Решение № 17 от 23.01.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Ловеч, 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200067 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, № 5334750 на ОД на МВР Ловеч е наложено на И. А. Г. от гр.**, в качеството му на законен представител на ЕТ „Д-р И. Г. – *****“, административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят И. Г., който го е обжалвал и моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като неправилен и незаконосъобразно издаден. Сочи, че не е извършил посоченото във фиша нарушение, а същото не е било установено по предвидения от закона ред и със законоустановените средства.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Г. не се явява. Представил е молба, в която е изложил доводите си обосноваващи претенцията за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. На първо място е посочил, че от ангажираните с административнонаказателната преписка доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин мястото на извършване на нарушението. Позовава се на представения по делото протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като сочи, че в него не са попълнени графите указващи точното местоположение на АТСС и отстоянието му до знака, с който е било въведено ограничението на скоростта. Счита, че по този начин е налице пречка за извършване на преценка дали водача на МПС действително е възприел въведеното с пътен знак ограничение на скоростта. Изтъква и че в протокола не е посочен вида на знака, с който е било въведено ограничението на скоростта, както и че в обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че нарушението е било извършено в землището на ****, а не в населеното 1 място ****. Развити са подробни съображения в тази насока. Сочи и че е налице разминаване относно посочения точен час на извършване на нарушението между този в ЕФ и отразения на приложената снимка. Заявява, че не претендира разноски по делото, тъй като не е направил такива.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо, с което са изпратили на съда административнонаказателната преписка /л.3/ са направили на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират от жалбоподателя разноски по делото.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 10.10.2021 г., в 14:30:54 часа, на път І-4, при км.34+900, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост от 91 км/ч лек автомобил. Видно от схемата за организация на пътното движение /л.31 от делото/, преди км.34+900, в посока гр.София, на км.35+075 имало въведено със знак В26 ограничение на скоростта от 50 км/час. Пак от схемата става ясно, че преди въведеното ограничение на скоростта със знак В26, на км.35+306 имало поставена табела Д11 „Начало на населено място“ с обозначение „****“.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклипа, на който било заснето нарушението /л.10/ установили, че засечената в 14:30 часа на 10.10.2022 г. скорост от 91 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача наказуемата скорост била изчислена на 88 км/ч) била от лек автомобил „***” с рег.№ ****.

След справка в централната база данни на КАТ /л.16/ било установено, че собственик на автомобила е ЕТ „Д-р И. Г. – *****“ – гр.**, област **, представлявано от И. А. Г..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 11.10.2021 г. /справка на л.12 от делото/ срещу И. А. Г. от гр.**, в качеството му на законен представител на ЕТ „Д-р И. Г. – *****“ бил издаден електронен фиш серия К, № 5334750 /л.9/. Видно от известието за доставяне на л.15 от делото и цитираната справка, фишът бил връчен на Г. на 30.12.2021 година.

По делото липсват данни, на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП 2 жалбоподателят Г. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, видно от входящият номер на сектор ПП при ОДМВР Ловеч върху жалбата /л.4/. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото И. Г. е визиран като адресат на оспорвания електронен фиш, поради което е допустима за разглеждане.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0197748 /л.10/ заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 91 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 % (допустимата техническа грешка при измерването), наказуемата скорост е била определена на 88 км/час и въз основа на нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 38 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена за участъка от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборва данните от вещественото доказателство. На разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобилът с рег.№ **** е бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното платно за движение е имало друг автомобил, за да съществуват съмнения чия скорост системата е измерила.

Следва да се посочи и че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка № 21-С-ИСИС/13.07.2021 г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.7 и 8/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията на Закона за измерванията.

С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се установява, че на 10.10.2021 г., в 14:30:54 часа, на първокласен път І-4, при км.34+900, с автомобила на жалбоподателя е било извършено нарушение на скоростния режим, като същият е преминал през този участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на скоростта до 50 км/ч) със скорост от 88 км/час.

3

Въпреки това обаче, съдът намира, че в обжалвания ЕФ е налице непреодолимо противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, дадената му правна квалификация и приложената санкционна норма.

Наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.182, ал.1 от ЗДвП, в хипотезата на т.4, с която се санкционират нарушения на скоростния режим в населено място. Такова населено място обаче не е посочено в обстоятелствената част на ожалвания ЕФ. В нея е отразено, че нарушението е извършено на км.34+900 от първокласен път І-4, в землището на ****. За целите на ЗДвП, в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на „населено място“, а именно : застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци . Такива знаци са указателните табели Д11 и Д12, обозначаващи съответно „Начало на населено място и селищно образувание“ и „Край на населеното място“. В настоящият случай, видно от схемата за организацията на движението /л.31/ такива знаци е имало поставени, в частност знака Д11, който се е намирал на км.35+306 в посоката към гр.София и покрай който автомобилът на жалбоподателя е минал, преди да бъде заснет да се движи с установената от АТСС скорост на км.34+900. Знакът Д11 сигнализира мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място. Наличието му е било отразено в обстоятелствената част на ЕФ.

Следва да се има предвид обаче, че знаците Д11 и Д12 указват начало и край на населено място, но те не въвеждат ограничения на скоростния режим, както словесно е изписано в ЕФ. Ограничението е въведено по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП. Ето защо, изхождайки от тези нормативно установени положения, то правилната правна квалификация на установеното нарушение е по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Неясно защо нарушението е било квалифицирано по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се превишава (в случая 50 км/час за населено място), е различна от посочената в ал.1 на чл.21, това се сигнализира с пътен знак. Такива са знаците от категорията „В“, в частност В26 и какъвто е имало поставен на км.34+977, т.е. малко преди автомобилът на жалбоподателя да бъде засечен да се движи със скорост от 88 км/час.

Объркването е още по голямо, а с това и невъзможността за преценка дали дадената правна квалификация на нарушението е правилна, тъй като в обстоятелствената част на ЕФ, както се посочи и по-горе, не е посочено конкретно населено място, а е отразено, че нарушението е извършено в „…землището на ****…“. В разпоредбата на § 1, т.8 от ДР на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) се съдържа дефиниция за понятието „землище“, а именно : съвкупността от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. В този смисъл следва да се има предвид и нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието „територия на населеното място”, а именно : селищна територия обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Землището на дадено населено място винаги е обособена територия от земната повърхност, която е извън обхвата (строителните граници) на конкретното населено място т.е. то е извън населеното 4 място. В контекста на обсъждания случай, тези нормативно установени положения имат значение освен за правилната квалификация на установеното нарушение, то и за правилното приложение на съответната санкционна норма, тъй като нарушенията на скоростния режим извършени в извън населено място се санкционират по реда на чл.182, ал.2 от ЗДвП.

В контекста на гореизложените съображения съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя относно реквизитите на протокола по чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. на МВР. Изискването за съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като протокола удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път отворен за обществено ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна посока.