Решение № 944 от 21.08.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 944 гр. Кюстендил, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20261520103949 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 52, във вр. с чл. 49, ал. 1 и чл. 57 от Закона за наследството.

Делото е образувано по заявление от Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *** с което заявява, че се отказва от наследството на Г. С. Ц., роден на *** г., починал на *** г., за смъртта на когото е съставен акт за смърт № *** от *** г. в с. ***, и моли отказът да бъде вписан в особената книга на съда.

Заявителят моли и да му бъде издадено удостоверение за извършеното вписване.

Към заявлението е приложено удостоверение за наследници с изх. № *** г., издадено от кмета на с. ***, както и документ за платена държавна такса в общ размер на 12,78 евро – за вписване на отказа и за издаване на съдебно удостоверение.

Съдът, след като обсъди заявлението и представените писмени доказателства, приема за установено следното:

Г. С. Ц. е починал на *** г., като последното му местожителство е било в с. ***. Съгласно чл. 1 ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия, поради което местно компетентен да се произнесе по заявлението е Районен съд – Кюстендил.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че при смъртта си Г. С. Ц. е оставил, наред с останалите наследници, своя син Г. Г. Ц., 1 починал на *** г. Наследник на Г. Г. Ц. е бил, наред с останалите, неговият син Г. Г. Г., починал на *** г., чийто син е настоящият заявител Г. Г. Г..

Следователно заявителят не е бил непосредствено призован към наследяване при откриване на наследството на Г. С. Ц. през 1966 г., тъй като към този момент неговият възходящ Г. Г. Ц. – син на наследодателя, е бил жив.

В случая обаче приложение намира разпоредбата на чл. 57 ЗН.

Съгласно посочената разпоредба, когато наследникът почине, преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да упражни преминалото върху него право на приемане или отказ. Приемането на първоначалното наследство е обусловено от приемането на наследството на непосредствения наследодател, докато отказ от първоначалното наследство може да бъде извършен и когато наследството на непосредствения наследодател е прието.

По този начин законът допуска преминаване по наследствено правоприемство не на самото неприето наследствено имущество, а на правото да бъде прието или отказано първоначално откритото наследство – т.нар. наследствена трансмисия.

По делото не са налице данни първоначално призованият към наследяване Г. Г. Ц. да е упражнил приживе правото си да приеме или да се откаже от наследството на Г. С. Ц., нито това право да е било изгубено по реда на чл. 51, ал. 2 ЗН.

Не са налице и данни Г. Г. Г. приживе да е упражнил преминалото върху него по наследствена трансмисия право на отказ от същото наследство.

При тези данни правото да бъде извършен отказ от наследството на Г. С.

Ц. е преминало последователно по реда на чл. 57 ЗН, като заявителят Г. Г. Г., в качеството си на наследник на Г. Г. Г., е легитимиран да упражни това право.

Отказът от наследство представлява едностранно, формално и неоттегляемо волеизявление на лице, което разполага с правото да приеме съответното наследство, чрез което същото заявява волята си да не го придобие.

Съгласно чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН фактическият състав на отказа включва писмено заявление до районния съдия по мястото на откриване на наследството и вписването на изявлението в особената книга на съда.

В настоящия случай волята на заявителя да се откаже от наследството е обективирана писмено, ясно, недвусмислено и безусловно. Не се установяват обстоятелства, които в рамките на настоящото охранително производство да препятстват вписването на заявеното волеизявление.

Законът не предвижда общ преклузивен срок за упражняване на правото на отказ от наследство, поради което обстоятелството, че от откриването на наследството е изминал продължителен период от време, само по себе си не е основание да бъде отказано вписването.

2

Предвид изложеното съдът приема, че са налице законовите предпоставки за вписване в особената книга на Районен съд – Кюстендил на извършения от заявителя отказ от наследството, оставено от Г. С. Ц..

Така мотивиран и на основание чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 и чл. 57 ЗН, съдът РЕШИ:

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга на Районен съд – Кюстендил направеният от Г. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *** ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВОТО, оставено от Г. С. Ц., роден на *** г., починал на *** г., за смъртта на когото е съставен акт за смърт № *** от *** г. в с. ***, област Кюстендил.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на Г. Г. Г. удостоверение за извършеното вписване.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3