Решение № 212 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. С., 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110115887 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 16.05.2022 г., 23.12.2022 г. и в открито съдебно заседание от 31.10.2023 г., от А. С. В. против А. Л. В., в която са изложени твърдения, че страните по спора са в тежък развод по исков ред, предмет на гр. д. № 46662/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 158 състав, като във връзка с влошените отношения между съпрузите били образувани и производства по реда на Закона за защита от домашно насилие. Ищцата поддържа, че на 14.07.2020 г. по силата на Заповед за незабавна закрила по ЗЗДН от 02.07.2020 г., издадена по гр. д. № 28021/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139 състав, била отстранена от семейното жилище лична собственост на съпругата, находящо се в гр.

(адрес), като в имота останали ответникът и родените от брака деца С. А. В. и С. А. В.. В исковата молба са изложени твърдения, че в хода на производството по гр. д. № 28021/2020 г. била издадена Заповед за защита от 05.10.2020 г., съгласно която ответникът бил задължен да заплаща на ищеца сумата в размер на 100 лева месечно за ползването на семейното жилище, като ищецът намира, че така определеното обезщетение не е съобразено с наемните пазарни цени. Страната поддържа, че по силата на издадените заповеди по ЗЗДН била лишена от правото на ползване върху недвижимия имот, като доколкото ответникът ползва чужда вещ дължи обезщетение в размер на 2500 лева за периода от 14.07.2020 г. до подаване на исковата молба на 25.03.2022 г. с изключение на месеците май, юни, юли и август 2021 г., ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно погасяване на вземането. В подадената молба-уточнение от 16.05.2022 г. ищецът поддържа, че размерът на претенцията е формиран по следния начин: 1200 лева за периода от 14.07.2020 г. до 07.05.2021 г., представляваща сбор от месечна наемна цена от 200 лева с приспадане на заплатените от ответника в периода октомври 2020 г. до април 2021 г. по силата на Заповедта за защита от 05.10.2020 г. общо 700 лева, и 1300 лева за периода от 02.09.2021 г. до подаване на исковата молба, представляваща сбор от месечна наемна цена от 200 лева.

В исковата молба са изложени твърдения, че по време на брака страните придобили право на собственост в режим на съпружеска имуществена общност върху лек автомобил 1 марка ****, комби, с рег. № ***** черен на цвят. Ищецът поддържа, че считано от отстраняването му от семейното жилище на 14.07.2020 г. е лишен и от право на ползване върху семейния автомобил, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на 1260 лева за периода от 14.07.2020 г. до подаване на исковата молба на 25.03.2022 г., ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно погасяване на вземането.

В открито съдебно заседание е допуснато изменение на предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване върху процесния недвижим имот чрез увеличение на предявения размер, като претенцията се счита за предявена за сумата в размер на 4713,13 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са изложени съображения, че доколкото в периода от 14.07.2020 г. до 07.05.2021 г. страните по спора са били в граждански брак ползването на семейното жилище е осъществено на законово основание, а именно разпоредбите на Семейния кодекс, съгласно които семейството живее заедно в семейното жилище и съпрузите заедно издържат семейството. Изложеното изключвало възможността ищецът да предявява претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД, в какъвто смисъл била и съдебната практика. На следващо място ищцата разполагала с правна възможност да иска изменение на определеното от съда със Заповед за защита от 05.10.2020 г. обезщетение за ползване върху имота. В допълнение страната поддържа, че ищцата е изведена от семейното жилище по реда на ЗЗДН, поради което ползването на семейното жилище заедно с децата от брака е осъществено на годно правно основание, което изключва възможността за претендиране на обезщетение. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване върху процесния автомобил ответникът поддържа, че ищцата никога не е отправяла искане за ползване върху движимата вещ. В допълнение в подадения отговор са изложени твърдения, че макар и рядко семейният автомобил бил ползван за семейни нужди свързани с грижите за децата от брака – транспортирането им до училища или други мероприятия. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за обезщетение за лишаване от право на ползване върху собствен на страната недвижим имот е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, че вещта се ползва от ответника и настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, и размера на вземането. В доказателствена тежест на ответника е да установи годно правно основание за ползването на имота, изключващо правото на собственика да ползва лично или чрез трето лице имота, респ. да представи доказателство, че е заплатил обезщетение за ползването в размер на средния пазарен наем.

По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение № 105683/12.07.1995г. се установява, че на 12.07.1995 г. страните по спора са сключили граждански брак, от който са родени децата С. А. В. ( роден на 24.02.2008 г. ) и С. А. В. ( родена на 30.03.2011 г.).

Страните не спорят също така, че ищцата притежава право на лична собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. (адрес), който представлява семейно жилище по смисъла на § 1 от Семейния кодекс.

Със Заповед за незабавна защита от 02.07.2020 г., издадена по гр. д. № 28021/2020г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 139 състав, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН, ищцата е отстранена от семейното жилище за срок от три месеца, считано от постановяване на съдебния акт. Със Заповед за незабавна защита от 05.10.2020 г.

2 по същото дело А. С. В. е отстранена от семейното жилище за срок до приключване на производството по делото или до постановяване на привременни мерки в частта относно семейното жилище по гр. д. № 46662/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав ( което настъпи по-рано), като А. Л. В. е задължен да заплаща на ищцата в настоящото производство сумата в размер на 100 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на жилището, като страните не спорят, че в периода от месец октомври 2020 г. до месец април 2021 г. ответникът е заплатил в полза на ищцата 700 лева.

С Определение № 20150978/04.07.2021 г. по гр. д. № 46662/2020 г. са постановени привременни мерки, като упражняването на родителските права върху родените от брака деца е предоставено на А. Л. В.. Страните не спорят, че в месеците май, юни, юли и август 2021 г. А. С. В. е имала достъп до процесното жилище. С протоколно определение от 02.09.2021 г. по гр. д. № 46662/2020г. постановените привременни мерки са допълнени, като ползването на семейното жилище е предоставено на А. Л. В..

По делото е представено извлечение от невлязло в сила към момента на постановяване на настоящия съдебен акт Решение № 20008377/28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 158 състав, с което бракът между страните е прекратен, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца е предоставено на бащата, на който и е предоставено за ползване процесното семейно жилище.

С Решение № 73/07.06.2017 г. по гр. д. № 3034/2016 г. на ВКС, III ГО, е прието, че съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика / ППВС 1/1979 г., така и Решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр.д. № 652/2011 г. на ІІІ ГО, Решение № 446/22.01.2013 г. по гр.д. № 1263/2011 г. на ІV ГО и др./ вземането за обезщетение по чл. 59 ЗЗД възниква от деня на имущественото разместване, а основание за пораждане на вземането е невъзможността на собственика лично да ползва имота си като основно правомощие на правото на собственост, респ. да извлича граждански плодове от него. Чрез иска по чл. 59 ЗЗД се търси обезщетение за неоснователно обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия се без основание от неговата вещ, като по делото следва да е установено, че ответникът ползва имота без правно основание и отговорността му да обезщети собственика се изразява в спестен от него наем, който би плащал за ползване на имота, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би се получил за спорния период. Съдебната практика приема, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но и когато на същото са спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Такъв е случаят, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание, тъй като отстраняването на собственика от имота по административен ред не съставлява основание за правомерно разместване на блага. Тогава, когато собственикът на вещта е отстранен административно от нея по силата на разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие, за периода на отстраняването, той не губи правото си на ползване върху имота, което право през този период той би могъл да реализира и чрез трети лица, респ. на него за този период му се дължи обезщетение от ползващия процесния имот без основание, макар последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. В случая рестриктивните мерки по ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на собственика на вещта, на когото за периода на отстраняването му от нея, ползващият имота без основание, който за този период спестява средства в размер на дължимия наем за сметка на собственика, дължи обезщетение за ползването му по чл. 59 ЗЗД, което е в размер на средната наемна цена за този период.

Следователно, заповедта, издадена по Закона за защита от домашно насилие за отстраняване на собственика от неговия имот за определен период от време, не го лишава за този период от пълния обем на правото му на ползване върху имота, а ползващият този имот без основание му дължи обезщетение за ползването по чл. 59 ЗЗД в размер на средната наемна 3 цена. Предвид изложеното доводите на ответника, че не дължи заплащане на сумата, равняваща се на спестения от него пазарен наем за вещта, с която се е обогатил за сметка на ищеца-собственик, са неоснователни.

Производството по издаване на заповед за незабавна защита по реда на Закона за защита от домашно насилие е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения. Извън предмета на образуваното производство по искане за издаване на заповед за защита е какъв е средния пазарен наем на процесния имот, респ. определеният от съда размер на обезщетение в хода на висящия процес до постановяване на привременни мерки в производството по гр. д. № 46662/2020 г. не се ползва със сила на пресъдено нещо, респ. не изключва възможността отстраненото лице да претендира обезщетение в по-голям размер.

Обстоятелството, че процесното жилище е семейно по смисъла на § 1 от Семейния кодекс не препятства възможността лишеният от право на ползване върху вещта собственик да претендира обезщетение за ползата, от която е лишен. С Решение № 99/05.03.2010 г. по гр. д. № 533/2009 г. на ВКС, III ГО, е прието, че не съществува пречка при фактическа раздяла, респ. в хода на висящ браковоразводен процес, съпругът, който е лишен от ползването на имот в режим на СИО да бъде обезщетен от другия съпруг за ползите, които е лишен за времето, през което вещта е ползвана само от другия съпруг, независимо от обстоятелството, че съсобствеността е бездялова. В разглеждания случай имотът е лична собственост на ищцата, поради което и с оглед дадените по-горе разяснения на още поголямо основание същата има право на обезщетение за обедняването свързано с лишаване от възможността за ползване на имота.