Решение № 89 от 18.03.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Русе, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анета Г.а при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Анета Г.а Гражданско дело №

20214500100087 по описа за 2021 година

Производството е по чл.432 КЗ.

Ищецът твърди,че на 8.ХІІ.2020 год.пострадал при пътно транспортно произшествие в с.Кошов,област Русе,причинено от водача на т.а. Дачия Докер с рег.№ ******* К.И.К.,който загубил управлението на т.а.по заледен път и същият напуснал пътното платно и се блъснал с предната лява част в железобетонен стълб на „Енерго-Про“.На местопроизшествието е съставен протокол от представители на пътна полиция на МВР-Русе и е образувано ДП№ 4569/2020 год. Ищецът твърди,че е претърпял телесни увреждания,подробно описани в исковата молба,наложили болнично лечение с оперативна интервенция и продължителен период на лечение и възстановяване в домашни условия.Търпял множество болки и неудобства поради необходимостта от спазване на щадящ режим в периода на възстановяване,както и психическа травма от претърпяното произшествие,както и че към настоящия момент не е напълно възстановен от получените травми.За управлявания автомобил имало сключена застраховка Гражданска отговорност,валидна към датата на катастрофата.В съответствие с изискванията на КЗ отправил писмена покана за определяне и заплащане на застрахователно обезщетение,по която то не се произнесло в законния срок.Това му дава правото да потърси по съдебен ред обезщетение за претърпените вреди,паричният еквивалент на които определя на 60000 лева,от които заявява частичен иск от 26000 лева.Иска от съда да осъди ответното дружество да му заплати исковата сума,ведно със законната лихва върху нея и разноските в производството.

В срока по чл.131 ГПК в писмен отговор ответникът „Асет Иншурънс“АД оспорва предявения иск по основание и размер.Възразява водачът на автомобила,застрахован при него по застраховка ГО,да е допуснал нарушение на правилата за движение.Настъпилото 1 произшествие не е резултат на негово поведение ,а на обективни причини ,стоящи извън него.Автомобилът се е движил по заледена,необработена и хлъзгава пътна настилка,под наклон,а шофьорът на МПС е съобразил поведението си и скоростта на автомобила с всички условия съгласно чл.20 ЗДвП.Оспорва вида и характера на претърпените вреди и счита предявения иск прекомерно завишен по размер.Прави възражение и за съпричиняване от страна на ищеца,който в нарушение на правилата за движение по пътищата пътувал без поставен обезопасителен колан и така допринесъл за увреждането.Оспорва дължимостта и началния момент на искането за присъждане на законна лихва.

По искане на ответника в процеса и привлечено трето лице-помагач Община Иваново.Искането е обосновано с отговорността на общината да поддържа-чрез свои органи или като възложи на трети лица по съответния ред-пътната настилка в състояние да осигури безопасно движение.В случая това не било сторено и за ответното дружество е налице правен интерес да установи,че състоянието на пътя е единствена причини или е допринесло за настъпване на ПТП и увреждането на ищеца.

В писмено становище третото лице-помагач на ответника Община Иваново оспорва предявения иск, обстоятелствата,на които се основава,и размера на иска.Твърди,че е изпълнила задълженията си за поддържане на пътната мрежа в района на произшествието и то е настъпило изцяло по вина на водача на автомобила.

Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е служител на „ВИП Секюрити“ЕООД.На 17.І.2020 год.пътувал в служебния автомобил „Дачия Докер“ с рег.№ с рег.№ *******,управляван от свидетеля К.И.К. към пощенския клон на с.Кошов, община Иваново,област Русе.Времето било облачно,видимостта намалена поради мъгла.Пътното платно било почистено от снега,но на места още в района на главния път след гр.Иваново имало заледени участъци.Автомобилът трябвало да се движи по предварително зададен маршрут,по главния път и така да стигне до пощенския клон.След първия остър завой покрай старото училище автомобилът поднесъл и навлязъл по ул.“Руси Русев“/извън зададения маршрут/.В участък от улицата с дължина около 120 м и с наклон на спускане от 16 до 18 % К. преминал през плавен десен завой,леко ускорил автомобила и след около 10-20 м загубил контрол върху автомобила,опитал се да спре,но не успял. В района на кръстовище автомобилът се отклонил вдясно,последвал удар в електрически бетонен стълб с предната лява част ,вследствие на което автомобилът се завъртял на около 180 градуса по посока на часовниковата стрелка и изминал около 5-6 метра през кръстовището.Заключението на КСМАТЕ определя скоростта на движение на автомобила в интервала от 20 до 30 км/ч въз основа на уврежданията по него и движението му след удара.

Свидетелят К. излязъл от автомобила и веднага съобщил на прекия си началник и на пътна полиция за произшествието.Свидетелят М.Д. ,младши автоконтрольор в РПУ гр.Две могили,посетил произшествието след получен сигнал от началник смяна,като преминал по същия път,по който се е движил и катастрофиралия автомобил.След левия завой навлязъл в 2 стръмната част на улицата с много ниска скорост около 20 км/ч,усетил,че автомобилът се подхлъзва и след като навлязъл в левия банкет,където намалил скоростта, спрял в стена на рушаща се постройка на около 50 м от мястото на произшествието.Твърди също,че на улицата е положен нов асфалт,напълно почистен от снега,мокър,вероятно с тънка,невидима за окото ледена покривка.На мястото на произшествието пристигнал и свидетеля П.Д.,заместник кмет на Община Иваново,който отговарял за зимното поддържане на пътната мрежа на територията на общината.Твърди,че пътят бил почистен от снега,но нямало следи от опесъчаване или друга обработка срещу заледяване.Улицата била много стръмна и опасна за движение дори и при летни условия .Улиците в селото се почиствали и обработвали редовно през зимата.В противен случай движението по тях би било невъзможно с оглед географския релеф на селото с множество стръмни улици.За безопасно движение водачите трябвало да се движат с много ниска скорост.В подобен смисъл са и показанията на свидетеля М.М.,който изтеглил със своя джип катастрофиралия автомобил до репатриращата кола,минавайки по същия път,но в обратна посока отдолу нагоре.Свидетелят не забелязал да има заледявания по платното,но счита,че поради големия наклон представлява опасност за водачите.

Ищецът не успял да излезе от автомобила,тъй като чувствал силни болки в крака.Кола на спешна помощ го откарала в УМБАЛ“Канев“,където установили вътреставно счупване на външната част на лявата голямопищялна кост,с наличие на оток,хематом и невъзможност за движение в областта на лявата колянна става.Приет за болнично лечение в Клиниката по ортопедия и травматология.На 24.І. е извършена открита репозиция/наместване/ и фиксация на костите с метална синтеза-латерална тибиална плака.Проведено е медикаментозно лечение с антибиотици, аналгетици и противосъсирващи лекарства.Лечението в болнични условия продължило до 3.ІІ.,като през това време започнал движения в колянната става в минимален обем и придвижване с помощта на проходилка. Оперираният крайник бил имобилизиран с ортеза тип „тутор“ в продължение на 3 месеца.

Свидетелката Г. посещавала ежедневно ищеца по време на лечението му в болницата и в домашни условия и му оказвала помощ при поддържане на личната хигиена,носела и храна.Твърди,че непосредствено след приемането му в болницата и до извършване на операцията ,период от около 20 дни,на ищеца било забранено да става от леглото и спазвал режим на покой,който продължил и в домашни условия.П-късно ползвал инвалиден стол,а след това и патерици.В ежедневието бил подпомаган от сина си и приятели,а свидетелката Г. се грижела за него след като приключи работния й ден-за хигиената,храната,купувала по негово искане и обезболяващи.В периода на възстановяване ищецът провел и процедури по рехабилитация. Подобни обстоятелства се съдържат и в показанията на свидетеля М.М.,който помогнал на ищеца при изписването му от болница,пазарувал хранителни продукти,на два пъти го придружил на рехабилитационни процедури.Според свидетелите и досега походката на ищеца е нарушена-замята болния крак,а на коляното носи мека превръзка като наколенка.

Според заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от вещото лице 3 д-р Св.Г. полученото от ищеца счупване попада в категорията на т.нар.“вътреставни фрактури“,възстановяването при които е изключително трудно и почти никога на 100 %,защото се засягат ,освен костните структури,хрущяли и меки тъкани в състава на ставата.Травмите при ПТП водят не само до тежки фрактури,но и до премачкване и травмиране на меките тъкани в областта на удара и увреждане на връзковите апарати в областта на засегнатите стави.Съпроводени са с остра болка в първите 48-72 часа,след което интензитетът й намалява.При личния преглед на ищеца на 19.І.2021 год.вещото лице е установило постоперативен цикатрикс по външната повърхност на лява коленна става,оток в същата област с размери 2,5/3 см,който при натиск е болезнен.Констатирал е също ограничени движения в ставата,както при свиване ,така и при разпъване,нестабилност на връзковия апарат и данни за разкъсване на латералния менискус и предна кръстна връзка.При изправен стоеж подбедрицата е с дивиация навън. Крайникът е стабилизиран с мека еластична превръзка.

Ограниченията,които ищецът търпи включват затруднено движение в изправено положение,невъзможност за клек,схващане ,контрактури и болки в коляното при продължително застояване .Нарушена е оста на движение на левия крак,което при попродължително движение или стоене прав увеличава болките. Според експерта ищецът е ползвал всички възможности за лечение и рехабилитация,които здравната система позволява.Няма данни да е провел балнеолечение,което може да има благоприятен ефект,без да е сигурно ,че ще доведе до пълно възстановяване.На този етап вещото лице заключава,че е по –вероятно такова да не настъпи.Не са изчерпани възможностите за подобряване състоянието на ищеца,но те са свързани с продължителен период на рехабилитация и нови,допълнителни операции.

Образуваното по повод произшествието досъдебно производство под № 430/2020 год.на РРП е прекратено с постановление на прокурор при РРП от 27.Х.2020 год. на основание чл.343,ал.2 НК поради отказ на пострадалия ищец.Със същото постановление материалите по делото са изпратени на Началник сектор Пътна полиция при ОДМВР-Русе за преценка за налагане на административно наказание на водача на автомобила К. К. за извършено административно нарушение на ЗДП.С НП от 22.ХІІ.2020 год.на последния е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20,ал.2 ЗДвП.Производството по обжалване на НП е приключило с решение на АС-Русе по КАНД № 108/2021 год.,с което НП е потвърдено.

Изложените дотук фактически обстоятелства съдът приема за установени след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства,заключенията на КСМАТЕ и СМЕ.Те налагат следните правни изводи:

При задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“пораждането на процесуалното право на иск по действащия КЗ е обусловено от настъпването на уредената в чл.498,ал.3 абсолютна процесуална предпоставка,а именно предявяване на писмена застрахователна претенция пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ и неизплащане на застрахователно обезщетение в срока 4 по чл.496,респ.отказ да бъде изплатено такова или несъгласие на увреденото лице с размера на определеното или изплатено обезщетение.От данните по делото е видно,че ищецът е поискал с молба от 12.ІІІ.2020 год.определяне и изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,по която ответното дружество е образувало преписка за щета.С писмо от 15.VІ.2020 год. е уведомило ищеца,че не е представил исканите с писмо от 30.ІІІ.2020 год.,които да установяват виновното и противоправно поведение на водача и поради това не може да бъде изплатено застрахователно обезщетение. Това дава основание на съда да приеме,че предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.