Решение № 1847 от 10.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1847 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Х.а като разгледа докладваното от Мариана Х.а Гражданско дело №

20211100110412 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на Н. Г. Д. срещу Й. В. М., за присждане на сумата 30000.00лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 21.02.2018г., около 06.30ч, в гр.София, по бул. „Цар Борис III“ с посока от бул.“Ал.Пушкин“ към кв. „Княжево“, в района на кръстовището с бул. „Н.П.“, причинено виновно от Й. В. М., при управление на л.а. марка „Мазда Демио“, с рег. № КН **** ВМ, който нарушил правилата за движение по пътищата и преминал на червен сигнал на светофара при автоматично работеща светофарна уредба, като не пропуснал навлизащият отдясно, на зелен сигнал на светофара по бул.“Н.П.“, посока от „Горнобански път“ към бул.

„България“ и ЖК „Младост“, л.а. марка „Ланчия Капа“, с рег. № ВР **** ВР, управляван от А.В.Д., в който като пътник на предна, дясна седалка пътувала ищцата, и го блъснал, с което причинил тежки травматични увреждания на последната, ведно със законната лихва върху главницата считано от 21.02.2018г., до окончателното им изплащане.

Твърди, че в резултат на ПТП търпяла болки и страдания с голям интензитет за продължителен период от време. Претърпяла множество медицински интервенции и тежък период на възстановяване. За продължителен период не могла да се обслужва самостоятелство, поради което била поставена в зависимост от помощта на трети лица.

Преживяла стрес, чувство за малоценност и безпомощност, занижена самооценка, нарушение в социалния живот.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва факта на настъпване на ПТП.

Оспорва механизма на ПТП с възражението, че е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „Ланчия Капа“ по отношение настъпването му, т.к. управлявал 1 автомобила с превишена скорост. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат и от страна на ищцата, която пътувала в л.а. марка „Ланчия Капа“ л.а. марка „Ланчия Капа“ без поставен обезопасителен колан.

Възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдяните травматични увреждания, респ. неимуществени вреди, а в отношение на евентуалност оспорва същите по интензитет и проявление.

Оспорва претенцията по размер.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна и формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: активната си материалноправна легитимация по иска; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете.

От заключението по приетата САТЕ се установява, следното:

Процесното ПТП е настъпило на 21.02.2018г., около 06.30ч, в гр.София, по бул. „Цар Борис III“ с посока от бул.“Ал.Пушкин“ към кв. „Княжево“, в района на кръстовището с бул.

„Н.П.“, където Й. В. М., при управление на л.а. марка „Мазда Демио“, с рег. № КН **** ВМ, преминал на червен сигнал на светофара при автоматично работеща светофарна уредба, като не пропуснал навлизащият отдясно, на зелен сигнал на светофара по бул.“Н.П.“, посока от „Горнобански път“ към бул. „България“ и ЖК „Младост“, л.а. марка „Ланчия Капа“, с рег.

№ ВР **** ВР, управляван от А.В.Д., в който като пътник на предна, дясна седалка пътувала ищцата, при което между двата автомобила настъпил сблъсък – кос удар в предните им части.

Съгласно заключението причина за настъпване на ПТП е в действията на водача на л.а. марка „Мазда Демио“, който навлязъл в кръстовището на червен сигнал и поставил себе си и водача на л.а. марка „Ланчия Капа“ в състояние на непредотвратимост на удара.

В резултат на удара телата на пътуващите в л.а. марка „Ланчия Капа“ са полетели напред и наляво.

Съгласно заключението няма данни, въз основа които да се приеме, че водачът на л.а. марка „Ланчия Капа“ се е движел със скорост над допустимата.

От заключението по приетата СМЕ се установява следното:

2

Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищцата е получила травматичнии увреждания: „Контузия на гърдите и корема. Счупване на 5-то ребро вляво с малък излив в лявата гръдна кухина. Счупване на гръдната кост.“.

При ПТП ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан. В резултат на развилите се инерционни сили тялото и внезапно е политнало напред и нагоре, но е било спряно от лентите на обезопасителния колан, при което е получила увреждания от тесният – 4-5см колан.

Непосредствено след ПТП ищцата е получила медицинска помощ и след изследвания е поставена диагноза: „Контузия на гръдният кош“. Поставени са обезболяващи и е изписана за домашно лечение.

Поради засилилите се болки, на 01.03.2018г. ищцата е провела нови изследвания, когато е поставена диагноза: „Контузия на гърдите и корема. Счупване на 5-то ребро вляво с малък излив в лявата гръдна кухина. Счупване на гръдната кост.“. Във връзка с установената фрактура е провела болнично лечение за периода 02 – 07.03.2018г. При приемането пострадалата била в леко увредено общо състояние, с болки в гърдите и корема и затруднено дишане. Установени са и предходни заболявания с общ характер.

Лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил 4 месеца, през който тя е била в болничен отпуск. През този период е търпяла болки и страдания с различна интензивност. Непосредствено след ПТП е получила остра болка в средата на гръдният кош и лявата гръдна половина. Особено тези болки са се засилвали при вдишване и издишване.

Най интензивни болките и страданията са били непосредствено след злополуката и продължаващи през първите 2-3 седмици след започване на лечението. Извън тези периоди са били периодично явяващи се, най вече при студено и влажно време, което е налагало ползване на повече обезболяващи средства. Наред с търпяните болки непосредствено след ПТП и в продължение на пърия месец ищцата е имала известни затруднения при дишането.

След зарастване на счупеното ребро и гръдна кост, болките постепенно са намалели по интензивност и постепенно са изчезнали във времето.

Към момента ищцата е напълно възстановена и не търпи болки и страдания в резултат на увреждането.

Съгласно заключението при първоначалният преглед впечатлението е било, че няма костни увреждания в областта на гръдният кош, но от практиката е известно, че такива пострадали трябва да бъдат наблюдавани, т.к. скритите фрактури се проявяват след 5-7ми ден след травмата, когато настъпва т.нар. „остеолиза“ на костта. Тогава се отварят скритите пукнатини на костта и стават видими за следващи контролни ренгенови прегледи.

От показанията на свидетеля А.В.Д. – съпруг на ищцата се установява, че при процесното ПТП управлявал л.а. марка „Ланчия Капа“, в който се возела ищцата на път за работа. Преминавайки на зелен светофар неочаквано за него отляво го ударил друг автомобил, който влязъл в кръстовището на червено. Двете коли се завъртяли. Съпругата му от камшичният удар на колана се държала за гърдите и само казала, че не може да диша. В 3 болницата, където първо я завели не установили счупване на гръдният кош и ребро, но по късно болките се засилили и отново отишли в болница, където и поставили диагноза и я приели в болницата. Останала там няколко дни. Не можела да се обслужва сама. Много трудно ходела до тоалетна. Помагали и свидетелят и дъщеря им. Поне два три месеца имала нужда от чужда помощ, не можела да се движи самостоятелно, била все на легло. Не можела да спи и спяла само по гръб, ако се опита да се завърти наляво или на дясно започвало да я притиска и и спирал въздуха. Когато тръгнала да се движи и възстановява при всяко едно движение я боляло и била в невъзможност да вдигне нещо тежко. Върнала се на работа след 5 месеца. Много се травмирала и психически от катастрофата.

Съдът намира заключенията по САТЕ и СМЕ за обективно и безспристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Цени показанията на св. А.В.Д. – съпруг на ищцата при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления поради близката и връзка с пострадалата и участието му в процесното ПТП, и т.к. са вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключенията по САТЕ и СМЕ и останалите доказателства по делото приема за установено, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Й. В. М. на л.а. марка „Мазда Демио“, с рег. № КН **** ВМ и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение травматични увреждания на ищцата, а именно: „Контузия на гърдите и корема. Счупване на 5-то ребро вляво с малък излив в лявата гръдна кухина.

Счупване на гръдната кост.“, са установени в настоящия процес.

Съгласно събраните доказателства причина за ПТП е изключително в субективното поведение на Й. В. М., при управление на л.а. марка „Мазда Демио“, с рег. № КН **** ВМ, който навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара. Следователно възражението за съпричиняване от страна на А.В.Д., като водач на л.а. марка „Ланчия Капа“ за настъпване на ПТП и от страна на ищцата, за настъпване на вредоносните последици е останало недоказано. Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че последната при ПТП е пътувала с поставен обезопасителен колан.

Въз основа заключението по СМЕ и гласните доказателства намира за установени твърдяните от ищцата болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от ПТП, в твърдяният интензитет и размер.

Поради изложеното намира предявените искове за доказани по основание.

По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.

Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване 4 на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът определя в размер на 30000.00лв., до какъвто размер е изцяло основателен предявеният иск.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе предвид следното: причинени

Пострадалата е жена на възраст 49 години към датата на ПТП. Получените травматични увреждания: „Контузия на гърдите и корема. Счупване на 5-то ребро вляво с малък излив в лявата гръдна кухина. Счупване на гръдната кост.“, са довели на ищцата продължителен период на възстановяване – 4 месеца, през които проради спецификата на увредата - свързаност на увредените кости с гръдните мускули, е търпяла болки и страдания с голям интензитет – денонощни, остри, засилващи се при вдишване и издишване, което е постоянен процес, придружени със затруднения в дишането през първият месец. Болките и страданията са били най интензивни непосредствено след злополуката и през първите 2-3 седмици след започване на лечението. Преживяла болнично лечение и постелен режим на възстановяване. За продължителен период от време – около два месеца била в невъзможност да се обслужва самостоятелно и зависима от помощта на трети лица. След зарастване на счупеното ребро и гръдна кост, болките постепенно са намалели по интензивност и постепенно са изчезнали във времето. Към момента ищцата е изцяло възстановена.