излагат се твърдения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, като въззивникът счита, че първоинстанционния съд е установил еднопосочно фактите по казуса и твърденията само на ищеца.

Счита, че издадената от него заповед, с която е наложено дисциплинарно 1 наказание “предупреждение за уволнение” е в пълно съответствие с установените факти, изложени в нея, мотивирана е и е изцяло съобразена със законовите изисквания.

Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна и първоначален ищец Д. Ц. Г., чрез адвокат М. И. А. от САК, с който се оспорва въззивната жалба, като неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

Изтъкват се аргументи в подкрепа на горното.

Претендират се разноски, сторени пред въззивния съд.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Софийски окръжен съд намира следното :

Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от ЕПРС, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Обжалваното решение се явява процесуално допустимо. Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен да разгледа делото, се явява Ботевградски районен съд. При предявяването на иска са били налице положителните процесуални предпоставки за това и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Районният съд се е произнесъл именно по предявения иск.

Софийският окръжен съд следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата .

Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав 2 препраща към мотивите, изложени от ЕПРС, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:

Не се спори, че между страните е налице валидно трудово правоотношение, въз основа на което ищцата заема при ответника длъжност „Старши експерт“ в отделение „Планиране и осигуряване на военните магазини“, както и че със заповед № РД-313/01.07.2025 г. издадена от за началника на военно формирование 52370 началникът на щаба на военно формирование 52370 на ищцата е наложено наказание „предупреждение за уволнение”.

Представен е трудов договор № З-535 от 25.03.2024 г. видно от който Д.

Ц. Г. е назначена на длъжност „Старши експерт“ в отделение „Планиране и осигуряване на военните магазини“ при военно формирование 52370, както длъжностна характеристика на заеманата длъжност.

От представената по делото заповед е видно, че за да наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, работодателят е приел, че спрямо ищцата са констатирани нарушения свързани с действия/бездействия, които нарушават изискванията на нормативната уредба, регламентирана в Кодекса на труда „Правилник за вътрешния трудов ред във военно формирование 52370“ и „Кодекса за етично поведение на цивилните служители от военно формирование 52370“, обявени със Заповед № РД-247/29.04.2022 г. на началника на военно формирование 52370, както следва:

3

Цивилен служител Д. Ц. Г. нарушава:

Чл.187, ал.1, т.7 „неизпълнение на законовите нареждания на работодателя от Кодекса на труда;

Чл.187, ал.1, т.8 част първа на текста /злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието.../ от Кодекса на труда;

Не изпълнява точно възложената работа от работодателя си и/или заместниците му, което нарушение на дисциплината съгласно чл.187, ал.1, т.3 част първа на текста: /неизпълнение на възложената работа.../ от Кодекса на труда;

Действа безотговорно и пренебрежително към законоустановения ред и не зачита йерархията във формированието, има непристойно поведение спрямо заместник-началника на формированието, които са нарушения регламентирани в чл.187, ал.1, т.10 /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закона и други нормативни актове в правилника за вътрешния трудов ред в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение от Кодекса на труда, а именно задължения произтичащи от „Правилник за вътрешния трудов ред във военно формирование 52370“;

Чл.18, т.7: /да бъде лоялен и да пази доброто име на работодателя и формированието и да не разпространява поверителни за него сведения и да опазва доброто му име и репутация/;

Чл.18, т.8 /да изпълнява възложената му съгласно индивидуален трудов договор работа компетентно, добросъвестно и в срок, както и нарежданията на работодателя, издадени във връзка с трудовите задължения/;

„Кодекс за етичното поведение на цивилните служители от военно формирование 52370“;

Чл.3, ал.2 /цивилните служители са длъжни да се стараят да запазят спокойствие и да контролират поведението си, независимо от възникналата ситуация/;

Чл.7, ал.1 /цивилните служители са длъжни да спазват служебната йерархия и стриктно да изпълняват актовете и заповедите на техни непосредствени началници, както и на Министерството на отбраната;

Чл.10, ал.3 /недопустимо е възникването на конфликти между 4 военнослужещи и цивилни служители от формированието, особено в присъствието на трети /външни/ лица.

Със заповедта е прието, че фактите и обстоятелствата, доказващи вината на цивилен служител Д. Ц. Г. за извършените нарушения на дисциплината и трудовия ред са отразени в Протоколи рег. № 3935/02.06.2025 г. и рег. № 3963/02.06.2025 г. от извършените служебни проверки, а за цивилен служител И. П. Х. в Протокол с рег. № 3-935/02.06.2025 г.

С оглед така приетото за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на законовите разпоредби на Раздел III „дисциплинарна отговорност“ на Глава девета от Кодекса на труда, както следва:

Съгласно чл.187, ал.1, т.7 /неизпълнение на законовите нареждания на работодателя/; съгласно чл.187, ал.1, т.3 част първа на текста /неизпълнение на възложената работа/; съгласно чл.187, ал.1, т.10 /неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закона и други нормативни актове, в правилата за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение/; и на основание чл.189, ал.1 /при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението на работника или служителя и чл.188, т.2 от Раздел III на Глава девета на Кодекса на труда, поради което на цивилен служител Д. Ц. Г. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение.

Налице са два броя писмени обяснения на Д. Ц. Г., в качеството й на старши експерт в отделение „Планиране и осигуряване на военните магазини“ в отговор на Комисията, назначена за установяване на възникнала ситуация на 22.04.2025 г., 23.04.2025 г., 28.04.2025 г. и 22.05.2025 г.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд възприе следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. с чл. 188, т. 2 КТ.

Спорните по същество във въззивното производство въпроси са 5 свързани с това дали процесната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е мотивирана и с наличието на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК, изключение от забраната за служебна проверка на правилността на решението на първостепенния съд е допустимо единствено при нарушение на императивна материалноправна норма – порок, който може да бъде констатиран от въззивната инстанция и без да е бил изрично заявен като основание за предприетото обжалване.

В случая, въззивният съд, като инстанция по същество, следва да обсъди и спазването на императивната норма на чл. 193 КТ при налагане на дисциплинарното наказание.

На първо място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу налагането на наказанието „предупреждение за уволнение” на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

В тази насока въззивният съд намира подобно на първоинстанционният съд, че заповедта, с която й е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ не отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Видно е от съдържанието на заповедта, че нарушенията не с а индивидуализирани достатъчно ясно и подробно, като не са описани точно, последователно и в корелация техните фактически признаци.

6

Съобразно чл. 195, ал. 1 КТ работодателят е посочил законови те текстове, под който счита, че се подвеждат описаните нарушения , изброени в чл. 187, ал. 1 КТ, к а т о евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на наказанието, н о е от съществено значение за това, дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание, а правната квалификация на описаното дисциплинарно нарушение се определя от съда.