Решение № 225 от 29.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Бургас, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20252000500233 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв.М.К., процесуален представител на С.

Я. В., против решение № 378/16.05.2025г, постановено по гр.д.№ 1727/2024г на ОС –Бургас, с което е отхвърлен искът на въззивника против Н. Х. Г.а и И. Г. И. да се приеме за установено, че ищецът не дължи сумата 140 087,54лв, или по 70 043,77лв на всеки от ответниците , които вземания са предмет на изп.дело № 449/2023г на ЧСИ Георги Михалев. Обжалваното решение е оспорено като неправилно.Въззивникът не оспорва установената фактическа обстановка.Счита, че неправилно е прието от съда като последно изпълнително действие извършеното на 15.01.2019г плащане, тъй като това плащане не е към ответниците, а към присъединен взискател – НАП.Твърди, че с това плащане се е прекъснала давността по отношение на вземането на НАП, а не взискателите – ответници по делото.За вземането на последните е текла давност в периода от 26.06.2015г до 21.11.2023г, като в този период не са извършвани никакви изпълнителни действия по отношение на вземанията на ответниците. Счита, че нормата на чл.116 ЗЗД недвусмислено сочи, че прекъсването на давността се отнася именно за вземането, за което се изследва изтекла давност – в случая това на ответниците, а не за вземанията на други взискатели, вкл. присъединени. Ответниците са имали право да предприемат действия за принудително изпълнение на тяхното вземане, което не са сторили в посочения 5 годишен период.Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което исковете бъдат уважени и да се 1 присъдят разноските.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.А., процесуален представител на ответниците Н. Х. и И. И.. Жалбата е оспорена като неоснователна.Счита, че възраженията в нея са в противоречие със събраните доказателства –материали по ИД №70/2015г на ЧСИ Д.Николов и тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС. От изп.дело №70/2015г е видно, че на 23.02.2015г е наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца и след налагане на запора са постъпвали периодично плащания /57 на брой/, като последното е от 15.01.2019г, което е разпределено за погасяване на задължения на длъжника към НАП. По цитираното изп.дело давността е започнала да тече от 26.06.2015г и последното валидно изп.действие е извършено на 15.01.2019г. С това изпълнително действие давността е прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност.Оспорени са като неоснователни възраженията в жалбата, че извършеното разпределение от ЧСИ Д.Николов на 16.01.2019г не е прекъснало давността спрямо основните взискатели , като се позовават на т.1 от ТР №2/22.11.2022г по т.д.№ 2/2021г на ОСГТК на ВКС.Считат, че следва да се имат предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, съобразно които давност не тече от 13.03.2020г до 20.05.2020г, а давността за вземанията на ответниците би изтекла към 22.03.2024г. ИД № 449/2023г на ЧСИ Г.Михалев е образувано преди да изтече този срок. Молят да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноските.

В жалбата и отговора не се съдържат искания за нови доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл.439 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е осъден с определение по НОХД № 264/2008г да заплати на ответниците сума от по 70 000лв за всеки от тях и 5000лв неустойка.За вземането е бил издаден изпълнителен лист на 8.12.2009г.Образувано е изп.дело № 58/2010г на ЧСИ Ивелина Божилова, впоследствие по молба на взискателите е изпратено на ЧСИ Делян Николов, пред който е образувано изп.дело № 70/2015г. По това изп.дело е бил наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца на 25.02.2015г.С постановление от 24.10.2023г изпълнителното дело е прекратено поради настъпила перемпция. Ново изпълнително производство е образувано на 21.11.2023г пред ЧСИ Георги Михалев. Счита, че от 26.06.2015г е започнала да тече давност за вземанията на взискателите, която е изтекла към датата на образуване на последното изпълнително дело № 449/2023г на ЧСИ Г.Михалев, тъй като последното изпълнително действие е поискания и наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца на 25.02.2015г. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи сума в общ размер на 140 087,54лв, или по 70043,77лв за всеки от ответниците, предмет на изпълнително дело № 449/2023г на ЧСИ Г.Михалев.

В отговора на исковата молба ответниците оспорват иска, като твърдят, че за техните вземания не е изтекла петгодишната погасителна давност.Това е така, тъй като последното изпълнително действие е извършено 2 на 15.01.2019г, видно от писмо на ЧСИ Делян Николов, като с него е прекъсната погасителната давност на вземането и е започнала да тече нова давност. Освен това за периода от 13.03.2020г до 20.05.2020г не е текла давност по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.Молят да се отхвърли иска.

С атакуваното решение окръжният съд е приел, че предявените искове са неоснователни, като в мотивите си е посочил, че до 26.06.2015г давност не е текла, с оглед приетото в ТР № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС.Счел е, че последното изпълнително действие е извършено плащане на 15.01.2019г, тъй като давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и извършване на всяко изпълнително действие , изграждащо съответния способ.По тази причина е заключил ,че към датата на образуване на изп.дело № 449/2023г на ЧСИ Г.Михалев – 21.11.2023г погасителната давност не е изтекла.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се констатираха пороци, водещи до нищожност и недопустимост на съдебното решение.По правилността му съдът е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.

По отношение на установената фактическа обстановка от окръжния съд няма спор между страните.От приложените по делото доказателства се установява, че по НОХД № 264/2008г на ОС –Ямбол на 17.11.2008г е постигнато споразумение, по силата на което ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от по 70 000лв за всеки от тях, както и по 5000лв неустойка. За това вземане ответниците са се снабдили с изпълнителен лист на 08.12.2008г.По тяхна молба от 12.01.2010г е образувано изп.дело №

58/2010г на ЧСИ Ивелина Божилова. Впоследствие делото е изпратено по искане на взискателите на ЧСИ Делян Николов, пред когото е образувано изп.дело № 70/2015г.Видно от приложеното копие на ел. носител на това изп.дело, на 20.02.2015г взискателката Н. Х. И. е поискала налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца. Запорното съобщение е изпратено на третото задължено лице ЕТ „ Ж. Ж.“ на 23.02.2015г. Така в периода от м.април 2015г до 15.01.2019г, когато е последната преведена сума от третото задължено лице, всички постъпили суми по сметка на ЧСИ Николов са разпределяни на НАП, като привилегирован взискател. Изпълнително дело № 70/2015г е прекратено с постановление на съдебния изпълнител на 24.10.2023г на осн.чл.433,ал.,т.8 ГПК – поради настъпила перемпция.Изп.дело на

ЧСИ Г.Михалев е образувано по молба на ответниците на 20.11.2023г и в молбата те са възложили на съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ да извършва изпълнителни действия, както и отделно поискали да бъде наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника и запор на банковите му сметки.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: в ТР № 3/28.03.2023г по т.д.№ 3/2020г на ОСГТК на ВКС е прието, че по изп.дела, образувани за вземания преди 26.06.2015г не е текла погасителна давност до обявяване на ТР №2/ 26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г 3 на ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания започва да тече от 26.06.2015, когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.След този момент съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено в ТР № 2/2015г, давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.Няма спор, че към 26.06.2015г е било висящо изп.дело №70/2015г на ЧСИ Д.Николов, което означава, че давността на вземанията на двамата ответници е започнала да тече от тази дата. Спорният въпрос в настоящото дело е дали след налагането на 23.02.2015г на запор на трудовото възнаграждение на ищеца по молба на взискателката Г.а от 20.02.2015г/ при положение, че няма друго искане за ново изпълнително действие до момента на последното плащане/ е прекъсната давността на вземанията на двамата ответници или се прекъсва погасителната давност само по отношение на присъединения по право взискател – НАП, тъй като всички постъпили суми по запора са разпределени за погасяване на вземането на държавата.

В разпоредбата на чл.116 ,б.“в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Давността е санкция за бездействащия кредитор, когато той е задължен и може да действа, за да удовлетвори вземането си, затова активността му е достатъчна, за да прекъсне давността.Тя се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действията за принудително изпълнение и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия – дали те са успешни или не.За да започне да тече погасителна давност за вземането следва кредиторът да не е поискал извършване на нови действия по принудително изпълнение / при неуспешно приключил способ, поискан преди това или при успешно приключил способ, но вземането не е било неудовлетворено изцяло/ , но такова искане не е оправдано да се очаква при положение, че поисканият способ дава резултат и по сметката на съдебния изпълнител постъпват суми, като е без значение, че те се разпределят на взискател с привилегировано вземане, какъвто в настоящия случай е НАП. В периода от 23.02.2015г, когато е наложен запорът на трудовото възнаграждение на длъжника – ищец до 15.01.2019г, когато е последната постъпила сума от третото задължено лице, всъщност се е осъществявал поискания от взискателите способ – запор на трудово възнаграждение.До неговия край не би могло да се прецени със сигурност има ли или не нужда от друг способ, тъй като след погасяване на привилегированото вземане на НАП и при положение, че продължат да постъпват суми от третото задължено лице би започнало и удовлетворяване на вземането на ответниците, като непривилегировани взискатели. До момента за преустановяване на плащането, фактът, че взискателите не са поискали прилагане на нов способ не ми могъл да се тълкува като бездействие на кредитора, водещо, след изтичане на определения в закона 4 срок, до погасяване на вземането по давност. От момента на последната постъпила сума -15.01.2019г до образуване на изп.дело № 449/2023г на ЧСИ Георги Михалев на 20.11.2023г, в което е поискано прилагане на нови изпълнителни способи, не са изтекли пет години и вземанията на двамата ответници не са погасени по давност. Принципно правилно е разсъждението във въззивната жалба, че за вземането на ответниците и за това на НАП тече отделна давност, но това е без значение в конкретния случай. Давността се свързва с бездействие на взискателите, когато те могат да действат, а в случая такова бездействие, докато се прилага поискания от тях изпълнителен способ – запор на трудово възнаграждение, не се констатира.

С оглед на гореизложеното съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно с горните мотиви.По делото е направено искане за присъждане на разноски в полза на въззиваемите. По делото обаче липсват доказателства за реално сторени разноски във въззивната инстанция – представени са два договора за правна защита и съдействие, в които са уговорени възнаграждения от по 1000лв за всеки договор за представителство пред окръжния съд, които са присъдени от първоинстанционния съд, но няма доказателства да са уговорени и платени суми за адв.възнаграждение пред АС в размер на общо 1000лв, както се претендира. Поради това искането е неоснователно.