Решение № 83 от 14.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. П., 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500017 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №1360/20.11.2024 г. по гр.д.№1485/2024 г. на ОС - П., 15 състав, постановено по предявен от А. М. И. против П. на Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по обвинение за извършено престъпление по чл.354А, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, предл.1 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №66/2019 г. на ОС - П., ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от 16.08.2023 г. С обжалваното решение съдът частично е уважил предявения иск, като ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 16.08.2023 г. до окончателното плащане, а за сумата над размера от 25 000 лв., до претендирания размер от 60 000 лв., искът е отхвърлен, като неоснователен, и е осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер от 2280 лв., в т.ч. 10 лв. за държавна такса и 2270 лв. за адвокатско възнаграждение. Недоволни от постановеното решение са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№39307/28.11.2024 г. ответникът П. на Р.Б. представляван от п. С. от О.п.-П., обжалва изцяло в осъдителната му част постановеното Решение №1360/20.11.2024 г., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се нарушаване на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД чрез определяне на завишен размер на присъденото 1 обезщетение - ощо 25 000 лв., от които 20 000 лв. за незаконното обвинение, и 5000 лв. за нарушаване на правото му за разглеждане на делото в разумен срок. Не се установяват преживени от ищеца негативни емоции, извън обичайните такива, възникнали при ищеца здравословни проблеми, или други негативи върху личния, професионалния или социалния живот на ищеца. Съдът не е изложил мотиви как е определил размера на обезщетението от 20 000 лв., който е в отклонение от съдебната практика по сходни случаи, която е ориентирана към присъждане на значително по-малък размер обезщетение. Съдът не е оценил правилно обстоятелствата, че след 2017 г. на ищеца не са били налагани и търпяни никакви мерки за процесуална принуда, и че от 2019 г. ищецът е работел в чужбина. Не е отчетено, че мярката "забрана за напускане пределите на РБ" реално не е ограничила правото на труд на ищеца, както и на свободно придвижване, доколкото по време на действието й не е било искано разрешение за напускане пределите на страната. Спрямо ищеца е била наложена мярка "домашен арест" за срок от 11 месеца, която ограничава правото на свободно придвижване и правото на труд, но ищецът е бил в дома си, при семейството си, можел е да бъде посещаван от приятели, и да се ползва от грижите, вниманието, спокойствието и уюта на дома, което първостепенният съд не е взел предвид.

Относно нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок, съдът не е отчел, че наказателното производство се е водело не само срещу ищеца, но и срещу още 5 лица, което се е отразило на времетраенето на процеса, и на извършените процесуалноследствени действия, броя на съдебните заседания, обжалванията, и усложнената фактическа обстановка. По тези съображения се поддържа, че определеният размер от 25 000 лв. е прекомерно завишен. Оспорва се присъдената в полза на ищеца законна лихва, като акцесорна на главницата, която е присъдена с обжалваното решение. Настоява се за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част, а при условията на евентуалност - за намаляването на размера на обезщетението, в съответствие със справедливостта.

С Въззивна жалба вх.№39950/03.12.2024 г., подадена от А. М. И., члез адв. И. В., надлежно упълномощен с представено пълномощно за въззивната инстанция, се обжалва решението в отхвърлителната му част - за сумата над размера от 25 000 лв. до претендираните 60 000 лв.

Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в тази част.

Съдът неправилно е приложилразпоредбата на чл.52 от ЗЗД - обвинението е за извършване на тежко умишлено престъпление, ищецът е бил задържан 7 дни, след което му е наложена мярка за неотклонение "домашен арест" за период от 11 месеца /от 30.04.2014 г. до 01.04.2015 г./, наказателното производство е продължило 9 години, 3 месеца и 19 дни, 2 години на ищеца е било наложена ПАМ "забрана за напускане пределите на РБ". Когато ищецът е започнал работа в чужбина, е бил възпрепятстван да упражнява правото си на труд, поради необходимостта да се явява лично в откритите съдебни заседания.

Многобройни са проведените с участието на ищеца процесуални действия, 4 пъти е привличан като обвиняем в досъдебното производство, 4 пъти е предявявано разследването, и 4 пъти срещу него е внасян обвинителен акт, като на всички съдебни заседания ищецът е участвал лично. Информацията за воденото срещу ищеца наказателно производство се е разпространила сред жителите на квартала, в който ищеца живее. Многократно делото е 2 било връщано на Прокуратурата, поради допуснати отстраними процесуални нарушения.

Въпреки че съдът е констатирал тези обстоятелства, е определил несправедливо занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който е недостатъчен да ги репарира. В обжалваното решение формално са изброени релевантните факти, подлежащи на преценка, но конкретните установени по делото факти и обстоятелства не са взети предвид. При правилно отчитане на установените особености на конкретния случай, дори само обичайните вреди обосновават по-висок размер на присъденото обезщетение. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде присъдено на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 35 000 лв. - до пълния претендиран размер. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции в пълен размер.

Въззивните жалби са депозирани в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани и надлежно представлявани страни с правен интерес в обжалваната част, отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което са процесуално допустими и редовни от външна страна, и подлежат на разглеждане.

Преписи от двете въззивни жалби са връчени на съответната насрещна страна, като никоя от страните не се е възползвала от правото си да депозира отговор на въззивната жалба на насрещната страна.

С депозираните въззивни жалби страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което във въззивното производство нови доказателства не са събрани.

При извършване на служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в границите на релевираните оплаквания, като служебно прилага императивни правни норми.

Производството е образувано на 04.06.2024 г. по искова молба на А. М. И., с която е предявен против П. на Р.Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по обвинение за извършено престъпление по чл.354А, ал.2, пр.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, предл.1 от НК, повдигнато по досъдебно производство №*/* г. по описа на Отдел „КП“ на ОДМВР – П., впоследствие преобразувано в сл.д.№*/* г. по описа на ОСО при ОП – гр. П., по което обвинение ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №66/2019 г. на ОС - П., ведно със законната лихва върху главницата на обезщетението, за периода от 16.08.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В исковата молба са изложени твърдения за търпени от ищеца допълнителни неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради продължителността на наказателното производство 9 години, 3 месеца 3 и 18 дни.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска и по основание, и по размер. Сочи се липса на твърдените неимуществени вреди, както и на причинна връзка между тях и наказателното преследване. В случай, че претенцията се приеме за доказана по основание, се оспорва претендирания размер на обезщетението, като прекомерен. Оспорва се акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, поради недоказаност на датата на влизане на оправдателната присъда в сила.

Пред въззивната инстанция спорът между страните е концентриран върху справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнатото незаконно обвинение, като не се оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ответникът не оспорва, че от момента на повдигане на обвинението на ищеца, до момента на влизане в сила на оправдателната присъда, с която е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, е изминал период от 9 години, 3 месеца и 19 дни. Не се оспорва,че в продължение на 7 дни по отношение на ищеца е прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“, и още 11 месеца той е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, и спрямо него е била наложена и принудителна административна мярка „Забрана за напускане пределите на Република Б.“ за период от около 2 години. Не се отрича, че в хода на наказателното производство ищецът е бил четири пъти привличан в качеството на обвиняем, четири пъти му е предявявано разследването и 4 пъти е внасян срещу него обвинителен акт в съда.

Във връзка със спора между страните досежно справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение, от събраните пред първостепенния съд доказателства и приобщените като писмени доказателства материали по приключилото НОХД №66/2019 г. на ОС – П. и приложените към тях материали по ДП №*/* г. и сл.д.№*/* г., съдът намира за установено следното:

На 09.04.2014 г. по ДП №*/* г. е издадено Постановление за принудително довеждане на обвиняем /на л.107, т.2 от ДП/, с което е постановено ищецът да бъде принудително доведен при разследващ полицай по досъдебното производство, за привличането му в качеството на обвиняем. На 23.04.2014 г. ищецът е бил задържан за 24 часа със Заповед за полицейско задържане /на л.1003, т.2 от ДП/, като при задържането му по отношение на него е осъществен личен обиск /протокол на л.105,т.2 от ДП/. На същата дата е привлечен в качеството на обвиняем /с постановление за привличане на л.13, т.1 от ДП/, разпитан е в качеството на обвиняем /протокол на л.14, т.1 отДП/, и е издадено п.ско постановление за задържането му за срок от 72 часа /на л.15, т.1 от ДП/.

Видно от Справка за съдимост от 24.04.2014 г. /на л.152, т.1 от ДП/, към момента на привличането му в качеството на обвиняем, ищецът е бил неосъждан. От приложената на л.157 характеристична справка се установява, че към момента на привличането му като обвиняем, ищецът е имал установено фактическо семейно съжителство, и едно родено дете.

4

От п.а е внесено в съда искане за вземане по отношение на ищеца на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като с протоколно определение от 25.04.2014 г. по ЧНД №617/2014 г. на ПОС искането е уважено, и по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която с определение на въззивния съд по ВЧНД №171/2014 г. на ПАС е изменена в „домашен арест“, и е останал с тази мярка до 07.04.2015 г., когато е влязло в сила Определение на ПОС от 01.04.2015 г. по НОХД №378/2015 г. за изменение на мярката за неотклонение в „подписка“, която мярка за неотклонение по отношение на ищеца е действала до 11.08.2023 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда по отношение на него. По време на търпяната от ищеца мярка за неотклонение с п.ско постановление от 27.06.2014 г. /на л.177/ му е дадено разрешение за напускане на дома по определен график, за осъществяване на необходимото му стоматологично лечение. Не се твърди и липсват данни ищецът да е искал в други случаи да напуска дома си във връзка с възникнала за него необходимост, при които да му е било отказвано това от наблюдаващия п..