Решение № 2188 от 11.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2188 гр. Варна, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110111867 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано предявен от Е. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. А. Д. № * срещу ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., пл.

П. * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1461,33 лв. (след допуснато изменение в цената на иска по рада на чл. 214 от ГПК) , представляваща частичен иск от общо 1735,60 лв., представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по собствения на ищеца л.а. „Мазда 2”, с ДК № *, настъпили при ПТП от* г. реализирано по вина на водача на л.а. „О. А.”, с ДК № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.09.2023 г. до окончателното и изплащане и сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, чрез адв. Й. А., че на 30.07.2023 г. около 10:00 ч., управлявал собствения си лек автомобил л.а. „Мазда 2”, с ДК № * в гр. Варна, в лявата лента на бул. „Н.

Б.“ в посока ул. „М.Т.“, а в дясната се движил л.а. „О. А.”, с ДК № *, управляван от Р. С..

Сочи се, че автомобилът на ищеца навлязъл в в кръговото кръстовище и продължил движението си в лявата лента, а л.а. „О. А.”, с ДК № * в дясната. Поддържа, че когато подал десен мигач и предприел напускане на кръговото кръстовище на изхода за ул. „Мара Тасева“, водачът на л.а. „О. А.” продължил движението си в кръговото кръстовище и блъснал автомобила на ищеца. За настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен посочили водача л.а. „О. А.”, с ДК № *, който бил застрахован по „Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът уведомил застрахователя на 31.07.2023 г. за настъпилото застрахователно събитие, който след оглед на автомобила изготвил снимков материал и Опис на претенция с № * г. В описа били отразени като увредени следните детайли: праг десен, калник заден десен и врата задна дясна. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 764,40 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 2500,00 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на неизплатения остатък от 1735,60 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. По изложените 1 съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД „Б. В.

И. Г.“, чрез юрк. Н. З., с който искът се оспорва изцяло. Оспорва като недоказан механизма на настъпване на ПТП посочен от ищеца, както и че вината е на водача на застрахования при дружеството автомобил. Оспорва съдържанието на двустранния протокол за ПТП и подписалите го лица и сочи, че същият не установява по безспорен начин механизма на ПТП. Сочи, че претендираното обезщетение е силно завишено, както и че не е налице причинно-следствена връзка между ПТП и всички установени вреди. Изрично се оспорва и претенцията за законната лихва върху главницата. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените позиции по спора – ищецът чрез процесуалния си представител, а ответникът с писмено стновище докладвано от съда.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В случая не е спорно твърдението на ищеца, че извънсъдебно ответникът му е изплатил застрахователно обезщетение от 764,40 лв., което преценено в съвкупност с предприетото от ответника с отговора на исковата молба оспорване основателността на заведения иск ангажират съда да приеме, че специалното рекламационно производство е отпочнато и до предявяването на иска са изминали три месеца, в които застрахователят не е платил пълния размер на претендираното от ищеца обезщетение. Респективно налице са кумулативно необходимите условия въведени с чл. 380 вр. чл.498, ал.3, предл. първо от КЗ и предявената по съдебен ред претенция се явява допустима.

За успешното провеждане на прекия иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на л.а. „Мазда 2”, с ДК № *, че на посочената дата 30.07.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „О. А.”, с ДК № *, в резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно събитие.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „О. А.”, с ДК № *, валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие - 30.07.2023 г.; че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно обезщетение от общо 764,40 лв.

Реализирнето на процесното ПТП от 30.07.2023 г. и механизмът на неговото настъпване се установява и от събраните по делото доказателства, включително изслушаното заключение на САТЕ изготвено от вещото лице А. В., което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно. В тази връзка съгласно т. 1 на заключението, ПТП от 30.07.2023 г. е причинено поради неизлизане на движещия се във външната лента л.а. „О.

А.”, с ДК № * през първия или втория изход на кръговото кръстовище по ул. „Мара Тасева“ в гр. В., при което навлиза в траекторията на движение на излизащия от вътрешната лента на кръстовището при втория изход .а. „Мазда 2”, с ДК № *, собственост на ищеца.

Заключението на не е оспорено от ответника, а същото видно от констативносъобразителната част е изготвено и при съпоставка на получените увреждания по двата автомобила, а не само на база съставения от участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП от 05.04.2023 г.

На свой ред предственият в препис протокол притежава всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 3 към чл. 5 от Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия.

Поради това и доколкото двустранният протокол е изрично предвидена от закона форма на 2 удостоверяване именно за целите на уреждане на застрахователните претенции по задължителната застраховка на автомобилистите на обстоятелствата по настъпило застрахователно събитие, макар и да е частен удостоверителен документ, същият е равностоен по доказателствена тежест с официалните удостоверявания предвидени в протоколите по чл. 3 и 4 от Наредбата. Следователно протоколът притежава обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по отношение на лично възприетите от съставителите обстоятелства – факта на настъпилото ПТП, състоянието на пътя, уврежданията по авариралите МПС, местоположението на автомобилите спрямо пътното платно, както и датата и часът на възприемане на тези факти.

Подписаният и от двамата водачи протокол удостоверява по обвързващ застрахователя начин и липсата на спор между тях относно протоколираните обстоятелства по настъпване на ПТП, а именно, че застрахованият водач е ударил задната дясна част на автомобила на ищеца в кръговото кръстовище на ул. „Мара Тасева“, предвид направените отметки в Раздел 12 „Обстоятелства“, квадрати А3 и Б1 от типизираната бланка на протокола, както и от схематичното отразяване на движението на двата л.а. Ако се отрече, че доказателствена стойност на този документ е еквивалентна на останалите два вида протоколи, само защото не отразява констатация на длъжностно лице, а описание на безспорни между присъстващи на самото място лица факти, би се обезсмислило както задължението за съставянето му, така и освобождаването на органите по контрол на автотранспорта от задълженията да посещават ПТП без увредени лица, за да протоколират обстоятелствата по нанесени само имуществени щети на застраховано имущество (чл. 125 ЗДвП) – така в решение по в.т.д. № 1273/2016 г. на ВОС. Наред с това насрещно доказване за опровергаване на протокола, в който застрахованият при него водач е признал вината си, не е проведено от ответника, поради което данните от него следва да се възприемат изцяло.

Нещо повече.

Че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л.а. „О. А.”, с ДК № * застрахован при ответника се установява най-вече от извънпроцесуалното поведение на самия ответник, който с отговора на исковата молба е признал, че по образуваната при него преписка по процесната щета е заплатил на ищеца извънсъдебно обезщетение от общо 764,40 лв. по щетата, с което свое действие застрахователят още в хода на рекламационното производство по чл. 380, ал.1 от КЗ е признал извънсъдебно с конклудентни действия , но по несъмнен начин, всички материални предпоставки, обуславящи предявяването на спорното материално право, включително заявения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП по вина на застрахования от ответника автомобил, респективно прекият иск по чл. 432 от ГПК срещу застрахователя по „ГО“ се явява доказан по основание.

На следващо място видът и характерът на получените вследствие на застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от преставения по делото и неоспорен от ответника Опис – заключение по щета № * г., в който като увредени са описани следните детайли – праг десен, калник заден десен и врата задна дясна.

Визираният протокол е съставен служители на самия ответник и обвързва последния с неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с установените от застрахователя.

Спорен по делото се явява най-вече въпросът за размера на дължимото от застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и правонамаляващи въражения.

Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).

Изрично относно обезщетенията за вреди на моторни превозни средства е предвидено, че се определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ).

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на 3 вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от Методиката). Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено, че същата се прилага единствено като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.