Решение № 509 от 12.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Пловдив, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариета Бл. Бедросян при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20235300102526 по описа за 2023 година

К онститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на 1/2 ид.ч. от алеаторен договор, поради неизпълнение.

Ищецът В. Д. И., ЕГН **********, от ****, със съд. адрес: ****, чрез адв. М.Н., е предявил с искова молба вх.№ 43056/11.07.2018 г., по която е образувано гр.д.№ 11424/2018 г., ПРС, 12 гр.с., срещу Д. В. И., ЕГН **********, от ****, иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на алеаторен договор за издръжка и гледане, поради пълно неизпълнение от страна на ответницата.

Твърди, че на **** г. прехвърлил на дъщеря си Д. В. И., ЕГН **********, жилището си, представляващо **** със застроена площ от 68,29 кв.м, състоящ се от три стаи и кухня, ведно с избено помещение № 5 и 2,001 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, съставляващо СОС с идентификатор 56784.540. 976.3.5 по КККР на гр. ****, срещу задължение за издръжка и гледане, като си е запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления недв. имот.

Още след сключване на договора ответницата заминала за ****, при съпруга си, изоставила ищеца и изобщо не се интересувала от него и от 1 нуждите му. След смъртта на съпругата си Ц. преди 2 г. ищецът останал съвсем сам и без никаква помощ от ответницата, като единствения му доход била пенсията му от **** лв. месечно. Отправил писмена покана до приобретателката да се грижи за него и да го издържа, но тя не откликнала и продължила да бездейства.

Ето защо, моли съда да развали алеаторния договор, поради пълното му неизпълнение от страна на приобретателката Д. И., която нехаела за баща си; по никакъв начин не се интересувала от него; не полагала никакви грижи и не го издържала.

Не претендира разноски.

Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства и разпит на 1 свидетел.

Ответницата Д. В. И., ЕГН **********, представлявана от адв. В.Б. като особен представител по чл. 47 от ГПК, е подала отговор вх.№ 9390/22.03.2019 г. по преобразуваното гр.д.№ 2323/2018 г., ПОС, 22 гр.с., в който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноски.

Подробни съображения за това излага в отговора и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си не ангажира доказателства.

С влязло в сила на 12.07.2019 г. Решение № 757/12.06.2019 г. по гр.д.№ 2323/2018 г., ПОС, 22 гр.с., е уважен частично предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД от В. Д. И. срещу Д. В. И. (по мъж – А.) за разваляне, поради неизпълнение на алеатоаторния договор, сключен с нот. акт № 57, том 12, нот. дело № 3225/1993 г. на нотариус при ПРС, до размер от 1/2 ид.ч. от прехвърления недв. имот – СОС с идентификатор ***, като за другата 1/2 ид.ч., принадлежала приживе на съпругата на ищеца - Ц. И., искът е отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски.

Ищецът В. Д. И., ЕГН **********, е починал на **** като вдовец и е оставил за свои наследници по закон низходящите си: М. В. И., ЕГН **********; Л. В. И., ЕГН **********, и ответницата Д. В. А., ЕГН **********, съгласно удостоверение за наследници изх.№ 1400- 2

58742/22.10.2021 г. на ****, които го наследяват при равни права, т.е. по 1/3 ид.ч. за всеки от тях, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН.

Д. А. е подала молба вх.№ 284453/05.11.2021 г. за отмяна на влязло в сила решение, като в производството за отмяна са конституирани като ответници по молбата низходящите на починалия В. Д. И. – М. В. И. и Л. В.

И., и двамата от ****.

С Решение № 50022/19.09.2023 г. по гр.д.№ 3237/2022 г., ВКС, 4 ГО, е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК влязлото в сила Решение № 757/12.06.2019 г. по гр.д.№ 2323/2018 г., ПОС, 22 гр.с., само в частта, в която е уважен предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД от В. Д. И. срещу Д. В. А. за разваляне, поради неизпълнение на алеатоаторния договор, сключен с нот. акт № 57, том 12, нот. дело № 3225/1993 г., ПРС, до размер от 1/2 ид.ч. от прехвърления недв. имот – СОС с идентификатор ***, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав в тази част.

При новото разглеждане на делото е образувано настоящото гр.д.№ 2526/2023 г., ПОС, 3 гр.с.

Новоконституираната ищца М. В. И., ЕГН **********, от ****, ****, със съд. адрес: ****, ****, чрез адв. А.К.-П., е подала становище вх.№ 35570/21.11.2023 г. и молба вх.№ 2395/22.01.2024 г., към която прилага отказ от наследството на покойния й наследодател В. Д. И., ЕГН **********, б.ж. на гр. ****, поч. на ****., вписан в особената книга на съда под № 980/2023 г. с Определение № 14030/11.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 18282/2023 г., ПРС, 1 бр.с.

Новоконституираният ищец Л. В. И., ЕГН **********, от ****, с последен известен адрес: ****, **** (съд. адрес: ****, ****, чрез адв. В. И. Р., но с оттеглени пълномощия от 17.05.2022 г.) , при новото разглеждане на делото не е взел становище по иска и не е ангажирал доказателства.

Ответницата Д. В. А., ЕГН **********, от ****, със съд. адрес: ****, чрез пълномощника си адв. Б. М., при новото разглеждане на спора е подала в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК отговор вх.№ 31390/16.10.2023 г., в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск и моли да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноски.

Не оспорва, че на **** г. нейните родители Ц. и В. И. са й прехвърлили собствения си апартамент в гр. ****, предмет на атакуваната сделка, но 3 оспорва всички останали твърдения в ИМ. Заявява, че през целия период от смъртта на нейната майка на **** до смъртта на баща й на ****. е поддържала с него нормални отношения като между баща и дъщеря; връщала се е периодично в България и му е осигурявала необходимата грижа и издръжка; никога не се е намирала „в неизвестност“ и не го е изоставяла.

Ответницата никога не се е виждала и не е контактувала с децата на баща си от първия му брак – М. и Л., а съседката му М.Г.Д. познавала отдавна и считала за приятелка на семейството. След смъртта на майката на ответницата обаче отношенията на съседката с баща й се изродили в меркантилна връзка с цел отнемане на жилището на ответницата. При контактите и разговорите й с нейния баща след завеждане на делото на 11.07.2018 г. до неговата смърт на ****. той не е упреквал за нищо ответницата, не е имал претенции към нея и не я е информирал за воденото дело, а впоследствие прехвърлил 1/2 ид.ч. от същия имот на сина на съседката М.Д., представляван от майка си, когото той изобщо не познавал и който живее отдавна в чужбина.

Твърди, че през периода 1993 г. – 2003 г. е живеела заедно с родителите си в процесния апартамент, работила е и е престирала изцяло дължимата грижа за тях. Поради влошените икономически условия в страната, ответницата започнала да работи на няколко пъти сезонна работа на ****, като при завръщането си посрещала всички натрупани задължения и разходи на родителите си и осигурявала издръжката им за следващия период. През **** г. ответницата сключила граждански брак с **** гражданин, но продължила да се грижи за родителите си, като през периода 2003 – 2015 г. редовно им осигурявала необходимите финансови средства, когато се връщала в **** или чрез други ****, работещи на ****. В края на 2015 г. ответницата се прибрала в **** за празниците и останала до смъртта на майка си на ****, за да се грижи за влошеното й здравословно състояние. След нейната смърт предложила на баща си да се премести при нея в ****, но той отказал под различни предлози. Ответницата продължила да се чува редовно с баща си, да му осигурява необходимите средства за живее и да си идва периодично.

През м.март 2018 г. В. извикал дъщеря си Д. при себе си, тъй като не се чувствал добре. Решили да постъпи в ****, за да има и ежедневна **** грижа, 4 като ответницата заплатила таксата от 800 лв. месечно и още 300 лв. за допълнителни **** грижи и медикаменти. За пореден път оставя у тяхна родственица сума от 8 000 лв., за да се заплащат месечните такси за **** на баща й, както и за посрещане на други неотложни негови нужди. Но още преди да е изтекъл м.май баща й напуснал **** с помощта на съседката М.Д., като заявил на ответницата, че ако има нужните му средства, няма да има никакви проблеми. Така ежемесечно той започнал да получава необходимите му средства от тяхната родственица, оставени от ответницата, в т.ч. и сумата 1 000 лв. за направа на зъбите.

Предвид гореизложеното, ответницата счита, че е изпълнила задълженията си да престира необходимите грижи и издръжка на нейния баща в пълен обем, поради което моли съда да отхвърли иска като недоказан и неоснователен, ведно с присъждане на разноски, в т.ч. и за производството по отмяна на влязло в сила решение пред ВКС.

Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на **** г. между В. Д. И., ЕГН **********, и Ц. Д. И., ЕГН **********, от една страна като прехвърлители, и Д. В. И., ЕГН **********, от друга страна като приобретател, е сключен с нот. акт № 57, том 12, дело № 3225/1993г. на нотариус при ПРС, договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съгласно който В. И. и Ц. И. са продали на дъщеря си Д. И. следния свой собствен недвижим имот, а именно:

****, със застроена площ от 68,29 кв.м, състоящ се от три стаи и кухня, заедно с избено помещение № 5 и 2,001 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу поето от купувачката задължение за гледане и издръжка на двамата продавачи до края на живота им, като същите си запазват правото на ползване на имота до края на живота си, видно от 5 приложения нот. акт № 57/1993 г.

Според приложеното удостоверение за идентичност изх.№ 190/20.06.2018 г. на „****“ АД и схема № 15-419913 от 25.06.2018 г. на СГКК - ****, процесният недв. имот е идентичен с ****, със застроена площ от 68,29 кв.м, заедно с избено помещение № 5 с площ от 4 кв.м и 2,001 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, и представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. ****, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК – ****.

На **** в гр. **** е починала Ц. Д. И., ЕГН **********, и е оставила за свои наследници по закон съпруга си В. Д. И., ЕГН **********, и дъщеря си Д. В. А., ЕГН **********, съгласно удостоверение за наследници изх.№ 6110-82/19.04.2019 г. на ****.

По делото са разпитани свидетелките П. Д. П. и И. Д. П., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.

От показанията на свид. П. П. – сестра на първоначалния ищец В. И., се установява, че „В. до смъртта си живееше в апартамента в ****.

Апартаментът беше закупен с постановление от В. и съпругата му. Бях много близка със съпругата на В. и с Д., виждахме се много често - веднъж в месеца и се чувахме и по телефона непрекъснато. Д. идваше у нас също така.

От Ц. знам, че апартамента, в който тя и В. живееха в ****, е прехвърлен на дъщеря им Д., но не знам по какъв начин точно.

Д. живееше в жилището на родителите си, работеше в **** и им помагаше с каквото може. След това работеше като **** в ****. В. и Ц. бяха пенсионери с малки пенсии и Д. им помагаше колкото може с каквото има нужда. Майка й беше болнава и имаше нужда от грижи, които Д. полагаше. Ц. и В. бяха живи, когато Д. замина за **** и те винаги подчертаваха, че благодарение на Д. се справят.