Решение № 13225 от 07.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13225 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20241110143528 по описа за 2024 година

Производството e по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „.....“ АД срещу С. Ю. Г., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите от 5000 лв., представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с предоставен кредитен лимит, 9 416,62 лв., представляваща възнаградителна лихва за период от 19.06.2019 г. до 27.11.2023 г., 6010,75 лв., представляваща мораторна лихва за период от 08.07.2019 г. до 27.11.2023 г., 36,45 лв., представляваща законна лихва за периода от 28.11.2023 г. до 17.12.2023 г. и 60 лв. за разноски за връчването на покана за предсрочна изискуемост, за които е издадена заповед за. изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 69674/2023г. по описа на СРС, 113 състав.

Ищецът твърди, че на 27.03.2012г. между С. Ю. Г. /кредитополучател/ и „...“ АД /кредитодател/ бил сключен рамков договор за издаване и обслужване на кредитна карта с предоставен кредитен лимит с референция 000СС-R062294, изменен и допълнен с Анекс от 24.04.2014г., по силата на който “.....“ АД като универсален правоприемник на първоначалния кредитодател предоставила на ответника банков кредит /овърдрафт/ в размер до 5000 лева с краен срок до 06.01.2016г. Срокът на договора се подновявал автоматично при условията и по реда, предвидени в приложимите Общи Условия. С подписването на договора кредитополучателят потвърдил, че получил екземпляр от общите условия и тарифата на Банката, като се запознал с тях и ги приемал. Твърди, че между страните бил уговорен гратисен период със срок съгласно общите условия на банката, който се прилагал при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период кредитополучателят погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо.

Съгласно т. 8 от Договора при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо по Сметката при условията на т.7, но не по-късно от датата на падежа на съответния отчетен период, кредитополучателят дължал фиксирана годишна лихва в размер на 9.5% годишно за първите 8 отчетни периода от датата на издаване на Картата, при дебитно салдо формирано в резултат на ПОС- трансакции при условие, че няма просрочени плащания повече от 30 1

(тридесет) дни, от датата на падежа на всяко дължимо плащане към Банката, съгласно договора и общите условия, както и при условие че за срока на фиксираната лихва Титулярят не закрие вече издадена на негово име кредитна Карта от Банката. Твърди, че за останалия срок на договора била приложима променлива годишна лихва, формирана съгласно приложимия към датата на начисляването БЛПкк за Български левове, който към датата на сключване на договора бил в размер на 7.73% годишно, увеличен с надбавка в размер, съгласно Тарифата за таксите и комисионите на "....." АД, приета от Управителния съвет на Банката, включваща Бюлетина за лихвите, начислявани от Банката по банковите сметки в национална и чуждестранна валута към нея, заедно с всички техни изменения и допълнения към датата на прилагането им. Ищецът твърди, че към датата на подписване договора годишната лихва, начислявана от Банката върху дебитното салдо по сметката, след срока и при условията по т.8.1. била в размери, както следва: БЛПкк плюс надбавка от 10.91 пункта - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции, респ. БЛПкк плюс надбавка от 12.71 пункта - за всички останали дебитни салда по Сметката. Съгласно т. 9 от договора при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картова сметка, на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит (неразрешен овърдрафт) независимо от причината за това, кредитополучателят се задължавал да заплаща на Банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихва в размери, съгласно действащата тарифа и по реда предвиден в общите условия на Банката. Твърди, че към датата на подписване на договора годишната лихва за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит (неразрешен овърдрафт), в зависимост от вида на трансакцията, е в размер на приложимата лихва по т.8 плюс наказателна надбавка в размер на 10.02 пункта, а лихвата за просрочена минимална погасителна вноска, в зависимост от вида на трансакцията, е в размер на приложимата лихва по т.8 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит.

Ищецът твърди, че предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) бил усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по сметка с IBAN: ...., открита на името кредитополучателя. Твърди, че усвоеният кредитен лимит бил погасяван многократно частично, последно на 05.03.2019г., след което считано от 19.06.2019г. кредитът бил в просрочие. След изпратено писмено предизвестие до кредитополучателя за добоволно изпълнение на задълженията, получено лично от ответника на 31.10.2023г. считано от 28.11.2023г. ищецът обявил овърдрафта за изцяло предсрочно изискуем. При така изложените твърдения иска от съда да уважи предявените искове, като му присъди и сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът счита, че клаузата, която предвижда, че срокът на договора се удължавал автоматично, е нищожна поради противоречието й с новелата на чл. 143, ал. 1 т. 9 ЗЗП и забраната по чл. 113 ЗЗД. В тази връзка излага и допълнителни аргументи, че при такова удължаване без каквато и да е санкция от страна на потребителя се стигало до ущърб в правата му за сметка на банката, която с едностранните си действия се поставяла в положение да получава лихви и такси по кредита и да удължава давностните срокове. Твърди, че издадената кредитна карта била със срок на валидност до м.01.2017г., поради което след изтичане на този срок потребителят не е ползвал банковия продукт. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност.

Твърди, че с оглед прекратяването на договора на 06.01.2016 г. всички задължения по него били погасени по давност. В условията на евентуалност твърди, че давностният срок е изтекъл и при броенето му считано от изтичане валидността на кредитната карта. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна и фактическа страна:

2

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

415, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 422 ГПК с правно основание чл.430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч.гр.д. №69674/2023 г. по описа на СРС, 113 състав, по същото е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за процесните вземания. Срещ издадената заповед е постъпило възражение от длъжника в срока за това. В указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил настоящия иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца е налице правен интерес и с оглед идентитета на съдебно предявените вземания с вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, исковете са процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

Предвид твърденията на страните и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от валиден договор за издаване на кредитна карта, че ответникът е усвоявал кредита по уговорения начин, при което са възникнали задълженията за заплащане на ливхи в съдебно предявените размери, както и наличието на основания за спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност.

В тежест на ответника е да докаже погасяването на дължимите суми по кредита чрез плащане.

Не се спори и от приетите писмените доказателства се установява, че между „...“ АД и С. Ю. Д. в сключен рамков договор за издаване и обслужване на кредитна карта с предоставен кредитен лимит от 27.03.2012г. за срок от две години и три месеца, считано от края на месеца, в който договорът е бил подписан.

С Анекс от 24.04.2014г. към рамковия договор „.....“ АД като универсален правоприемник в резултат на вливане на „....“ ЕАД банката е приела да издаде револвираща международна карта с чип към откритата на името на титуляра С. Ю. Д. разплащателна (картова) сметка с IBAN .... с разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт до 5 000 лв. за срок до 06.01.2016г., който се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на Банката, а именно - за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването на договора с едностранно писмено предизвестие 30 дни преди изтичане на текущия срок на договора или с 30-дневно писмено предизвестие по всяко време от срока на действие на договора /19.1 и 19.2 от Общите условия, в сила от 10.01.2014г. и Общите условия, в сила от 18.11.2022г./ С договора кредитополучателят се е задължил да погасява предоставения овърдрафт в срокове и по начин, договорени в Общите условия - всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е в неработен ден, като съгласно глава I, т. 1, б. „о ” от Общите условия, за дата на падежа се считало всяко 5-то число от месеца /при отчетен период от 20-то число на месеца до 19-то число на следващия месец/, съответно всяко 20-то число от месеца /при отчетен период от 1-во число на месеца до последното число на същия/, като кредитополучателят следва да внася по сметката минималната погасителна вноска в размер от по 3% от цялата дължима сума за лихви такси и главница, /но не помалко от 10 лв. Съгласно т. 7 и т. 8 от договора, за използвания овърдрафт кредитополучателят ползвал гратисен период от 45 дни, при което ако до датата на падежа е погасил изцяло дебитното салдо по сметката, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислявала лихва върху дебитното салдо, а при непогасяване на посочената дата, кредитополучателят заплаща на банката и годишен лихвен процент в размер 9,5 % годишна фикасирана лихва за първите 8 отчетни периода и променлива лихва за останалия срок на договора съответно в размер на БЛПкк за български левове, който към датата на сключване на договора е 7,73 %, увеличен с надбавка съобразно Тарифата за таксите и комисионните на банката. В т. 9 от договора, идентичен на т. 11.1. от ОУ към договора е предвидена наказателна лихва при непогасяване до датата на падежа на 3 съответния отчетен период на минималната погасителна вноска в размер на договорната лихва плюс наказателна надбавка от 10,2 пункта. В т. 8.1.4 от ОУ към кредита /съгласно редакцията в сила от 10.01.2014г./ е посочено, че банката капитализира начислените лихви и такси чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, като е предвидено и банката служебно да задължава разплащателната сметка на кредитополучателя за събирането на сумите за двете лихви.

Видно от представения по делото протокол /на л. 12/, на 24.04.2014г. С. Ю. Д. е получила международна револвираща кредитна карта с чип Visa Classic със срок на валидност до м.01.2017г. и ПИН-код в запечатан плик.

С покана, връчена на ответника на 13.11.2023г. ищецът го уведомил, че е в неизпълнение на процесния договор, като го поканил в 7-дневен срок от получаването на поканата да погаси всички свои изискуеми задължения и го предупредил, че при бездействие ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.