Решение № 10116 от 29.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10116 гр. С., 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Т.Б. при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от В.Т.Б. Гражданско дело № 20231110158067 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от П. Д. К. против “К.К.М.“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв., предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 151,49 лв., представляваща платена без правно основание възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит тип „К л“ № .................../02.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, както и против „К.Г.“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 лв., предявена като частичен иск от цялото вземане в размер на 744,51 лв., представляваща платено без правно основание възнаграждение за поръчителство по Договор за възлагане на поръчителство от 02.07.2019 г. във връзка с Договор за потребителски кредит тип „К л“ № .................../02.07.2019 г., сключен с другия ответник “К.К.М.“ ЕАД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2019 г. ищецът сключил с първия ответник “К.К.М.“ ЕАД Договор за потребителски кредит тип „К л“ № .................../02.07.2019 г. с уговорен кредитен лимит от 2500 лв., лихвен процент при максимален срок на договор в размер от 36%, а ГПР – 50%. Сочи, че в договора било уговорено задължение за кредитополучателя за предоставяне на едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв. или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. Посочва, че в деня 1 на сключване на договора за кредит му била предоставена сума в размер на 2500 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 3 месеца на равни месечни погасителни вноски в размер на 883,83 лв. всяка. Твърди, че на 02.07.2019 г. сключил с втория ответник Договор за възлагане на поръчителство в изпълнение на задължението, предвидено в процесния договор за кредит, съгласно който възнаграждението за предоставеното поръчителство следвало да се заплати на равни тримесечни погасителни вноски в размер на 248,17 лв. всяка, или общият размер на месечната погасителна вноска по кредита бил 1132 лв. Поддържа, че е изплатил изцяло дължимите суми по двата процесни договора, а именно сумата в общ размер от 3396 лв., включваща главница от 2500 лв. и лихва от 151,49 лв. по договора за кредит и възнаграждение по договора за поръчителство в размер от 744,51 лв. Счита процесните договори за нищожни поради противоречието им със закона, доколкото не отговарят на изискванията на чл. 22 ЗПК – не е спазена предвидената в закона форма, не е посочен общият размер на кредита, не е посочен действително приложимият размер на ГПР, както и ясно разписана методика за формирането му, действително приложимият ГПР надвишава определения в закона максимален размер от 50%, липсва погасителен план, не е указано правото на отказ на потребителя от договора, срокът и начините за това. Сочи, че договорите са нищожни и поради липса на основание, невъзможен предмет и поради противоречие с добрите нрави, в подкрепа на което излага подробни съображения. Твърди наличие на неравноправни клаузи. Сочи, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство всъщност цели получаване на допълнително възнаграждение за кредитора по договора за кредит и поради това следва да е включено в ГПР. Посочва, че клаузата за възнаградителна лихва в договора за потребителски кредит е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Предвид нищожността на договорите счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, с оглед което платените на ответниците суми за възнаградителна лихва и за възнаграждение по договор за поръчителство се явяват платени без правно основание и като такива подлежат на връщане.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника “К.К.М.“ ЕАД, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Не оспорва, че на 02.07.2019 г., с ищеца са сключили Договор за потребителски кредит тип „К л“ № .................../02.07.2019 г., за сумата от 2500 лв., платима на 3 месечни вноски всяка в размер на 883,83 лв., като кредитът бил предсрочно погасен при уговорен срок на договора от 18 месеца. Оспорва предявените искове по размер. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на процесните договори, както и на отделни техни клаузи, като счита, че последните са сключени при спазване на предвидените в закона изисквания за форма и съдържание, а уговорените между страните клаузи и условия на договорите напълно съответстват на приложимите към правоотношенията правни норми.

2

Сочи, че не се установява клаузите в договора да не са били индивидуално уговорени. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „К.Г.“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост на претенциите на ищеца, както и за тяхната неоснователност. Сочи, че процесният договор за поръчителство не е влязъл в сила, с оглед което и ответникът не е получавал твърдяното за платено възнаграждение от страна на ищеца. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение от 08.05.2024 г., съдът, на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу “К.К.М.“ ЕАД чрез неговото увеличаване, като същият се счита предявен за сумата от 148,15 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

С определение от 23.01.2024 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ищеца и ответника “К.К.М.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „К л“ № .................../02.07.2019 г. с уговорен кредитен лимит от 2500 лв., както и че между ищеца и ответника „К.Г.“ ЕООД е сключен Договор за възлагане на поръчителство от 02.07.2019 г. във връзка с Договор за потребителски кредит тип „К л“ № .................../02.07.2019 г.

Видно от представените по делото писмени доказателства между ищеца и ответника “К.К.М.“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит тип „К л“ № .................../02.07.2019 г., по силата на който кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на до 2500 лв., а кредитополучателят се задължава да върне сумата на три месечни вноски с падеж на първата вноска на 02.08.2019 г. и падеж на последната вноска на 02.10.2019 г. при размер на вноската от 883,83 лв., при приложим ГПР по кредита от 50 % в максимален размер и ГЛП от 36%. В договора е посочено още, че за кредита следва да бъде предоставено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв., неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество.

Не е налице и спор, че кредитът бил обезпечен с договор за възлагане на поръчителство, сключен между ответника „К.Г.“ ЕООД, като поръчител и ищеца, наречен клиент срещу заплащане на възнаграждение в размер на 744,51 лв., платимо на три вноски ведно с вноската по договора за кредит.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна 3 експертиза. Видно е от заключението, че възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР. Вземайки предвид размера на всички дължими суми, съгласно сключения договор, а именно - отпуснат кредит – 2500 лв., лихва в размер на 151,49 лв., ГПР – 42,58 %, срок на кредита – погасен предсрочно на 28.09.2019 г., и включвайки възнаграждението по предоставеното обезпечение под формата на договор за поръчителство от „К.Г.“ ЕООД (такса за допълнителна услуга – гаранция/ поръчителство) в размер на 744,51 лв., вещото лице е стигнало до заключение, че ГПР по процесния договор възлиза на 72,36 %.

При извършените проверки вещото лице е констатирало, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество по процесния договор за кредит сумата от общо 2 648,15 лв., които са разпределени по следния начин: 2 500 лв. главница и 148,15 лв. лихва. Вещото лице посочва, че не се установява да са заплащани суми, представляващи възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в полза на ответника поръчител.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на предаването, респ. получаването на процесните суми от ответниците, които от своя страна следва да установят наличието на валидно възникнало основание за тяхното задържане.

Съдът намира, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит тип „К л“ № .................../02.07.2019 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 42,58 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на обезпечение, сключен от потребителя с „К.Г.“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 4 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на “К.К.М.“ ЕАД по процесния договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.

При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил завишен до размер на 72,36 %, като предвиденото възнаграждение на поръчителя надвишава и повече от четири пъти уговорената между страните възнаградителна лихва.

Оттук и със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, което е уговорено по друго правоотношение и единствено с цел да се избегнат (заобиколят) ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал.