Протоколно определение № 8638 от 15.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 8638 гр. София, 13.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА и прокурора М. К. К.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Частно наказателно дело № 20231110206395 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Ю. П., явява се лично, доведен от следствения арест на бул. „Г. М. Димитров”.

За него се явява адв. С. от САК - служебен защитник от ДП.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Като не намери пречки за това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличността на обвиняемия:

Ю. Н. П., л.к. № 651930968, с ЕГН **********, роден на хххххххххх г., българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящето производство.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

1

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане предложението на СРП.

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането по чл. 64, ал. 1 от НПК.

ЗАЩИТАТА: Оспорвам искането.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.

ЗАЩИТАТА: Няма да соча нови доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл.

283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА доказателства по делото. приложените по делото писмени

Съдът намира делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Ю. П..

На първо място, повдигнатото обвинение по отношение на Маринов е за престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и същото се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на НК.

На следващо място, от събраните по делото доказателства категорично може да се може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият П. е извършил престъплението, за което е привлечен. Този извод се подкрепя 2 от проведените действия по разследването и приобщените доказателства по делото – разпитите на свидетелите Б. Х., Емил Димитров, Диян Михайлов, Йоана Стефанова и Калин Маринов, както и целия събран доказателствен материал.

На следващо място, считам, че е налице и другата кумулативно изискуема предпоставка, визирана в чл. 63 от НПК, а именно реална опасност в случай, че на обвиняемият П. бъде взета по-лека мярка за неотклонение, същият да извърши друго престъпление. Тази опасност се извежда от механизмът и характеристиките на извършеното престъпление, както и от съдебното минало на обвиняемия. Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан три пъти като всички осъждания са за престъпления против собствеността – чл. 198 от НК. Настоящото деяние, за което обвиняемият е привлечен, е извършено в срока на условното му осъждане, за извършено престъпление по чл. 198 от НК, с присъда влязла в сила на 18.07.2022 г., като му е било му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 години, като на основание чл. 66 от НК, е отложено изтърпяването за срок от 3 години. С оглед на това считам, че обвиняемият е личност с висока степен на обществена опасност и с трайно изградени престъпни навици и във връзка с това моля да вземете по отношение на същия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

ЗАЩИТАТА: Считам, че искането, внесено от СРП за вземане на найтежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на моя подзащитен, е неоснователно. На моя подзащитен е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Да, същият е осъждан за престъпления против собствеността, но нека имаме предвид, че първите 2 осъждания са като непълнолетен. Първоначално му е наложено наказание „обществено порицание“, след което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, което е отложено по смисъла на чл. 66 от НК. Същият в изпитателният срок не е извършил каквито и да било противоправни деяния.

Предходното осъждане на моя подзащитен, да, факт отново е за престъпление по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НК, то е извършено вече като пълнолетен. В изпитателният срок на моя подзащитен е повдигнато сегашното обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 198 от НК. Това обвинение към настоящия момент, видно от всички доказателства 3 по делото, се основава единствено и само на твърденията на трима свидетели, единия, от които се явява и пострадал в настоящото производство. Същият твърди, че моя подзащитен противоправно е отнел собствеността на сумата в размер 5820 лв. от владението на Б. Х. Видно от техните показания, моят подзащитен познава единствено лицето Диян. Да, той е работил за неговите родители и оттам се познават. Същият се е свързал с моя подзащитен с молбата само Ю. П. да им съдейства, за да се сдобият с парични средства, които той първоначално дори не е подозирал за каква сума става въпрос. Моя подзащитен като всеки млад човек има финансови затруднения, което се опитва да започне постоянна работа дори е имал такова предложение, като в тази връзка той споделя с неговия познат Диян, че има финансови затруднения, като той му отговаря, че може да му помогне. Ту ксе твърди, че моят подзащитен напада едно от лицата и в крайна сметка избягва пеша, като в същото време и тримата свидетели дословно твърдят, че това дори е било велосипед с моторче, което категорично не намирам връзка, а поскоро следва да се кредитират показанията на моя подзащитен, които категорично намирам за правилни и логични. Той е лице, което е осъждано и като непълнолетен и сега като пълнолетен е наясно какви са противоправни последици и до какво могат да доведат те. Тази сума, която му е предоставена от неговия приятел, е единствено и само под формата на заем. Велосипедът е оставен на Диян, а не забравен, това на по-късен етап считам, че ще бъде установено. Не считам, че е налице обосновано предположение в достатъчна степен, за да могат да се изведат категорични изводи и спрямо моя подзащитен да бъде взета най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

По отношение на другите две кумулативно предвидени предпоставки – наличието на опасност да се укрие, моля да обърнете внимание, че моят подзащитен сам, без да е призоваван, се явява доброволно в 02 РУ СДВР.

Отива там и иска да разбере какво точно се е случило, тъй като вижда съобщения, които му пише Диян и които противоречат на това, което са се уговорили. Никога не се е укривал, винаги е съдействал на разследването и при предишните си деяния. Категорично е с установена по делото самоличност и точен адрес в гр. София, където пребивава и е израснал. В този смисъл не считам, че е налице и опасност да се укрие.

По отношение на другата предпоставка, опасността да извърши друго 4 престъпление, не считам, че е редно тази предпоставка да се извежда единствено и само от обремененото му съдебно минало. Това като основание единствено и само не считам, че следва да се отчита само като отегчаващо обстоятелство. Мярка за неотклонение „Домашен арест“ напълно успешно би обслужила целите, визирани в разпоредбата на чл. 57 от НПК. Същата е с интензитет равен по сила като ограничаване на свободното предвиждане на лицето, като мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

Моля да не уважавате искането на СРП и спрямо моя подзащитен да вземете по-лека мярка за неотклонение „Домашен арест“.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да съм вкъщи при семейството си.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека МНО.

Съдът като изслуша становищата на страните и съобрази събрания до този момент доказателствен материал по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 64 от НПК и е образувано по искане на СРП за взимане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия. В това производство, съдът следва да установи налице ли е обосновано предположение, изводимо от доказателствената съвкупност по делото обвиняемият да е съпричастен към авторството на процесното престъпление, както и налице ли е някоя от алтернативните опасности, предвидени в чл. 63 от НПК, а именно от укриване и извършване на друго престъпление.

Този съдебен състав счита, че лицето е привлечено като обвиняем с твърдение за извършено престъпление по смисъла на чл. 198, ал. 1, от НК.

Това престъпление е наказуемо с „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години, поради което първата необходима предпоставка е налице.

На следващо място, съдебният състав не споделя доводите на защитата и намира, че е налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия Ю. П. към процесното престъпно посегателство. В тази насока са показанията на пострадалия Б. Х., на свидетелите Емил 5

Димитров, Диян Михайлов, Криси Накова, Йоана Стефанова, Калин Маринов, протокола за оглед както и останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства. Съдът намира, че тази съвкупност от доказателства е достатъчна за нуждите на производството на чл. 64 от НПК и от изброените доказателствени източници в достатъчна степен на вероятност може да се заключи, че обвиняемият е съпричастен към процесното престъпление.

Съдебният състав намира, че от справката за съдимост на лицето се установява, че е осъждан 3 пъти, като и в трите случая престъпленията, за които е осъден са грабежи. Действително два от тях лицето е извършил като непълнолетен, но третото му осъждане е в сила от 18.07.2022 г., по-малко от година преди осъществяването на настоящото престъпление. В този смисъл съдът намира, че то се явява като извършено в изпитателния срок на предходното му осъждане, поради което съдът счита, че същият е с висока лична степен на обществена опасност, тъй като явно има склонност към извършването на грабежи и дори условно определеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 8936/2022 г. на СРС, не се явява достатъчен стимул за преустановяване на престъпната му дейност. Поради тези съображения, съдът намира, че единствената адекватна мярка е „Задържане под стража“.