Решение № 260268 от 10.09.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………………………………………………….. гр.Варна, 10.09.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XХХI състав, в открито съдебно заседание проведено на девет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:Любомир Нинов при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№18880/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Р.З. твърди, че в периода от 1.11.2016г. до 31.10.2019г. е работил при ответника Областна дирекция на МВР Варна като мл.инспектор в РУ Провадия при ОД на МВР гр.Варна, като е полагал и нощен труд във времето от 22ч. до 6ч. Ищецът сочи, че след промяна на нормативната база се стигнало до неуточненост на начина на преизчисляване на положения от него в дванадесет часовите смени труд, като счита, че има основания да претендира извънреден труд представляващ преобразувани часове нощен труд в дневен такъв. Сочи се, че ищецът е положил нощен труд в периода от 1.11.2016г. до 31.10.2019г., като се моли да се осъди ответника да му го заплати по следния начин: м.ноември

2016г. -6.864 часа -57.24 лв.; м.декември 2016г. - 6.864 часа -57.24 лв.;-м.януари 2017г. -6.864 часа -57.24 лв.; м.февруари 2017г. -6.864 часа -57.24 лв.; м.март 2017г. -5.72 часа -47,70 лв.;-м.април 2017г. -8,008 часа- 66,79 лв.; м.май 2017г.- 8,008 часа- 66,79 лв.; м.юни 2017г. - 8,008 часа- 66,79 лв.;-м.юли 2017г. -5,72 часа - 47,70 лв.; м.август 2017г. -5,72 часа - 47,70 лв; м.септември

2017г. - 5,72 часа - 47,70 лв.;-м.октомври 2017г. - 8,008 часа- 66,79 лв.; м.ноември 2017г. -8,008 часа- 66,79 лв; м.декември

2017г. -6.864 часа -57.24лв.;-м.януари 2018г. -6.864 часа -57.24 лв; м.февруари 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв; м.март 2018г. -6.864 часа -57.24 лв.; -м.април 2018г.

-5,72 часа - 47,70 лева; м.май 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв; месец юни 2018г. - 4,576 часа - 38,16 лв.;-м.юли 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв; м.август 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв; м.септември 2018г. - 6.864 часа -57.24 лв.;-м.октомври 2018г. 4,576 часа — 38,16 лв; м.ноември 2018г. -4,576 часа - 38,16 лв.; м.декември 2018г. - 4,576 часа - 38,16 лв.;-м.януари 2019г. -8,008 - 66,79 лв., м.февруари 2019г. -5,72 часа - 47,70 лв.; м.март 2019г. -4,576 часа- 38,16 лв.;-м.април 2019г. -6,864 часа- 57,24 лв.; м.май 2019г.-6,864 часа- 57,24 лв.; м.юни 2019г. 6,864 часа- 57,24 лв.;-м.юли 2019г. -8,008 часа- 66,79 лв.; м.август 2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.; м.септември 2019г.- 6,864 часа- 57,24 лв.; м.октомври 2019г. -48 часа нощен труд, равняващо се на 6.864 часа извънреден труд - 57.24 лв. или общо 2 003.60лв. за 240.24ч. положен извънреден труд в посочения период, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сторените по делото разноски.

По реда на чл.214 от ГПК по искане на ищеца претенцията е намалена на 1 708.09лв. за 244ч. преизчислен извънреден/нощен/ труд Ответника ОД на МВР Варна е подал възражение в което не оспорва факта, че ищеца е работил при него, като е полагал 12 часови работни смени, като счита, че към настоящия момент редът за заплащане на положения труд е определен с Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/2.08.2018г. Твърди се, че ищецът не е работил извън установеното работно време и в случая всеки положен от него труд му е заплатен.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение между ищеца и ответника; полагането на извънреден труд в посочените времеви и стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената тежест за установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът следва да установи в процеса изплащането на претендираните възнаграждения или наличието на правопогасяващи тези задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.

Между страните не се спори, че за процесния период 01.11.2016г. до 31.10.2019г страните са се намирали в служебно правоотношение. Видно от кадровата справка на ищеца, същият е назначен в МВР считано от 16.04.2008г. до датата на издаване на същата, като от 12.12.2015г. е заемал длъжността мл.автоконтрольор – степен в участък Дългопол към РУ Провадия.

Съгласно приложените по делото писмени доказателства и заключението на изготвената по делото, приета от съда, и неоспорена от страните ССЕ се установява, че ищецът за процесния период е положил общо 1 699 нощен труд, който преизчислен с коеф.

1,143 и приспадане на отчетения нощен труд дава 244ч. неотчетени като нощен труд, чиято стойност в лева, изчислена въз основа на часова ставка от 150% от ОМВ на ищеца за процесните периоди, се равнява на 1 708.09лв.

По оспорването на иска по отношение на приложимото право, а именно оспорва се от ответника, че положеният нощен труд на служителите по служебно правоотношение в МВР подлежи на преизчисляване при коефициент 1.143 в дневен. Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. Процесните правоотношения са регламентирани последователно в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8ч. за всеки 24-часов период“.

В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22ч. и 6ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.

Наредба №8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.40 от 2.06.2015г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д.

№ 5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.

В периода от отмяната на Наредба

№8121з-592 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба №8121з-776 (02.08.2016г.) отново е била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143.

В Наредба №8121з-592/обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба №8121з-779/обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 за процесния период 01.11.2016г. до 31.09.2019г. при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.

Основен спор по делото се явява въпросът дали в правоотношенията между ищеца, работещ по служебно правоотношение и ответникът, е приложим субсидиарно КТ или не.

Действително ЗМВР се явява специален по отношение на ЗДСл., но ЗДСл. се явява специален по отношение на КТ. За всички неуредени въпроси в специалния закон се прилага общия.

В чл.187 ал.3 от ЗМВР се сочи, че

„Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение.

Поради спецификата на дейността в Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“

Нормата на чл. 187 ал. 3 изр. 4 от ЗМВР е аналогична на нормата на чл. 140 ал. 2 от КТ, съгласно която „Нощен е трудът, който се полага от 22ч. до 6ч.“

Поради това разлика в уредбата на КТ и ЗМВР по въпроса кой труд се счита за нощен няма, а нощен е трудът положен между 22ч. и 6ч.

Преизчисляването на нощният труд в дневен произтича от нормата на чл.143 ал.1 от КТ във вр. с чл.140 ал.1 от КТ.

Съгласно чл.143 ал.1 от КТ, Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Съгласно чл.140 ал.1 от КТ Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.

Няма спор, че за служителите в МВР, както и за всички останали работници и служители в България, нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни. Никъде в ЗМВР не е посочена друга, различна нормална продължителност на работната седмица. Нещо повече, изрично в чл.187 ал.1 от ЗМВР се сочи: „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“.

Доколкото няма спор, че за служителите в

МВР, нормалната продължителност на работната седмица е 5 дни, то тогава приложими се явяват ограниченията на чл.140 ал.1 от КТ по отношение на нощния труд, който следва да е до 7 часа.

Трудът, положен между 22ч. и 6ч.

/нощният труд по чл.187 ал.3 изр.4 от ЗМВР/ е с продължителност от 8 часа, т.е. излиза извън рамките на нормалната му продължителност от 7 часа, установена в КТ /доколкото липсва специална норма в ЗМВР, дерогираща правилото на чл.140 ал.1 от КТ, касаеща нормалната продължителност на работното време през нощта, а не кой труд се счита за нощен/. Доколкото нощният труд от 8ч. е над нормалната му продължителност от 7ч., същият се явява извън установеното за служителя работно време, следователно подлежи на обезщетяване като извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ.