Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 81 от 15.05.2025, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 322/2023
Вид
Решение № 81
Подписан
15.05.2025
В сила
15.05.2025
Състав
АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20231880100322 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Г. З. от ..., като пълномощник на законните представители Д. К. и М. С., против П. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № . Налице е едно нетипично възникване на исковия процес, след връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, като ищецът го е иницирал за да може установи вземанията си. Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 06.01.2023 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 24/2023 г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 13 от 06.01.2023 г. за следните суми: сумата от 396,04 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25 лева и 480 лева адвокатско възнаграждение. Вземанията произтичат от неизпълнени парични задължения на ответника по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +...... от 02.01.2020 г. и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..... от 09.09.2020 г., като задълженията са обединени във фактура № 7317158317 от 05.03.2021 г. за клиентски номер 006475889.

С исковата молба се иска от съда да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 396,04 лева, от които: 65,67 лева – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за 1 мобилни услуги с предпочетен номер +........ от 02.01.2020 г. за периода от 05.11.2020 г. до 04.12.2020 г.; 65,25 лева – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +........... от 02.01.2020 г. за периода от 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г.;

16,99 лева – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +........... от 09.09.2020 г. за периода от 05.11.2020 г. до 04.12.2020 г.; 17,89 лева – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +............ от 09.09.2020 г. за периода от 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г.; 99,91 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +........... от 02.01.2020 г. в размер на три стандартни месечни такси; 42,48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +............. от 09.09.2020 г. в размер на три стандартни месечни такси и 87,85 лева – неустойка за невръщане на устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi след прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +........ от 09.09.2020 г. в размер на цената на устройството.

Отделните вземания са идентични по основание и размер с тези, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендира се още законна лихва върху сумата от 396,04 лева от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, както и разноски за исковото и за заповедното производство.

На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор. Ответникът не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез пълномощник, е поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 от ГПК – с исковата молба.

По делото са приети писмени доказателства представени от дружеството-ищец.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение, предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – с разпореждането от 17.07.2023 г., с определението на съда по чл.

140 от ГПК от 20.12.2024 г. и с призовката от 23.12.2024 г.

Исковете са допустими, а с оглед на представените и приети по делото писмени доказателства – вероятно основателни. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по делото в размер на 655 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева и 175 лева – заплатена държавна такса. ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в 2 размер на 505 лева.

Внесената от ищеца сума в размер на 400 лева, представляваща платен депозит за особен представител следва да му бъде върната след посочване на банкова сметка от негова страна, доколкото след даването от съда на указания за внасянето й с определение от 27.10.2023 г., а именно на 30.10.2023 г., ответницата е постъпила на работа, като по месторабота са й връчени надлежно съобщенията по делото, поради което е отпаднала необходимостта от назначаването на особен представител и такъв не е назначен по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. В. Д., ЕГН

**********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № , че същата дължи на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България” ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 396,04 лева, от които: 65,67 лева – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +....... от 02.01.2020 г. за периода от 05.11.2020 г. до 04.12.2020 г.; 65,25 лева – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +...... от 02.01.2020 г. за периода от 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г.; 16,99 лева – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +........... от 09.09.2020 г. за периода от 05.11.2020 г. до 04.12.2020 г.; 17,89 лева – абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +....... от 09.09.2020 г. за периода от 05.12.2020 г. до 04.01.2021 г.; 99,91 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +........ от 02.01.2020 г. в размер на три стандартни месечни такси; 42,48 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +......... от 09.09.2020 г. в размер на три стандартни месечни такси и 87,85 лева – неустойка за невръщане на устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi след прекратяване на договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..... от 09.09.2020 г. в размер на цената на устройството, заедно със законната лихва върху сумата от 396,04 лева, считано от 06.01.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 13 от 06.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24/2023 г. на Районен съд Своге.

ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № , да заплати на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 655 лева – представляваща направени разноски по гр.д. № 332/2023 г. по описа на Районен съд Своге.

ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „...“ № , да 3 заплати на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез законните представители Д. К. и М. С., сумата от 505 лева – представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 24/2023 г. по описа на Районен съд Своге.

ДА СЕ ВЪРНЕ на „Йеттел България“ ЕАД (предишно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, чрез законните представители Д. К. и М. С., внесената от дружеството сума в размер на 400 лева, представляваща платен депозит за особен представител, след посочване от същото на банкова сметка.

Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 от ГПК, пред Софийския окръжен съд.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 24/2023 г. на Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4