Решение № 3 от 09.01.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Пловдив, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000707 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №47/21.06.2022г., постановено по търг. д. №100/2021г. по описа на окръжен съд П., по иска с правно основание чл.694 ал.3 т.1 от ТЗ, предявен от Л. А. К., ЕГН **********, е прието за установено по отношение на „Б.М.-С.”АД /н/, ЕИК ********* и „С.” ЕООД, ЕИК *********, че не съществува вземане в полза на кредитора „С.”ЕООД , представляващо обезщетение за пропуснати ползи от ползването без основание на част от негов имот с площ от 9343кв.м., намираща се в североизточната част от недвижимия имот, представляващ производствен терен, целият с площ от 39728 кв.м., ПИ с идентификатор *********** по плана на гр. С., за периода, считано от 01.01.2020г. до 31.03.2020г., в размер на 3 083,34лв., представляващо част от прието вземане, включено в списък на приети вземания съставен на 01.10.2020г. и одобрен от съда по т.д.№66/2010г. на ПОС с определение по чл.692 ал.4 от ТЗ в размер на 10651,02лв., а за разликата над 3 083,34лв. до предявения размер от 7 814,02лв., или за сумата от 4730,68лв. искът е отхвърлен.

1

По иска с правно основание чл.694 ал.3 ал.3 т.1 от ТЗ, предявен от Л. А.

К., ЕГН**********, е прието за установено по отношение на „Б.М.-С.”АД /н/, ЕИК ********* и „С.” ЕООД, ЕИК *********, че не съществува вземане в полза на кредитора „С.” ЕООД, представляващо обезщетение за пропуснати ползи от ползването без основание на част от негов имот с площ от 9 343 кв.м., намираща се в североизточната част от недвижимия имот, представляващ производствен терен, целият с площ от 39728 кв.м., ПИ с идентификатор *********** по плана на гр. С., за периода, считано от 01.04.2020г. до 30.09.2020г., в размер на 6 166,38лв., представляващо част от прието вземане, включено в списък на приети вземания съставен на 01.10.2020г. и одобрен от съда по т.д.№66/2010г.на ПОС с определение по чл.692 ал.4 от ТЗ в размер на 21 302,04лв., а за разликата над 6 166,38лв. до предявения размер от 15 628,04лв. или за сумата от 9 421,66лв. искът е отхвърлен.

Л. А. К. е осъдена да заплати ДТ върху отхвърлената част от исковите претенции в размер на 141,92лв. и деловодни разноски в полза на „С.” ЕООД в размер на 883,88лв.

„С.” ЕООД е осъдено да заплати ДТ върху уважената част от исковите претенции в размер на 92,50лв. и деловодни разноски в полза на ищцата Л. К. в размер на 351,96лв.

Делото е разгледано с участието на синдика на „Б.М. - С.“ АД /н./ И. Л.

К.. Постановено е след влизане на решението в сила същото да има установително действие по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т.д.№66 по описа на ПОС за 2010г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – Л. К.. С оглед съдържанието на въззивната жалба, следва да се приеме, че същата е срещу отхвърлителната част на решението, с оплаквания за неговата неправилност. На първо място се съдържат оплаквания за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Като такива се сочат разглеждане на делото и постановяване на решение от съдията при ОС П. – Иванка Илинова, по отношение на която, според жалбоподателя, са били налице предпоставки за отвод от участие по делото. Депозираната изрична 2 писмена молба от ищцата, настоящ жалбоподател, за отвод на съдия Илинова е разгледана в ОСЗ от 08.12.2021г. и е оставена без уважение. Сочените предпоставки за наличие на обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастието на съдията, са следните: съдия Илинова е изразила вътрешното си убеждение при разглеждане и решаване на т.д. №201/2018г. по описа на ПОС, което е между същите страни и със същия предмет, но за различен период; С определение №153/25.11.2021г. съдия Илинова се е отвела от разглеждането на т.д. №51/82021г., което също е между същите страни и със същия предмет, но за различен период; Съдия Илинова се е отвела и от разглеждането на т.д. №154/2020г. по описа на ПОС. По тези причини жалбоподателката твърди, че при разглеждането и решаването на настоящия спор, в нарушение на разпоредбата на чл.22 ал.1, т.6 от ГПК не й е гарантирана пълната безпристрастност и обективност на съдебния състав.

Като основание за отвод се сочи и фактът, че съдия Илинова е участвала при разглеждането на самото производство по несъстоятелност – т.д. №66/2010г. и е постановила актове, определения – конкретно посочени във въззивната жалба по т.д. №66/2010г. – несъстоятелност на „Б.М.- С.“ АД. По тази причина е въведено оплакване, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.694 ал.6 от ТЗ. Твърди се, че в нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл.154 и процесуалните норми на чл.153 и чл.253 ал.2 от ГПК, първоинстанционният съд е приел за доказан фактът, че „С.“ ЕООД е лишен от възможността да ползва част от собствения си недвижим имот – с площ от 4 614кв.м. и изводите в тази насока са направени при липса на пълно и главно доказване от страна на ответника „С.“ ЕООД, т.е. – при нарушение на процесуалния закон. Наведени са съображения, че площта, заета от т.н. „свлечена и разпиляна продукция“ не следва да се приема като неправомерно ползвана, както и такива, че грижа на синдика би било да събере тази разпиляна продукция. Наведени са оплаквания, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи, включително и ангажираните от ищцовата страна доказателства, че върху площта, заета от разпиляна продукция, може да се осъществява всякаква дейност – да се разполагат машини и съоръжения, както и да работят хора, при което „С.“ ЕОД не е лишен от възможността да използва площта лично и да я предоставя на друг. В тази насока се твърди, че в края на м. октомври 2021г. върху въпросната площ е извършвана дейност по сепариране на отпадъци, като са 3 разположени фургони, техника, отпадъци и хора, които са извършвали дейност по сепариране. Коментирани са разясненията на вещото лице Х.К., дадени в съдебно заседание на 27.04.2022г. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на предпоставките по чл.59 ал.1 от ЗЗД по отношение на площта от 4 614кв.м., заета от разпиляна продукция, доколкото по делото не било доказано, че именно „Б.М. - С.“ АД е разположило т.н. „разпиляна продукция“ върху процесната площ. Твърди се и необоснованост на извода на първоинстанционния съд относно реалната площ на целия имот – собственост на „С.“ ЕООД – с идентификатор *********** по плана на гр. С., м. „Р.д.“. Наведено е оплакване за необоснованост на извода на съда, че е безспорен фактът, че складираната готова продукция е собственост на несъстоятелното дружество, доколкото, според жалбоподателя, бил спорен фактът дали готовата продукция, намираща се в имота на „С.“ ЕООД, е собственост само на „Б.М. С.“ АД, като неправилно не били уважени доказателствени искания, касаещи количеството готова продукция, заведена в счетоводните книги на дружеството. В тази насока се позовава на представен от синдика доклад за дейността през м. май 2022г. /приет от въззивния съд като ново доказателство по смисъла на чл.266 ал.2 от ГПК/. Въведени са твърдения, че е възможно самото дружество „С.“ ЕООД, след въвода във владение, да е предприел действия за максимално разпиляване на складираната готова продукция, доколкото има интерес да предявява вземания за обезщетение за ползвана поголяма част от имота си. Наведено е оплакване, че в обжалваното решение липсват мотиви защо съдът приема, че се дължи обезщетение и за площта, заета от т.н. „разпиляна продукция“, доколкото самата складирана готова продукция не е от един вид. Изложени са съображения, че т.н. „разпиляна продукция“ не може да е част от масата на несъстоятелността, не може да бъде осребрена, при което не би следвало да се дължи обезщетение и за заетата от тази продукция площ. Твърди се и че необосновано съдът е приел при оценката си месечен пазарен наем коригираната сравнителна стойност от 0.27лв. С въззивната жалба са предявени доказателствени искания, оставени без уважение, като неотносими към спора и несъответстващи на изискванията на чл.266 от ГПК, с изключение на доклада на синдика за дейността му от м.май 2022г. Иска се решението да бъде отменено изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдия или да се постанови решение 4 съобразно събраните по делото доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

С постъпилия отговор от насрещната страна – „С.“ ЕООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззивната жалба се оспорва изцяло. Претендират се сторените по делото разноски.

Не е постъпил отговор по така подадената въззивна жалба от „Б.М.С.”АД /н/ и от синдика И. Л. К..

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение, постановено по предявен иск по чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за постанвяване на първоинстанционното решение при допуснати съществени нарушения, изразяващи се в наличие на предпоставките за отвод по чл.22 ал.1, т.6 от ГПК на съдията – докладчик, разгледал делото и постановил решението.

Приложеното решение №76/13.06.2019г., постановено по т.д.№201/2018г. по описа на ПОС, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на настоящия спор. Вярно е, че видно от мотивите на решението, също постановено от съдия Илинова, производството по т.д.№201/2018г. по описа на ПОС е между същите страни и със същия предмет, но за различен период – м. октомври, ноември и декември 2017г. – значително предхождащ периода, очертан с настоящата искова молба. Ето защо изразеното вътрешно убеждение на съдията при постановяване на решението по т.д. №201/2018г. по описа на ПОС не би могло да обоснове извод за идентичност, съответно – предубеденост на съдията – докладчик при решаване на настоящия спор и правилно искането за отвод е оставено без уважение с протоколно определение от 09.12.2021г. Извод за наличие на обстоятелства, пораждащи съмнение за безпристрастното решаване на спора, не може да се направи и от факта, че съдия Илинова се е отвела от разглеждането на т.д. №51/82021г., 5 както и от разглеждането на т.д. №154/2020г. по описа на ПОС /който аргумент е нововъведен с въззивната жалба, не се съдържа в молбата за отвод вх.№4614/08.12.2021г./. На първо място липсват доказателства за идентичност между спора по т.д. №51/82021г. и по т.д. №154/2020г. по описа на ПОС и настоящия спор. Дори и да се касае за идентичност между страните и предмета на спора, но за друг период – което се твърди от самата жалбоподателка, този факт, по гореизложените съображения, не е основание за предубеденост по смисъла на чл.22 ал.1, т.6 от ГПК. Преценката на съдията за наличие основанията за отвод по един правен спор не е основание да се приеме, че предпоставките по чл.22 ал.1, т.6 от ГПК са налице по отношение на друг правен спор, дори и при наличие на сходство между страните и предмета на спора. Ето защо оплакването на жалбоподателката, че не й е гарантирана пълната безпристрастност и обективност на съдебния състав при разглеждането и решаването на спора по делото, по което е постановено обжалваното решение, е неоснователно, а и то се опровергава от крайния резултат по спора – предявеният от ищцата, настоящ жалбоподател, отрицателен установителен иск е частично уважен.

Неоснователно е и оплакването за постановяване на обжалваното решение при нарушение на чл.694 ал.6 от ТЗ, съгласно която разпоредба установителните искове по чл.694 ал.1 – ал.3 от ТЗ се предявяват пред съда по несъстоятелността и се разглеждат от друг състав на съда. Безспорно съд по несъстоятелността на „Булгарминерали“ АД по т.д. №66/2010г. е окръжен съд П.. Данните по партидата на дружеството в ТР сочат, че съдия-докладчик по т.д. №66/2010г. по описа на окръжен съд П. е съдия Петров. Във въззивната жалба се сочи, че съдия Илинова е постановила определение от 20.03.2018г., с което е одобрила частична сметка за разпределение; определения от 24.11.2020г. и от 27.11.2020г., с които е разрешила на синдика да се разпореди със суми от банковата сметка на длъжника. Касае се за актове по чл.729 и чл.658 ал.1, т.9 от ТЗ, постановени във фазата на осребряване на масата на несъстоятелността, но съдия Илинова не е докладчик по делото по несъстоятелност. Смисълът на разпоредбата на чл.694 ал.6 от ТЗ е да не се допуска съвместяване при произнасянето по иска по чл.694 и по възражението по чл.690 от ТЗ. Видно от приложеното определение №260352/10.06.2021г., съдебният акт по чл.692 ал.3 от ТЗ по т.д. №66/2020г., по повод на който е депозирана настоящата искова молба, е постановен от 6 съдията – докладчик по несъстоятелността – съдия Петров. Ето защо обжалваното съдебно решение не е постановено в нарушение на нормата на чл.694 ал.6 от ТЗ.